Нещата от живота

Хладината на очертанията ти ми спомня, че съм жив, че тук съм бил, в парфюма ти от невени съм се спотайвал...

Елин Рахнев не е нито писател, нито драматург. Съвсем не е журналист или поет. Елин е вселена. С почти непоносима лекота докосва читателя с върха на пръста си, кани го в световете си, разтваря го в пространство на любов и копнежи по деня, по живота, по обичта и вечните малките музи.

Трети юли. 1968. Все още го има Джон Ленън. Все още е тук и Джим Морисън. За всеки случай се появява и един Елин. Един, който ще завърши Специална педагогика в СУ, а по-късно ще учи режисура при проф. Крикор Азарян. Ще се занимава с журналистика и ще издава списание за литература и блус. „Витамин Б“. При крайна необходимост от обобщение ще може да се каже, че е драматург, сценарист, колумнист, журналист, поет, писател. Ще напише 4 стихосбирки. Ще сътвори 9 пиеси. Ще носи награди за поезия и драматургия. 

„Канела“ редува красивите думи на поета с късчета от графиките на художника Кольо Карамфилов. Така канеленият дъх е по-плътен, красивата жена е по-истинска и самотата е по-болезнена. Така. С Елин и Кольо. По.

Лириката, нежността, меланхоличната любов, радостта и болката са поетичен бунт срещу забързания и лишен от емоции свят, в който сме принудени да живеем. В страниците си Елин е непрактичен, понякога лишен от логика, но винаги препълнен, натикан с любов и нищо друго. Прелъстява ума на читателя със сянка от алегория, удавена в носталгия по любовното. Влиза вътре, настанява се удобно и се превръща в своеобразна муза, в простор на въображението. В рана. В щастие. В лудост. Тих крясък. Лутане. Обезумяване. Отвъдност.

Речевата експресия преувеличава някои откъси от човешкия облик. Други преразказва буквално. Такива, каквито са запомнени. „Канела“ събира в себе си много. Приютява тихата самота и безлюбовието. Събира заедността и голямата обич. Пръска с цветя сивотата. Разлива желание и вълнение за живот. Бърка в сърцето на читателя и там настанява минорните си настроения.

Елин създава поезия, лишена от претенция и плеоназъм. Създава поезия, която е изповед. Не само негова. Не само нейна. Изповед – човешка.
Елин Рахнев е специално четиво. Бутиково. Такова, което изисква от читателя да е сам със себе си. Трудно се чете в метрото и по пейките. Върви с чаша вино. Когато стиховете потръгнат – втора чаша. С чашите до безкрай. С поезията също. Връщат съзнанието там, където вероятно не иска да бъде. В забранените спомени на оголената любов.

Зад думите на Елин Рахнев се носи отдалеч гласът на Джим Морисън. Чува се. Усеща се. „Канела“ се чете с отворено сърце и спуснати завеси. Да не надничат съседите. Всеки стих ще се настани в някое прашно кътче на сърцето. Там, където някога е било самотно, пукнато, залепено. Пълно, истински щастливо, цяло.

Хладината на очертанията ти ми спомня, че съм жив, че
тук съм бил, в парфюма ти от невени съм се спотайвал
и наркотичната тъма на устните ти съм протривал с рими
по-паметна съм те видял с походката обрана да вървиш
сред шемета на градовете и фонтаните, в крайбрежията на
дъха ти съм се крил от лоши и добри. Така мълчал съм те
във себе си, че се нашмърках целия, и плакал съм по теб във
мътните зори, по теб съм мрял, по теб се обобщих.

Ако някога някой ме попита какво е за мен любовта, вероятно ще отговоря: „Любовта е всичко онова, за което пише Елин Рахнев. Само това и нищо по-малко“.

В края на тази есен се очаква да излезе новата поетична книга на Елин „Зелда“. Лично аз никога не съм искала по-силно да си отиде лятото и да дойде есента.

„Литературен петък“ е нова рубрика, в която всяка седмица две  запалени по литературата дами ще ни поднасят селекции, анализи и ревюта на книги,които са се прокраднали покрай високите им критерии за литература. В безспорно най-обичания ден, точно преди уикендът да почука на врата, те ще забъркват смесица от най-доброто, което предстои или вече е факт, както и неприкритата си носталгия към класиките. Ако необятното поле от заглавия те обърква и затруднява в избора, тук ще намериш литературни находки – проверени, прочетени и поднесени стегнато, за да улеснят пътя между теб и следващата ти книга.

Миналия литературен петък четохме "Към фара" от Вирджиния Улф.