На какво ни научи "Сексът и градът"

Животът ни често достига онази магическа точка на абсурд, която ни кара да мислим, че съществуваме в сериал. Да си извадил изводи за него, било то и не от първа ръка е добро начало

  • 25.12.2013
  • от Ванеса Виденова

Kласика в жанра. Сериалът, който винаги ще обира овациите и критиките на всеки докоснал се дори и за малко до него. You either love it or hate it, и тъй като съм дуална по природа, аз съм от третият тип хора, които го обичат и мразят едновременно и съм готова да ви представя чашата наполовина пълна (заради празниците, не друго), или да нахвърля набързо нещата, които обичам и на които ме научи Сексът и градът

В ДЖАЗА

WHAT WE PLAY IS LIFE, Луис Армстронг

Хората отговорни за атмосферата в сериала са знаели това много добре, избирайки джаза за основна линия. Така събудиха такава любов към този жанр в мен, каквато е невъзможно да приспиш отново някога. Идеално пасва именно защото все се "пее" за любов и винаги е неглиже, винаги с усмивка, но някъде там дълбоко има много болка, много истина и много силно желание да продължиш.

Ню Йорк от друга страна несъмнено е градът, в който тази музика струи от всяко кътче: от радиата на жълтите таксита сутрин, през почукващите токчета на най-новите Manolo Blahnicks down 5th Avenue, та чак до обляните в светлина пушещи улични шахти вечер, осъзнавайки, че това е единствената успешна и дългогодишна връзка в живота ти, но с града, по-рядко с хората в него. Освен може би тази с..

ПРИЯТЕЛКИТЕ

Bros before hoes, right?

Well, в Сексът и Градът това правило е приведено в еквивалентната му форма при жените обаче. И ако трябва да съм напълно честна, това е толкова рядко срещано в женските приятелства, че представата, която сериалът дава е почти .. фантасмагорична.

Но факт, през всичките сезони нито една от тях не остави другите в трудни моменти и не се откъсна с половинката си в свой собствен балон на щастието и хармонията (в редките случаи, когато това се случваше), дори и за момент. Винаги обсъждаха случващото се и намираха в лицето на другите - още три различни гледни точки, които можеха просто да пропуснат, защото и четирите са толкова различни.

Наистина е важно как „подбираш” приятелите си и въобще – хората, с които ще общуваш ежедневно. Драмите в живота ще ви сплотяват, ще ви правят по-мъдри (бавно превръщайки ви във феминистки, но тихо, още сме на позитивната част), по-търпеливи и издръжливи. Да имаш някого, на когото да разчиташ и винаги готов със съвет за конкретната ситуация или поне със трицветен сладолед със захарни пръчици отгоре, е може би най-хубавото чувство на света.

УРОКЪТ НА КАРИ

Като се абстрахираме от факта, че тази жена очевидно не се учи от грешките си, нито умее да организира финансите и степенува приоритетите в живота си, със сигурност съм удивена от факта, че е толкова постоянна в писането. Накара ме да narrate-вам живота си и да пиша истории в главата си, докато вървя по улицата. Вярно, колонката във вестника е малко в стил “Dear diary”, но от странното си и привидно не особено дълбоко проблематично ежедневие, тя успява да синтезира много стойностни и сериозни въпроси, които много хора “couldn’t help but wonder” about. Интересното е, че краят на всеки епизод дава отговор, пък било то и състоящ се в друг въпрос, и така те остава приятно заблуден, но поне обнадежден.

УРОКЪТ НА ШАРЛОТ

Животът е приказка и принцът е зад ъгъла! Или поне това е представата на Шарлот за света. Което в нейният случай не е толкова далеч от истината, след като тя се държи като принцеса и в този ред на мисли – заслужава своят принц на бял кон, влачейки цял замък в банковата си сметка. Наивният и поглед обаче не е останал незабелязан от съдбата, която обича да раздава шамари, когато някой дръзне да сложи розовите очила за прекалено дълго време, и през сезоните тя беше поставена в нелеки ситуации, от които въпреки всичко излезе силна и още по-силно вярваща в „щастливият край”. Това няма как да не остави сгърчения в ъгълчето на главата ти циник, с пръст в устата и е достойно за възхищение.

УРОКЪТ НА САМАНТА

И точно когато човек си помисли, че няма какво да научи от някой, който се интересува предимно от секс, Саманта влиза с гордо вдигната глава, изпънала рамене, със завидно самочувствие, което помита всеки спомен от ненужното и безплътно мнение на когото и да е било с един замах, защото тя е не само това – тя не е емоционално малко момиченце, тя е абсолютно самодостатъчна, финансово независима, безупречна в работата и в почти всеки аспект от живота си. Take, fucking, that.

Нещо, с което със сигурност не могат да се похвалят много жени (дори мъже) - енергия и сила, която дори (оказа се) ракът, не успя да сломи.

УРОКЪТ НА МИРАНДА

 

Може би жената, чийто характер най-добре пасва на моя собствен. Ew, right?

Не пък! Не разбирам защо срещам най-малко нейни фенове. Добре, може да не се интересува от женски неща и да предпочита да се облича с дебели turtle-neck пуловери..  И да, тя е леко консервативна и ..абсолютен работохолик, нямащ време за лигавщините на хората през по-голямата част от времето, но!

Но когато не е това е най-земната, забавна и интелигентна жена в целият сериал и аз със сигурност мога да пренебрегна всичко останало, след като налице са толкова важни качества като трите изброени. Тя винаги ще бъде гласът на разума и ще поставя директни и понякога саркастични вметки, но с цел не да нарани, а точно обратното – да предпази човека, който е позволил на пеперудите да се качат в главата и да отлепят краката му, до преди ден – твърдо стъпили на земята.

МОДА

Нямаше как да не се стигне и до този аспект, който е една от съставните части на сериала. Ако желанието ви е да чуете – “Carpe Diem, парите не  са от значение, важно е да задоволяваме тези си нужди”, ще трябва да ви разочаровам. Урокът в никакъв случай не е да харчиш всичките си пари за дрехи и обувки (и да не можеш да си позволиш дори собствен апартамент), което повечето жени ще видят в поведението на Кари. Това със сигурност не е едно от нещата, които научих от този сериал, всъщност точно обратното – то е едно от нещата, които да Не правя на всяка цена.

За мен по-скоро остана идеята да имаш собствен стил, който идеално да пасва на характера ти и дори – това което искаш от живота. Защото дрехите имат способността да рисуват, и ако успееш да нарисуваш отвън – това, което е отвътре, ще имаш много по-малко грешни хора в живота си. За да няма нелепи обяснения после как видиш ли оголените бедра и дълбокото деколте означават, че си супер романтичен човек, който не се интересува от one-night-stands, как въобще може на говедото, което иска да ти купи питие, да му хрумне такова нещо!? Пф, мъже.

В ЛЮБОВТА ДА ИЗБЕРЕШ СЕБЕ СИ

 

“It wasn’t about . . . choosing a man or choosing a bag or choosing a life.  It was about, choose yourself.” -Michael Patrick King

Най-важното нещо, което научих от ”Сексът и градът” е да не се отказвам да се боря за това, което мисля, че ми се полага. Казват, че приемаме само любовта, която си мислим, че заслужаваме. И ако мислите, че не заслужавате груб и неуважителен тон, не заслужавате да ви лъжат или манипулират, да се държат с вас с пренебрежение или апатия или просто да бъдете с човек, който не е сигурен какво иска, но вие знаете за себе си – сте в пълното си право и трябва да затворите тази книга, независимо дали е история от десет страници или петстотин. Дължите го на себе си.

And “after a while, you just want to be with the one that makes you laugh.”