Одри Мънсън има необикновен и трагичен живот

Дори никога да не сте чували името на Одри Мънсън, е вероятно да сте виждали нейния облик. Супермоделът от Златната ера е позирал за направата на фонтана пред хотел Плаза, за визията на жената върху моста Манхатън, както и за статуята пред обществената библиотека на Ню Йорк. През живота си Мънсън е звезда в първите „голи“ филми, ходи с ролкови кънки до пощата и вдъхновява безброй арт творби. Тя е това, което влиятелните персони в социалните медии си мислят, че са днес – икона.

Историята на Мънсън вече е избледняла от спомените на американците, но британският журналист Джеймс Боун решава да възроди легендата и през миналата година издава биографията The Curse of Beauty („Проклятието на красотата“), за да разкаже цялата история за емблематичната дама.

Одри е прототип на знаменитостите в Америка,

казва Боун за изданието Broadly в имейл. „Тя въплъщава в себе си дейностите на модел, актриса и филмова звезда. Като първата американска филмова звезда, появила се напълно гола на екрана, Одри би оценила голите туитове на Ким Кардашиан, въпреки че може би щеше да ги намери за доста банални.“

Боун се влюбва в живота на Мънсън, докато живее в Ню Йорк. Натурализиран американец, той работи за Times of London в продължение на 22 години. След като разбира, че един и същ модел вдъхновява повечето от известните в Ню Йорк статуи на Златната ера, журналистът започва да търси нови факти за живота на Мънсън с репортерски хъс. Намира нейни писма, подава заявления и получава някои от вещите на модела. „Бях много изненадан колко много успях да открия, при положение че апогеят на Одри е бил преди 100 години“, казва Боун. „Историята на Одри ме накара да видя Ню Йорк по нов начин. Искаше ми се и други като мен да забележат града по този свеж начин.“

Мънсън е родена в Рочестър, Ню Йорк, през 1891 г. Майка й, подходящо наречена Кити, се премества с нея в Ню Йорк, когато Одри е тийнейджър. Кити е искала да направи дъщеря си секс богиня и да печели от успеха й. Според книгата на Боун фотограф случайно открива Мънсън, виждайки я през витрината на магазин на Пето авеню. Случайната среща води до това Мънсън да започне да позира за фотографи и скулптури. Според Vogue творецът Салваторе Скарпита й казва: „Пази тези трапчинки, моето момиче“. Мънсън започва да се социализира, купонясвайки здраво. В един момент излиза с милионера Херман Улрих младши.

По време на Световния панаир в Сан Франциско през 1915 г. Одри Мънсън е звезда.

Wall Street Journal разказва, че тя позира за почти 75% от статуите на изложението Jewel City.

През същата година Мънсън е в главната роля на филма „Вдъхновение“, донякъде базиран на нейната житейска история. В ключова сцена тя се появява напълно гола. С участието във филма името на Одри става по-популярно, но това не увеличава приходите й. Журналистът Боун споделя, че тя е получила 450 щатски долара за лентата, малка сума дори за началото на ХХ век. Мънсън е изкарвала най-много по 30 долара седмично от позиране, докато днес статуите, за които е била муза, се намират в райони, където един апартамент струва повече от милион долара.

Когато хорските вкусове се променят през 20-те години на ХХ век, Мънсън престава да бъде любимка. Боун обяснява това с факта, че Одри е била звезда на Златната ера, а с идването на модернизма изкуството, което тя е вдъхновявала, е изглеждало остаряло. „Модернистите премахнаха женските статуи от публичните пространства“, казва Боун. „На лично ниво пък Одри се е карала с влиятелните личности в театъра и пресата. Понякога по тяхна вина, понякога по нейна.“

Разорени, Одри и майка й Кити се местят в Мексико, Ню Йорк. Мънсън се хваща на нископлатена работа като сервитьорка.

В Мексико Одри проявява признаци на психично заболяване. Тя кръщава себе си Баронеса Одри Мери Мънсън-Мънсън и опитва да се самоубие.

Обвинява за проблемите си евреите и дори в един момент моли парламента да създаде закон, който да я предпази от евентуално нападение от евреи. Дни преди 40-ата си годишнина Одри е изпратена в болница St. Lawrence в щата Ню Йорк. Там тя все още вижда себе си като звезда. Vogue разказва, че една от сестрите й казала: „Одри, имаш трапчинки дори на гърба си!“. Мънсън отговаря: „Да, те са много ценни. Не мога да изгубя трапчинките си“. Одри си отива в същата тази болница след 60 години.

Книгата на Джеймс Боун The Curse of Beauty е не само история за миналото, а и предупреждение към много от звездите на нашето време. Днес е малко вероятно някой да осъди жени като Одри – популярните в социалните мрежи хора ожесточено защитават знаменитостите от хора, които ги наричат уличници за това, че са позирали голи. Мадона е променяла имиджа си от монахиня до проститутка поне пет пъти. Въпреки това, когато звезди като Бритни Спиърс и Аманда Байнс са обявени за психичноболни, те остават под опеката на друг човек, определен от съда. Така контролът над живота и имуществото на звездите остава у някой друг, а те самите изглеждат беззащитни като деца. Няма случай на известен мъж, попадал под въпросната опека, разпоредена от съда. Потърпевшите са само жени.

„Когато Одри е приета в психиатрична институция през 1931 г., е било много трудно да излезеш от там“, завършва разказа Боун. „В наши дни е много трудно да останеш вътре. Докато Одри е на много напреднала възраст, болницата St. Lawrence решава да освободи легла и я премества в старчески дом, но тя се връща обратно. Когато се опитват да я изгонят повторно, докато е вече на 104 години, Одри умира.“

Виж други красавици, живели в Златната ера.