Нещата от живота

Пет книги от любимите ти писатели класици

Много от класическите писатели остават с леко пренебрежителната стигма, която ги оставя в паметта на поколения наред само с един роман. Може да си бил изключително талантлив и продуктивен, но историята е жестока и неблагодарна к*чка, която пресява през сито всяка написана дума.

В тази връзка кои са онези произведения на писменото изкуство, които трябва да бъдат прочетени не само заради известното име на твореца, но и защото притежават литературна стойност, която има нужда да бъде високо оценена? Нека хвърлим малко повече светлина върху някои незаслужено пренебрегвани през годините творби от велики автори:

1. „Красиви и прокълнати“, Ф. Скот Фицджералд

Талантливият бохем на американската литература остава в писмената класика преди всичко с „Великият Гетсби“, но пише и много други, по-малко известни романи и разкази, достойни за възхищение. В романа „Красиви и прокълнати“ не се отклонява много от познатия рефрен за богатия младеж, който се жени за красавица и какво става, когато пропиляват всичко заради луди купони и безпаметни вечери. Силен автобиографичен акцент, но много силна проза и перо, в което няма как да не се влюбиш.

2. „Желязната пета“, Джек Лондон

За своите едва четиридесет години Лондон е може би един от най-плодовитите писатели на всички времена. Да, останал е в публичното съзнание с юношески романи като „Дивото зове“ и „Белият зъб“, но той има творчеството, което си заслужава да бъде не само споменато, но и прочитано през поколенията. „Желязната пета“ например, който отдавна не е преиздаван у нас, рисува политическите възгледи на американеца и как олигархията с нейната „желязна пета“ мачка всичко по пътя си. Много философия и анархия има в тази творба, които трябва да бъдат осмислени задълбочено, за да бъдат разбрани.

3. „Обещанието на зората“, Ромен Гари

Лиричният писател от руско-еврейски произход пише множество творби с жените като главно действащо лице, но малко познат е неговият доста автобиографичен роман „Обещанието на зората“. Тук Гари се изповядва с цялата чистота, на която е способен, и ни допуска в един свят, където майката е не само орлица, но и приятел, съветник и муза. Много от интересния и труден живот на писателя става достояние на читателя, но в случая важна е дълбочината, с която Гари ни допуска в своя свят. Красивият изказ е запазената му марка и няма как да не се насладим на него и в този роман.

4. „Луна и грош“, Съмърсет Моъм

Този британски белетрист може и да е по-известен с култовите си романи „Души в окови“ и „Цветният воал“, но от голяма значимост е и „Луна и грош“. Има предположения, че Моъм е използвал за основа на творбата си живота на художника Пол Гоген, но това не е толкова важно. Увлекателният стил на писателя насочва вниманието ни към цялостната особа на Твореца, в случая на име Чарлс Стрикланд, без да са спестени жестокостта и безпардонното му отношение към жена и деца, към света като цяло. Истинска находка за всеки ценител на добрата литература.

5. „Още въздух“, Джордж Оруел

Останал в историята като вдъхновител на Биг Брадър, Оруел може и да е един от основателите на жанра „антиутопия“, но пише и много други значими творби. Една от тях е „Още въздух“. Тук иронията и самоиронията заемат голямо място в иначе прозаичния живот на един обикновен човечец, който крие пари от жена си и не му пука особено за децата. Ретроспекцията обаче ни помага да видим героя пълнокръвно и да се запитаме дали наистина живеем живота, който сме искали преди 10 години. Типично за Оруел, след този роман със сигурност следва отрезвяване.

Още книжни коментари и класации виж тук.

Предстои представянето на книгата на Ели Цонова.

Последвай ни в инстаграм.