Нещата от живота

Доротея ни разказва за разходките из красивите паркове, за приятните ресторантчета и клубовете вечер, в които, веднъж влязъл – по-добре да не излизаш

С Доротея ни свързва родното Велико Търново и това, че го обичаме до лудост. Няма спор, че всеки, който се е докоснал до този град, може да разказва с часове за магията му, но стига национализъм! Днес ще поговорим за не по-малко красивото и интересно сладко градче в Южна Франция, което се оказва пълно с предложения за усмихващи преживявания.

Как намираш Монпелие?
Монпелие е красив студентски град, в който всъщност 25% от жителите са студенти! Както всяко френско градче то може да впечатли с уникалната си архитектура и най-вече онези малки романтични улички с типично френски кафенета и магазинчета с дървени капаци. Хората тук са мили и лъчезарни, което е заложено в характера на франсетата от Юга. Общо взето, животът тук кипи с пълна пара. Е, освен в неделя…           

С какво се занимаваш сега?
Студентка съм първа година в Университета по изкуства, езици и социални науки. Още първия месец ни бяха дадени много проекти, един от които беше да вземем интервю на човек, с чиято професия искаме да се занимаваме за в бъдеще. Харесва ми, че програмата е гъвкава, а материята интересна.

Какво ти се иска да знаеше, преди да се установиш тук?
Тъй като България е една малка държава, която не предоставя достатъчно информация, аз не бях подготвена на 100% какво да очаквам, като пристигна. От това последваха и поредица трудности и уроци, които все пак успях да преодолея с много усилия и характер.

Опиши ни типичен французин в Монпелие?
Да срещнеш типичен французин в южната част на Франция се случва не толкова често.

Но все пак един такъв ще е далеч от известния стереотип – човек с мустаци, багета в ръка, облечен с тениска на райета и носещ шапо на главата.

По-скоро можем да познаем типичния французин на външен вид по неглиже стила – съчетание на добре подбрани дрехи, но с нотка на това да се покаже натуралното в човека. Най-често французите са със свободно и широко скроено мислене, доста разсеяни и не обичат да си дават много зор (това може да се види по работното им време, ха-ха).

Разкажи ни за най-интересния човек, с когото те срещна този град?
O, това ме затруднява. Градът е пълен с всякакви хора и националности, срещала съм какви ли не типажи. Като цяло поговорката „Всеки луд с номера си“ важи с пълна сила. Но все пак бих разказала за така нареченото ми първо приятелство, което завързах още докато си търсех жилище. Става дума за един японец, който живее тук от близо година и учи усилено френски, за да може да стане учител. Actually, той има доста голям опит в тази сфера – разказа ми, че преподава японски, а преди това – бейзбол и плуване. Това, което ме впечатли, беше обяснението му защо иска да бъде учител. По думите му в Япония хората са срамежливи и изпитват голяма трудност да говорят чужди езици. Той обясни, че си е поставил за мисия да вдъхне на възможно най-много хора увереност в изразяването на чужд език и да им помогне да смъкнат тези въображаеми бариери.

Препоръчай ни места за хапване?
Типичната френска закуска от café, croissant, jus (сок) и yahourt (йогурт), може да се пробва в много кафета, но аз препоръчвам Café du Théâtre, а и там винаги има шанс да си хапваш под акомпанимента на улични музиканти.
Тъй като Монпелие се намира в близост до Испания, има доста места, където можеш да намериш испанска традиционна кухня. Лично аз много обичам да хапвам известния мексикански такос в едно малко ресторантче близо до Place de la Comédie – няма шанс да не си оближеш пръстите! Няма как и да не се изкушиш да влезеш в boulangerie и да си купиш току-що изпечена топла багета, пресен croissant au chocolat или някое сладко удоволствие – такива пекарни има на всяка крачка. Страхотно място е и L'esprit du vin, където можеш да дегустираш традиционни френски вина на не много висока цена. За почитателите на морски деликатеси и суши има безброй готини места. Азиатската кухня, наравно с испанската и италианската, е изключително разпространена тук.

А вечер? Къде можем да отидем?
Гореспоменатите малки романтични улички вечер се преобразяват в арена на симпатични барчета и дискотеки – направо си е лудница! Човек се чуди как се побират толкова много хора на такива места. Готина дискотека е Rockstore – пускат предимно indie, electro и commerce, а често и се превръща в място за концерти на всякакви групи. Cargot и Australian bar също са хубави места за раздвижване. Le Milk и Heat club са в перифериите на града, но партитата там определено са на ниво. Като цяло си има място за всеки и за всякакви предпочитания.

Къде предпочиташ да си почиваш навън? Някой любим парк или място?
Любимо място ми е определено Rive du Lez. Там можеш спокойно да си седнеш на някоя пейка до реката, а даже още по-приятно е на тревата. Мястото е много спокойно, с хубава гледка и е перфектно за релакс. Малко по-нагоре има една голяма градина с пейки, която се намира точно срещу кметството. Безброй други подредени паркове също са приятно място за отдих.

Кои са забележителностите, които би вкарала в графа “задължителни”?
Определено бих посочила Триумфалната арка и парка до нея – La promenade royale du Peyrou. Малките средновековни улички част от Стария град на Монпелие, които пазят забележителни стари постройки и катедрали.

Какво ти липсва от България?
Май всички си обичаме нашето българско сиренце и определено то ми липсва доста! В друг аспект ми липсва и това comfort zone чувство, тук за изключително кратко време се промениха толкова много неща и постоянно трябва да се адаптираш към новото, което, разбира се, си има своя чар.

С какво не можеш да свикнеш?
Денонощните магазини, защото всичко се затваря след 12 (да не говорим за неделя – няма нищо отворено, просто си стой вкъщи!).

Също така излезеш ли един път от някой клуб за глътка въздух, повече не можеш да влезеш – c'est définitif! Ха-ха!

С какво се свиква лесно?
С факта, че всичко е подредено, за да улесни живота на хората. Също така с тяхната любезност и учтивост и с приказната красотата на държавата.

Каква суперсила би ти свършила добра работа в Монпелие?
О, това е лесно – да се транспортирам без проблем. Просто времето не ти стига да бъдеш на всички места, които искаш, и да свършиш всички неща, които желаеш – Don't grow up it's a trap!

Кое време от годината е най-доброто да ти дойдем на гости?
В началото на есента е много красиво. Тъй като тук нe пада сняг и зимата обикновено закъснява (през ноември още се срещат хора по джапанки!), септември и октомври са много красиви – нито горещи като през лятото, нито мрачни като през зимата. Времето е супер приятно за разходки, има слънце всеки ден и това просто те зарежда. Все още не съм била тук през пролетта, но предполагам, че ще е прекрасно и през този сезон. От друга страна, ако искате да усетите коледния дух с голямата елха на центъра, красивите светлинки навсякъде, малките къщички, където можеш да накупиш всякакви подаръци, и ледената пързалка, заповядайте и декември (но какво е Коледа без сняг?).

Кои са трите задължителни неща, които взимаш в себе си, когато пътуваш (изключваме тройката на лични документи, пари, телефон)?
Фотоапарат! С него просто не се разделям, особено ако става дума за пътуване, разбира се, резервни дрехи – трябва да сме подготвени за всички случаи, и пълна доза ентусиазъм за нещо ново.

Мислиш ли да останеш да живееш в Монпелие?
Да живея… по-скоро не. Като всеки млад човек искам да обикалям и да попивам от нови места и култури. Не мисля да се задържа дълго време тук, все пак това е само началото.

А ако се чудиш какъв е живота в Китай, Йолина Василева е твоят човек.