Нещата от живота

Колко е хубаво да намериш някого, с когото лудницата е пълна и не искаш да свършва

Нали сте чували, че поуката от „Шрек” била, че не е важно да си красив, а да намериш същия изрод като теб. Този извод важи за много други, не толкова буквални възприятия на тази цветуща мисъл. Всъщност без значение дали си особняк, леко смахнат, твърде енергичен или мързелив, купонът започва, когато намериш хора от твоята порода.

Понякога се случва нещо, което е почти магия. То е като да се влюбиш… или направо си се влюбваш! Срещаш някого, с когото си допадате неестествено много.

Радостта в такъв случай е истинска, шумна и дори не ти се вярва. То е като да си намериш забравени 20 лева в джоба, да видиш бившето си гадже точно когато изглеждаш най-добре, или да се возиш с Григор Димитров в асансьора.

Също толкова случайно попадаш на някого, който се кефи на същите неща, на които и ти. В този момент знаеш, че искаш той да ти бъде приятел или нещо повече просто защото не знаеш как си могъл да живееш без него. Лудницата е пълна и не искаш да свършва!

НЕПОЗНАТИЯТ, КОЙТО ЗНАЕ ЛЮБИМАТА ТИ ПЕСЕН
Тези неща стават, без да ги търсиш. Миналия уикенд пътувах с компания, която не познавах много добре. По някакво благоевградско радио пуснаха една стара българска песен, която не само не е известна, а може би дори я знаем и помним все още само майката на въпросната изпълнителка и аз. Странна песен. Обаче момчето, с което пътувах, я усили и започна да пее. Да пее песента, която обожавам! Да, бе! Вече знаех, че го харесвам. Добре де, че го харесвам още повече. Както и да е, случайност, стават такива неща.

Но понякога след това разбираш, че приликите стават все повече и доскоро непознатият реже пицата по същия неразумен и непоследователен начин като теб, също обича шотовете „Блъди Мери” да не са люти, нищо че така хич не са блъди, избирате едни и същи желирани бонбони от пакетчето или харесва от тези филми, които ти гледаш по три пъти и така и не намери кой да дойде с теб в онези малко останали в София арт кина. На всичкото отгоре лятото почивате на едно и също място, може да си говорите за шантавия Буковски или дори за политика с еднакъв ентусиазъм, а и на миналата Коледа сте били на няколко метра един от друг, без да го знаете, и можеше да се познавате, без да пропускате половин година.

Списъкът може да е безкраен. Или пък да е съвсем кратък. Просто е супер да намериш някого, който се наслаждава на нещата, на които и ти. Не че само заради това ще го обичаш. Но и заради това.

МНОГО ХУБАВО НЕ Е НА ХУБАВО
Да, прекалените прилики между хората са скучни. Ако с някого сте твърде еднакви или сте прекарали ужасно много време заедно и вече сте станали такива, тръпката намалява, да не кажем, че направо си изчезва. Ако знаеш какво ще каже някой във всеки един момент, как ще реагира, как точно ще се разсмее или ще нахрани тъпака, който го е предредил на светофара, понякога ти се приисква да видиш и как би го направил някой друг. Невинаги, разбира се, но историята познава немалко случаи.

Вероятно много са и привържениците на другата вечна истина, че противоположностите се привличат най-много. И това е така понякога.

Може да се побъркаш по някого само защото те обърква, не го разбираш или всичко, което казва или прави, е ново за теб.

(В някои отношения това не е лошо.) Ходиш някъде, където не си бил, правиш неща, които не си и не би помислил, че ще направиш… и така нататък. Не след дълго може да се умориш, нищо че се усмихва много, много сладко.

Ако ще прекарваш много време с някого, е добре да искате поне част от него да прекарвате по един и същи начин. Всъщност няма правилно или грешно. Някои хора ще си помислят, че който не обича котки, ЦСКА, „Аватар” или уиски, е ужасен човек едва ли не. А това за теб би била единствената допустима истина, ако мисли по същия начин.

НЯКЪДЕ ВЪТРЕ ПО НЕЩО СТЕ ЕДНАКВИ
Този, с когото толкова си приличате, пак ще те дразни с много неща, ти него също, няма как. И пак няма да може да те разбере напълно. Нито теб, нито приятелите ти, откаченото ти семейство или защо ходите по две до тоалетна в бара. Но какво от това, стига ти да знаеш, че някъде вътре по нещо сте еднакви. Не искаш много, защото всичко ти е достатъчно, дори да е започнало с една песен. А как ще свърши, никога не знаеш.