Да пътуваш - безсмислицата на века

От Черна гора до Зимбабве – животът е един антракт

  • 30.07.2016
  • от Стефани Калчева

Какво странно и откровено предизвикателно изказване на фона на трескавата вълна, която се носи из социалните мрежи, поддържана с цитати и снимки на далечни дестинации, див екстаз в резултат на намалени самолетни билети и гифчета на въртящ се глобус, от който може да ти се завие свят повече от маршрутка до НДК.

Учудващо, но напоследък немалко пъти се сблъсквам с мнението, че няма смисъл човек да пътува, и тъй като идва от достатъчно различни хора, реших да поразсъждавам по въпроса и, разбира се, както винаги, да съм с единия крак в „да, така е“ и другия в „тоя пък!!!“.

 

CARPE THAT FUCKING DIEM

„Ще избягам ли от теб“ питаха преди време Каризма, но сега казусът е – ще избягам ли от себе си. Да приемем, че наистина има хора, които не искат да дълбаят в проблемите си, затова затварят очи и просто си веят частите по света и у нас, докато не фалират и не се наложи да се върнат, след което цялото им съзнание да бъде обсебено от мисълта кога ще успеят отново да зачезнат.

Много отдавна не ми се е случвало да ми е искрено тегаво последния ден от ваканцията, струва ми се наистина твърде притеснително толкова много да мразиш ежедневието си, че да го избягваш всячески. С риск да прозвуча като кръстоска между Гала и Букай – всичко е въпрос на гледна точка.

Какво означава рутина? От няколко седмици ми се налага да правя застраховки, договори, да издавам фактури и всякакви такива чудесии, които в началото ме отегчаваха до смърт, защото винаги съм се занимавала с отвлечени неща.

Докато живея обаче на планетата, е хубаво да имам и някакъв практически опит за реално полезни неща, пък после, като се прибера, мога да чета френски символисти до откат.

Това е само прост пример, че от почти всичко може да се извлече полезното и хубавото, а не веднага да отива в графа скука и досада. Е, разбира се, винаги е опция като съвременен арт човек пренебрежително да махнеш с ръка и да отсечеш, че ти е извън възвишеното съзнание материалният свят!

ПАРИ НА ВЯТЪРА?

Миналата седмица по това време се рамазвах безбрежно в Гърция на плажа, въоръжена с мохито и книга. Дали, ако можех да избирам, щях да удължа престоя си с още 1 – 2 дни? Да. Колкото и обаче да се вкопчиш в екскурзията си, тя логично приключва все някога и тогава заставаш лице в лице с Живота си – с работата, съквартиранта, половинката, банковата сметка.

Доводът, който чух последно срещу пътуванията, беше, че тия пари могат да се вложат в нещо друго, много по-полезно и носещо резултат в близкото бъдеще, придружено със снизходително повдигане на вежда срещу откриването на „още улици и сгради“. Тук вече войнствено заставам на в поза Ф! Откриването на нови култури, начини на живот, хора, дава нови хоризонти и мен лично ме вдъхновява – когато се върна, се чувствам заредена и имам сили да повдигна планина,  играейки междувременно танго.

Вече сигурно четвърта година ме държи еуфорията от потайностите на Залцбург – най-прекрасното кокетно и изискано кътче, което съм посещавала и чийто спомен ме връхлита без нужда от снимки, защото завинаги е отпечатан някъде там. По същия начин ми действа и картина, фадо или картичка – заблестяват ми и очите, и душата.

Животът не е нито само фактури, нито само поезия, той е някакъв чуден баланс между несъвместими на пръв поглед действия.

ГРАНИЦИ В АТЛАСА И ДУШАТА

Ако мога да обобщя всичко накратко – нищо никога на всяка цена. Ако в момента нямаш пари за Рим – не е драма. Ако имаш, но ще си там само три дни и после нощна смяна – не е драма. Ако цял ден си се занимавал с проценти – не е драма. Ако си бил откъснат от света с европейско кино от миналия век – не е драма.

А драмите и изборите на другите хора не са твоя работа, затова няма нужда от бутане настойчиво на мнението ти кой как трябва да си изживява дните и парите.

Ние обаче имаме една свежа идея. Забъркай си коктейл сам.