Local Heroes: Александър Грозданов

Успехът е да правиш всичко по силите си

  • 18.09.2018
  • от Плами Максимова
  • снимки: Иван Коловос

Алекс е момчето, което седи зад Dextrophobia – първата стая игра у нас. Иновативното за нашите ширини забав­ление бързо набра популярност и разчупи стереотипите за това, как можеш да прекараш свободното си време с приятели или пък да се тиймбилднеш с колегите. Наско­ро попадна в класация за млади успели хора и ние също го отличаваме по заслуги на тези страници.

Ти си един от най-успешните хора под 40-годишна възраст у нас, как приемаш това отличие?

Първо бях изключително изненадан, а след това изпитах нетипична за мен гордост поради факта, че съм там с толкова прекрасни и уникални хора.

Сам за себе си въобще не се определям като успешен, правя каквото е по силите ми всеки ден и все още търся златната среда на work-life balance.

Мислил ли си, че една стая, пълна с тайни, може да те доведе дотук?

Никога и по никакъв повод. Не само преди откриването на Първата стая на Dextrophobia, но и дълго след това. Всъщност една стая сама по себе си не води никъде, ако можем да сме абстрактни – втората ни стая, после третата и четвъртата, – малките стъпки са тези, които сами започват да чертаят пътя, както и самата цел.

Ние сме сред феновете на иновативните забавления, които измисляте, но какви са другите хора, които им се кефят?

В началото вярвахме, че създаваме свръхнишово забавление за фенове на бордови и всякакви други игри. Прогнозата ни беше, че ако за една година минат 100 отбора, ще е страхотен успех. 100 отбора минаха за първите две седмици. За хубавите игри няма пол, възраст или образование – спектърът на потребителите ни е от 80-годишни дядо и баба, през детски рожден ден за 9-годишнина до ергенски и момински партита.

Колко е бизнес и колко забавление това, което правите?

Още се чудя кога преминахме границата и дали изобщо сме я преминали, или в един момент двете понятия – бизнес и забавление – се сляха. Продължаваме да се забавляваме, докато сътворяваме нови игри и предизвикателства постоянно. От друга страна за последните 5 години по желание или не (по-скоро да) ни се наложи да научим и много за бизнес страната на проектите ни. Мисля, че сме по средата със силни наклонявания в едната или другата страна спрямо ситуацията.

А ти какви игри играеш?

Тръгнах да казвам – всякакви, но това не е точно така. Продължавам предимно да следя (не ми остава време за толкова игра) всякакви състезателни електронни игри (esports), а любовта ми по Starcraft, Diablo и Heroes of Might and Magic III не е отшумяла. В последно време, когато съм извън България, избирам да участвам във всякакви интересни и иновативни real-life преживявания.

Как разбираш, че си минал на следващия левъл?

Някой ми казва или съм попаднал в някоя класация :D Всъщност – предимно спрямо отговорностите ми. От първия служител, през първата инвестиция

нарастването на отговорността и цената на всяко едно решение са истинските level-и в бизнеса (поне за мен).

Като цяло не мисля, че съм стигнал по-високо ниво от casual Saturday night player

Виж за какво си говорихме с Методи Терзиев.