Четири филма на Алмодовар, които ще те потопят в света на жените

Гледаме, за да разберем как режисьорът пресъздава женската душевност

0 коментара Сподели:

Испания може да се изфука пред света с един заслужено признат кинорежисьор – Педро Алмодовар.

Талантът му е неоспорим. Носител е на 91 международни награди, както и на „Оскар“. Филмите и героите му са живи, показващи цялата перверзия и лудост на днешната цивилизация. Дори в центъра за психоанализа към Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) е бил организиран специален симпозиум, посветен на творчеството на испанския майстор, озаглавен „Огледала на сърцето: филмите на Педро Алмодовар“. Ние сме фенове на режисьора и на начина, по който пресъздава на екрана женската душевност.

Затова решихме да ти предложим четири негови филма на тази тема.

„Жени на ръба на нервна криза“ (1988 г.)

Комедията ни въвежда в женската същност така, както само Алмодовар може.

Струва ни се, че няма режисьор, който да познава така добре нежния пол! Историята проследява как любовникът на една жена решава да я остави, но тя се опитва да се свърже с него, за да разбере защо е постъпил така. Впоследствие се изправя срещу неговите жена и син, които са толкова невежи и наивни, колкото и тя. Междувременно нейната приятелка се опасява, че полицията я търси заради криминалните дейности на приятеля ѝ. Те отиват при адвокатка, която се оказва новата любовница на любовника. Пътят на всеки от героите се пресича по много сложен и объркващ начин, което води до множество абсурдни и смешни ситуации. На кинофестивала във Венеция през 1988 г. филмът печели награда за най-оригинален сценарий.

„Кика“ (1993)

„Кика“ е черна комедия, а стилът на режисьора веднага се разпознава. Отново зрителите стават свидетели на безумни ситуации и взаимоотношения. Героите са ярки и интересни, като Кика е млада козметичка. Повикана е в жилището на Никола – американски писател, за да гримира трупа на доведения му син Рамон. Оказва се, че мъртвецът е жив. Свестява се след внимателните действия на Кика.

Следва обрат – тя се пренася да живее при него.

И двамата могат да са по-щастливи от всякога, но първо трябва да се справят с редица предизвикателства: с връзката между Кика и Никола, с подозрителната смърт на майката на Рамон, с натрапчивия интерес на таблоидите към семейството и с бившия психолог на Рамон – Андреа Скарфейс. Алмодоварски колорит и чувство за хумор струят от филма. „Кика“ е носител на наградата „Гоя“ за главна женска роля на Вероника Форке.

„Всичко за майка ми“ (1999 г.)

С този филм Педро взе „Оскар“ през 1999 г. за най-добър чуждоезичен филм.

Във „Всичко за майка ми“ режисьорът отново ни въвежда в пъстрия и емоционален женски свят. Сюжетът ни запознава с младия Естебан, който иска да открие баща си, а също и да се утвърди като писател. Майка му Мануела обаче умело прикрива истината от сина си.

Филмът проследява семейните взаимоотношения в цялата им сложност,

като Алмодовар смело използва възможностите на мелодрамата и създава един сложен образ на съвременната жена. За тази цел ролите са поверени на неговите музи – Сесилия Рот, Мариса Паредес, Пенелопе Крус и Кандела Пеня. Освен „Оскар“ филмът има доста отличия – Златен глобус 2000 г., 2 награди и номинация от Британската академия 2000 г., 2 награди и номинация от Кан 1999 г., „Сезар“ 2000 г., „Давид ди Донатело“ 2000 г., 3 Европейски филмови награди 1999 г., Наградата на Германските филмови награди 2000 г. („Най-добър чуждестранен филм), 7 награди и 7 номинации „Гоя“ 2000 г. Както по всичко личи, „Всичко за майка ми“ е вечен шедьовър на испанския режисьор.

„Завръщане“ (2006 г.)

За този проект Алмодовар споделя: „Това е филм, който отбелязва няколко завръщания за мен в личен план. Завърнах се към комедията. Завърнах се към женските истории, завърнах се в Ла Манча… Работя отново с Пенелопе Крус, Лора Дуеняс и Чус Лампреаве, както и с Кармен Маура след 17 години прекъсване. Завърнах се към майчинството като източник на живот и на измислици.“

Във филма се разказва за две сестри – Раймунда (Пенелопе Круз) и Соле (Лола Дуеняс),

от малко село в Ла Манча, които се борят с трудностите в живота. След като майка им Ирене (Кармен Маура) и баща им загиват в пожар, двете решават да заминат за столицата Мадрид, за да си търсят щастието. В селото остава леля им Паула, за която племенничките й продължават да се грижат. Всичко е наред, докато животът на двете сестри не претърпява драматичен обрат само за няколко дни. Леля им Паула умира. Тя до последно твърди, че майката на момичетата не е изгоряла в пожара, както всички мислят. Дъщерята на Раймунда убива мъжа й Пако, който непрекъснато е пиян и насилва детето. В същото време при сестра й Соле се появява духът на майка им Ирене. Това поставя под съмнение психическото й здраве. Починалата Ирене „се завръща“ от света на мъртвите, за да помогне на двете си дъщери да подредят хаоса, в който се е превърнал животът им. С този филм Алмодовар поглежда на смъртта с чувство за хумор, защото и самият режисьор споделя, че не я разбира и приема. В Кан „Завръщане“ получава отличие за сценарий. Пенелопе Крус има номинация за главна женска роля.

Галериите и музеите са отворени за 5 любопитни събития тази седмица. Виж кои са тук.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *