Нещата от живота

Как общуваме под натиска на обществото

Цензурата е потискане на речта или друга форма на общуване, която се счита за нежелателна, вредна, политически некоректна или неудобна, определяна като такава от правителството, медиите или друг контролен орган. Правителства, частни организации и отделни индивиди могат да се ангажират с цензуриране. Когато автор или творец се ангажира с цензуриране на собствените си произведения, имаме автоцензура.

Цензурата се среща в речта, книгите, музиката, филмите, пресата, радиото и телевизията и не на последно място – в  интернет. Нейната функция е да предпазва членовете на обществото от обиди, възникването на конфликти между отделни хора или групи от хора и да се грижи за защита на правата на всеки човек.

На пръв поглед всичко изглежда чудесно. Има някой, който иска да те предпази от нещо, което той смята, че ще ти навреди по някакъв начин. Затова решава да наложи контрол над потенциалната заплаха чрез потискане на комуникацията в обществената среда. Дори не е необходимо да бъдеш запознат с въпросната заплаха, за да можеш да решиш сам дали наистина тя е реална според твоите възгледи.

Правото на личен избор е смачкано на топка и изхвърлено в кошчето.

Важното е, че твоят пазител е решил, че така е най-добре за теб. Той знае по-добре от теб. Точка.

Нека обаче се фокусираме върху прословутата в последните години политическа коректност. Това е контрол на речта, мненията и нормите на поведение по отношение на политически, социални или икономически групи с цел да се предотврати дискриминация срещу тях. Тези групи включват най-вече хора, определяни по пол, раса, религия, етнос, сексуална ориентация и хора с увреждания.

Това също изглежда чудесно на пръв поглед. Всички имат право на равен шанс, на равен старт с останалите. Но това има своята цена, разбира се. Отново бива потиснат личният ти избор под формата на контрол над начина ти на изразяване, над личното ти мнение и начина ти на поведение в обществото. За да не обидиш някого по някакъв начин.

Трябва да галиш всички с перце.

Но какво става, когато галиш някого с перце? Най-вероятно този някой ще използва случая, за да ти се качи на главата. И това не е помага нито на теб, нито на него в крайна сметка. Защото след време ще живееш в едно абсолютно бездушно общество от хора жертви, които позволяват да бъдат използвани от други, които се възприемат като жертви, както от останалите, така и от себе си. И няма кой да те защити от това. А то се случва в момента, докато четеш този текст…

Чувал си, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Първоначалната идея на политическата коректност е тактичното отношение и зачитането на чувствата на другите по отношение на въпроси, засягащи пол, раса, религия, сексуална ориентация и прочее. Но все повече хора започват да избягват обсъждането на подобни въпроси изобщо, което пък пречи на способността ни като общество да приемаме различните от нас, да живеем и работим с тях. Това се превръща в по-голям проблем от този, който политическата коректност има за цел да разреши.

Когато имаме различни хора, представители на различни култури и етноси, всеки с различни възгледи, тогава имаме по-голямо разнообразие. С повече части могат да се построят повече и по-добри неща. Един по-добър свят например. В природата има огромно разнообразие от живи същества. Всяко едно животно и растение има своята роля и допринася за цялостната красота, която можем да наблюдаваме, когато отидем на разходка в планината. Те сглобяват пъзела от цветове, аромати, свеж въздух и позитивна енергия, полезна за нашия организъм.

Защо ние да не можем да общуваме с различните, като ги приемаме и изграждаме подобни прекрасни неща? Защото, за да приемеш нещо, трябва да го разбереш, а за да стане това, трябва да го опознаеш. Но ние не опознаваме различните от нас, защото се смята, че трябва да си гледаме себе си. И това е. Съответно не ги разбираме и не можем да ги приемем както трябва. Приемаме само това, че има разлики, които не бива да се споменават и за които не бива да се интересуваме. И когато някой направи коментар въз основа на тези разлики, му се лепва етикет от сорта на „сексист“, „расист“, „женомразец“, „мъжемразка“ и т.н.

Всичко това ни кара все повече да се отдръпваме от разнообразието, дори да бягаме от него. А разнообразието е едно от най-хубавите неща в живота. То ни помага да разширяваме хоризонтите си, да бъдем любопитни и да учим нови неща, да търсим нови преживявания и да събираме спомени. Това са част от нещата, които придават смисъл на живота. Не спирай да общуваш, не спирай да живееш!  

Виж и кои са големите "не"-та в нета.