Jameson представя: 5 любими филма на Александър Шпатов

една писателска класация на класно кино

  • 20.01.2015
  • от Михаела Самарджиева
  • снимки: Славея Йорданова за sofialive.bg

Ако си забравил, Александър Шпатов е писателят и свежият тип, който ни счупи главата със сборника си разкази #НаЖивоОтСофия, а сега е тук, за да ни разкаже за киното, което не гледа много, защото най-често заспива. За сметка на това пък задължително отделя време за четене, а напоследък се е включил и в reading challeng-а, което ти подсказва колко сериозни са нещата. Ако не си го чел, но пък ти се гледа нещо вдъхновяващо – помагаме по-долу.

FIGHT CLUB
БОЕН КЛУБ (1999)

Неведнъж филмът на Дейвид Финчър по мотиви от едноименния роман „Боен клуб“ на Чък Паланюк се е появявал тук, но според Шпатов: Той е абсолютен, тотален и едноличен фаворит. Поставя много християнски въпроси всъщност, колкото и странно да звучи за филм с толкова бой, шизофрения и хаос. Ако някога тръгна да пиша роман, героите ще снимат римейк на „Боен клуб“ в София, почти съм сигурен.
Виж трейлъра тук.

„ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ“ (1986)
 „ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“ (1982)

Първият е сниман на 200 метра от блока ми, когато Младост наистина е бил млад. Страхотно важно е да гледаш филми, които са ти близки, в твоята културна среда. Въпрос на идентичност. Така е и с „Оркестър без име“. Сценарист е един от най-любимите ми български писатели – Станислав Стратиев. След промените той пише и втора част, много по-тъжен отглас от прехода, който за съжаление никога вече не може да се снима. Но може да се прочете. И да те хване за гърлото.
Целият филм "Да обичаш на инат" е тук.
Целият филм "Оркестър без име" е тук.

KAD PORASTEM BICU KENGUR
КОГАТО ПОРАСНА, ЩЕ СТАНА КЕНГУРУ (2004)

Режисьор е Радивое Андрич, а филмът разказва три истории от днешен Белград, които могат да ти предизвикат по-голяма радост и от сръбска плескавица. Шпатов казва: Той, заедно с „Муние“, „Рани“ и „Смърт на човек от Балканите“, са белградските филми, които можеше да бъдат снимани и в София. Изпитвам удоволствие, което никой холивудски филм не може да ми даде.
Виж трейлъра тук.

CESKÝ SEN
ЧЕШКА МЕЧТА (2004)

Знам, че този филм, заедно с Waste Land (2010) и The Greatest Movie Ever Sold (2011) без линковете към Imdb никога не можете да ги намерите, но супер много ми харесва този жанр – документални филми,  в които самият режисьор случва действието. Mockumentary – мисля, че се казва. Безценни човешки реакции, които няма как да бъдат изиграни пред камера.
Виж трейлъра тук.

THE BEACH
ПЛАЖЪТ (2000)

Филмите на Дани Бойл - 127 Hours/127 часа (2010) и The Beach/Плажът (2000), например... Аз съм много зле с имената на актьори и режисьори и никога не съм гледал филм заради някое име, замесено в него, но изведнъж се оказа, че абсолютно всичко на Дани Бойл ми е харесвало през годините. Дори гледах и една пиеса, режисирана от него, и беше много добра, откриването на олимпиадата също. А специално 127 Hours ме светна за един много важен драматургичен похват, който после почнах да ползвам. Така че имах и полза от този филм.
Виж трейлъра тук.

Прочети разказа на Александър Шпатов "Тест" тук.