ОСМОТО ЧУДО НА СВЕТА: СЪКВАРТИРАНТКАТА

3 в 1 – стилист, майка и психиатър

  • 24.02.2016
  • от Стефани Калчева

Кажи ми какви са приятелите ти и ще ти кажа какъв си, казва народът. А аз казвам – кажи ми с кого живееш и всичко ще ми се изясни. След 7 години обикаляне по квартири и разнообразни съквартиранти с всякакви чудатости – от практикуване на черна магия до плачещи за проверка от ХЕИ, мога да направя някои ценни обобщения…

Прибираш се вечер скапан от работа/лекции/и двете и заварваш купчина чинии (май ти изглеждат познати, но ти се струва невъзможно да са онези отпреди пет дни), непознат човек в хола, за когото не си бил предупреден, че ще идва на гости и о, не... някой ти е ял от паничката.

Демек лещата, която си пазеше за днес, я няма и ще трябва да препичаш филии или просто да обърнеш 2 чаши вино.

Дори само едно от тези неща може да създаде такова напрежение, че прибирането вкъщи да ти се струва ад, а както знаем, домът наистина е крепост.

И тогава един ден попадаш на идеалната съквартирантка, която ти става и най-добра приятелка. Струва ти се, че трябва да има уловка, защото е почти толкова вероятно, колкото да срещнеш възпитан красив мъж с нормална майка, живееща в друга държава. Минава достатъчно време и се убеждаваш, че митичното същество е напълно реално и всеки един жест между вас показва отношение и близост. Сигурни знаци, че това е Тя:

Когато се разболееш и нямаш сили да си отвориш месинджъра, Тя, без да й казваш нищо, отива до аптеката и на връщане ти купува плодове и зеленчуци.

При тежка любовна депресия е готова да те изслуша въпреки собствения си уморителен ден и досадния ти разказ за не знам кой път...

Общо сте останали със сума, по-малка от порция с големи картофки в КФС, но сте готови да дадете и последната си стотинка една на друга.

Събота следобед, не знаеш какво да правиш с живота си, когато изведнъж се сещаш, че най-близкият ти човек е в съседната стая. Без значение дали ще слушате ретро поп от 90-те, или ще ядете сладолед в парка, със сигурност няма да е скучно!

Винаги е на разположение да ти даде дреха, книга, съвет и каквото ти е нужно. Нещо като стилист, психиатър и майка едновременно.

Когато тя има нужда от помощ, никога не го усещаш като товар, а като възможност да върнеш поне малка стотна от всичко, което е направила за теб.

Може да не си говорите 3 дни и това да не е проблем. Просто приемаш, че не й/ти се говори, и всичко е точно и ясно. Nodrama.

След страшно кофти ден заварваш шоколад на бюрото си. Естествено е любимият ти.

Ако вече си я открил/а, не забравяй, че всички отношения, без значение от какво естество, имат нужда от поддържане и грижа. И изобщо, докато на този свят има желирани бонбони и прочувствени разговори по съквартирантски нощем, всичко ще е наред! Споделената болка е половин болка, а споделеното щастие е двойно, нали?

Какви са предимствата на това да си делиш жилищните разходи с приятел пред това да живееш сам