А СЕГА ФРЕДЕРИК БЕГБЕДЕ, ДАМИ И ГОСПОДА!

Мисълта на Бегбеде може да лежи на нощното ти шкафче

  • 08.10.2015
  • от Юлия Петкова

Едва ли има литературоман, който да не е чел (е, хайде, разлиствал) Фредерик Бегбеде. Натрупани впечатления ни карат да смятаме, че няма по-рязко, по-маниакално и навярно по-несправедливо отхвърлян и дисквалифициран писател. Дисквалифициран от редиците на значимите писатели, имам предвид, не дай си боже някой да се е „объркал” да го зачисли там. Едно обаче е сигурно – на него изобщо не му пука (за вашите чупки), уважаеми разбирачи! Пък и любовта е предварително изгубена битка, той ще ви го каже.

Знаете ли, че Ню Йорк, а не Париж, е градът, в който Бегбеде осъзнава, че ще пише, там най-сетне успява да се освободи от себе си (поне така си въобразява навремето), да си представи, че може да бъде някой друг, Марк Мароние или Октав Паранго например. Там създава и първия си разказ, „Един демодиран текст“. Там изобретява онзи смахнат, хлевоуст, безпардонен герой, когото дълги години ще вземат за самия него. Ето списък с 10 заглавия на най-ерудирания френски купонджия, които „по-несериозните” читатели у нас вече оцениха.

„МЕМОАРИ НА ЕДИН ОТКАЧЕН МЛАДЕЖ”(не е налична в момента) Определян като елегантна снобария, тъкмо този роман очертава творческия профил на Бегбеде за първи път. И намеква за всичко, което може да се очаква от него.

Когато си влюбен, не броиш. Впрочем броиш дните и часовете, понякога минутите. Ан не се обади цели два дни и аз остарях с десет години. Дежурих до телефона, разглобих телефона, сглобих телефона. Бих могъл да взема изпит за телефонен техник.


„ПОЧИВКА В КОМА”(12 лв.) Във втория си роман авторът портретира с известна снизходителност, но и с трогателна ирония, един специфичен представител на парижката фауна, чийто живот прелива от екзотични наркотици, странни коктейли и безсмислени разговори. Марк е на двайсет и седем години, има хубав апартамент, готино бачкане и въпреки това не се самоубива - да му се чуди човек. Сигурно защото се е запасил с презервативи, преди да отиде на откриването на „Кенефа“ и да си легне с хора, които не познава.

„ЛЮБОВТА ТРАЕ ТРИ ГОДИНИ”(12 лв.) Най-анатемосваната, най-цитираната, най-осмиваната книга на Бегбеде. А вероятно и най-преиздаваната. Иначе човекът вътре си го е рекъл: „Надявам се измамното заглавие на тази книга да не ви е подразнило много: разбира се, че любовта не трае три години; щастлив съм, че съм се мамил. Фактът, че тази книга е публикувана от издателство „Грасе“, съвсем не означава, че казва истината.” Ти все пак имай предвид: влюбен си тогава, когато погрешка сложиш паста за зъби не върху твоята, а върху друга четка.

„РАЗКАЗИ ПОД ЕКСТАЗИ”(не е налична в момента) В случай че сте невежи по темата, екстази не само е незаконна дрога, но освен това „разрушава мозъка, доказателство за което е този сборник, написан под негово действие”. А и нима се нуждаем от някакво си хапче, за да разказваме живота си на непознати?

Човек трябва да живее с 800 км в час и веднага след това да умре с мозък, размазан като сперма на предния капак.

Така разсъждава героят на Бегбеде. По-добре просто да се влюби, бихме го посъветвали ние.

„6.66 ЕВРО”(13 лв.) Обсебващ роман за ежедневната манипулация, за цинизма на рекламистите и техните работодатели, за безгръбначните „англофони“ и за всеобщата глупост на потреблението. Истината е, че сме заклещени с падежи на кредити, с месечни вноски, с плащане на наеми. И да мрънкаме, и да не мрънкаме, Чърчил отдавна го е измислил: „Това е най-лошата система, с изключение на всички останали“. А „6.66 евро” е най-безмилостната сатира на рекламния бизнес, писана някога. Оригиналът излиза през 2000 г. (френското заглавие е „9.99 франка”), а с успеха на едноименния филм на Ян Кунен идва и големият удар на Бегбеде.

„WINDOWS ON THE WORLD”(14 лв.) Този роман е израз на почит към жертвите на атентатите от 11 септември. Изглежда, черният хумор понякога е единствен, макар и мимолетен, щит срещу ужаса. „В действителност никой не е допускал, че кулите могат да се сгромолясат. Дали поради крайно доверие в технологиите, или остра липса на въображение? А може би поради вяра в превъзходството на реалността над фикцията.” През 2003 г. „Windows on the World” е удостоен с наградата „Ентералие”, а две години по-късно получава и британската „Индипендънт Форин Фикшън Прайз” за най-добър чуждестранен роман, преведен на английски език.

„ПОМОЩ, ПРОСТЕТЕ”(12 лв.) Тук Октав, алтер его на Бегбеде и протагонист на няколко от произведенията му, прави разък завой в занятието – става хедхънтър на модели в Русия, където се раждат най-прелестните жени в света. Остроумна история за тиранията на младостта и диктатурата на красотата, разказана на фона на сенчести сделки и прищевки на безскрупулни руски олигарси. Естествено, няма да ви отегчи нито за миг.

„ЕДИН ФРЕНСКИ РОМАН”(14 лв.) През 2008 г. Бегбеде е задържан от полицията - мъртвопиян, смъркал кокаин в автомобила си. Докато е в ареста, започва да пише наум следващата си книга. „Един френски роман” излиза през 2009 г. и печели награда „Рьонодо”, а критиката е единодушна: книгата е платно от спомени – колкото нежно, толкова парливо, колкото безхитростно, толкова автосатирично. Едно бижу, лишено от изкуствен блясък. Един фасетъчен разказ, лишен от характерното за автора перчене. Своеoбразен коментар върху цялото му творчество до момента. „Докато се преструвах, че нямам проблеми, изгубих спомените си“, признава Бегбеде.

„УНА&СЕЛИНДЖЪР”(излиза на 19 октомври 2015 г.) „Щастието е твърдо тяло, докато радостта е течна“, пише Селинджър в „Синият период на Домие-Смит“. Бегбеде е длъжен да поясни: „Животът ни няма значение, той потъва на дъното на времето, но ние сме съществували и нищо не може да го отмени – макар и течни, радостите ни никога не се изпаряват.” „Уна&Селинджър” не е фикция, а факция, и ще ви отнесе в следвоенните години, за да ви срещне с Уна, 15-годишната дъщеря на големия американски драматург Юджийн О’Нийл и бъдеща последна съпруга на Чарли Чаплин, и с автора на „Спасителя в ръжта” Джери Селинджър. Не знаем дали техният роман се е случил, но ако факцията се окаже фикция, ще осъмнем здраво разочаровани.

„ПЪРВА РАВНОСМЕТКА СЛЕД АПОКАЛИПСИСА”(18 лв.) Това не е автобиография, нито роман. Това е много лична, еклектична, „идиосинкратична” и неочаквана книга за романи, съставена от есета в присъщия на Бегбеде изящно-безцеремонен стил. „Да избереш сто книги, които харесваш, означава да покажеш що за човек си – новият ми списък красноречиво говори за моята неграмотност.” Стоте заглавия на XX век, които той отличава, може и да не са вашите най-любими книги, но то не e задължително. Достатъчно е да откриете сред тях имена като Булгаков, Дон ДеЛило и Жорж Перек, Капоти, Джонатан Лител и Филип Рот.

Всъщност първата равносметка след апокалипсиса не е чак толкова лоша. Ако перифразираме Яворов, щом този свят е родина на умове като изброените по-горе, значи не е прогнил от зло. Казано другояче, апокалипсисът пак ни е пощадил.