Нещата от живота

Ramsey Hercules е митичен софийски dj с интересно минало и светло бъдеще

Надя Кънева

Оптимисти сме, имайки предвид неговите едити и проекти като boogie.fm и единствения винил шоп на София – Boogie Exchangе. Помним го и от Phuture Shock.

Откога пускаш музика?
Диджействам още от 93-та година, започнах ударно – 7 нощи в седмицата, в култовото заведение Калното, после известно като Пънка. Пусках на два дека с касетки, голяма веселба беше.

Дълги години те виждахме по афишите с прякора Бирата, откъде дойде той?
Прякора Бирата ми го измислиха големите още в училище, когато им събирах очите като пиех половин литър бира за две секунди и половина, ама точно. Скоро намерихме един запис на VHS, в който си го има документирано с брояч и всичко. Доскоро си пусках с този псевдоним, но на хора, които не знаят, че пускам някакви културни soul, funk неща, сигурно през главата им минава, че Бирата пуска музика за маса. Ха-ха.

Откакто започна да едитваш тракове, се появи с името Ramsey Hercules… Предполагам и то си има интересна история?
От три години някъде се опитвам да се брандвам като Ramsey Hercules, някак си по-адекватно стои на музиката ми. Историята тук е по обикновена, купих един контролер Hercules, а в един мой стар hip hop проект се казвах Ramsey и оттам… Така и така съм се посветил на работата си и името ми харесва като звучене, си мисля скоро да си сменя и личната карта на Рамзес Зевс Херкулес – все богове от митологията. Ха-ха.

 

Правиш страхотни extendet и groove версии на стари фънкарии и соул парчета…
На моите ремикси аз им казвам реставрация, защото целият аранжимент на оригинала си го спазвам. Слагам екстендет интро и екстендет аутро и леки фини настройки, забелязал съм, че хората се кефят на такъв тип едити, максимално близки до оригинала. Има доста неуспешни опити да се режат по една-две фрази от старо парче, кито вървят с някакъв зациклящ луп, и парчето губи своя чар и става еднодневка. В Hipnotize на Notorius BIG примерно е отрязана само една много малка част от Rise на Herb Alpert, можеше поне от уважение към артиста да сложи култовия тромпет от оригинала.

Разкажи ни за твоя радио проект www.boogie.fm? Как се роди идеята, какво могат да чуят хората, които не са попадали на него…
boogie.fm е място, на което могат да се чуят седемтесетарски неща – соул, диско, фънк в оригинал или едити.На хората, които не са слушали много от тази музика, ще им трябва време да я осмислят и да се потопят в нея. По нашите ширини дълги години живеехме в тъмнина и много от тези парчета бяха истински кът. Иначе идеята за радиото ми я подсказа един приятел – Никола, той е запознат с моите тонове музики и след като един ден му пратих поредния едит, той ми вика – мен, тези парчета трябва да ги чуят повече хора, направи си едно радио. Прегърнах идеята и почнах да ровя за име и когато видях, че никой не е лицензирал boogie.fm, го реших на момента. Хора, които се кефят истински, са ми споделяли, че живеят с нашето радио, ей за това живеем.

Скоро отвори винил шоп и върна тръпката на много фенове на пукащите ноти…
Преди години, когато живеех в Холандия, бях свикнал, че все някъде наблизо има винил шоп, в който ходех да си преслушвам музика и да си лафим нещо с продавачите, и между другото си купувах и някоя плоча. Бяхме на едни вълни с тези хора и направихме добър контакт. Като фен на винила ми беше много болно, че няма такова място в София, и реших да търся начин да се самолекувам. За мой късмет има хора, които вярват в мен, и по тази линия получих моралната и финансова подкрепата на Kiki D. Намерихме това място, което заредихме със стока, и така се появи Boogie Exchange. Наемът ни не е висок и не на всяка цена трябва да имаме големи продажби, за да ни има – може да се каже, че това място е с идеална цел. Кеф ми е, като влезе някой и почне да рови в плочите – прослушва и се радва, даже да не купи нищо, аз съм хепи с това, доставил съм му удоволствие по някакъв начин. Утре ще се върне, пък може и да си купи. Идеята на това място е да се събира хора на близки честоти… Може и да слушаме различни стилове музика, но ние изпитваме еднакво удоволствие от нея, от допира до винила. Има хора – идват, оставят старите си плочи, взимат други, просто идват да си говорим за музика, за любимия изпълнител и за някоя стара конкретна плоча, има и такива, които идват просто да пият една бира отпред на пейката. Бих бил много щастлив, ако ни има и след 10 години, защото това е тегав бизнес и на международно ниво. Вече няма отваряне на винил шопове, има затваряне.

В асортимента от плочи виждам, че има различни стилове, не само boogie музика.Откъде идват всичките тези  плочи, как поддържаш асортимента?
За мен като магазин е добре да имам разнообразие. Има хора с различни интереси, едни търсят хип хоп или фънк, други хаус или джаз, трети рок или пънк… Не искам да се ограничавам стилово и да искам да е boogie ориентирано, но все пак сме в София, не в Токио, Ню Йорк и Лондон.   

Как започна твоята връзка с винилите?
Първият ми допир с плочи беше запомнящ се и не много приятен, защото ядох бой. Съвсем малък докопах  един албум на Бийтълс на нашите и мятам плочата насам-натам, докато не я съсипах, след което си получих заслуженото. Ха-ха. Иначе някъде 96-а събрах пари и си взех един грамофон, започнах да си купувам и плочи, които да свиря. В началото за мен беше важно като вляза в магазина да си тръгна с възможно най-много бройки, взимах най-евтините, някакви дивашки транс или хаус, за да мога да се уча да изравнявам. За мен това беше като кафето сутрин, по програма си ставах, пусках грамофона и започвах да мискирам. Супер емоция.     

Какво изпитваш, когато чуеш любимото си парче на плоча…
Ами несравнимо е, няма аналог… Може и странно да звучи, но много от любимите ми парчета ми се иска да ги имам на оригинални плочи, но не мога да си ги позволя, защото струват много пари. Други, които имам, пък не си ги пускам, а ги слушам в YouTube примерно защото те имат живот и при всяко слушане аз взимам от него. Затова си ги държа от колекционерска стойност.

Опитваш се да живееш в друго време (когато нещата бяха по истински)… Харесваш артисти и стила музика от 70-те, ходиш без телефон, гледаш филми на видеокасети… Така ли е?
Ами всичко е така, да.

Как се чувстваш, като кривнеш от твоя свят и се озовеш в дигиталната реалност?
Старая се да съм над нещата… Аз в никакъв случай не живея в миналото, много съм в час с технологии и с нещата, които се случват в интернет, но просто гледам да не робувам и да използвам всичките джаджи и приложения, ако нямам някаква реална нужда от тях. 

Какви хора идват в магазина – млади стари, dj, любители, кибици…
Всякакви. Имам много приятели в музикалните среди, които са най-чести посетители, дали ще си купят нещо, или минават просто за лафче. Идват колекционери на плочи, които все намират по нещо, пък и аз се старая всеки път да има с какво да ги зарадвам.  Идват и млади момчета, които не са се докосвали до винила, и им е интересно. Мешавица е.

Колко струва най-евтината и най-скъпата плоча в магазина и от какво се определя цената?
Както хората, които идват, така и цените са различни има за всеки по нещо като стил и цена. Най евтината е лев, а най-скъпата е някъде около 100 евро.Имам една много рядка плоча на LA Gums – 96 demo sessions и в интернет само аз съм я обявил за продажба на неопределена цена… 

Вярно ли е, че на плочите им трябва честа профилактика?
Зависи какъв тип колекционер си. Примерно аз за 10 години събиране на плочи чак сега се светнах, че е хубаво от време на време всяка плоча да минава една хубава баня. Не толкова от драскотини, а от самото статично електричество, което се чува като пукане. Иначе наранена от драскотина плоча няма как да я оправиш, затова трябва да си ги работиш с уважение.