Кризата на 20-те години

Терзанията на вече порастналите деца на 80- те и 90- те години

  • 27.11.2016
  • от Цветана Кулинска

На почивка си, взираш се в менюто и леко се приплъзваш в екзистенциална бездна. Пържени картофки или печени на фурна? Кое ти харесва повече? И в крайна сметка има ли значение? И двете са въглехидратни проявления на храната и двете струват 3.50. Но всъщност трябва ли да ти пука? Какво става, ако си прекалено щастлив и свободен, за да изкарваш пари, с които да издържаш бъдещето си семейство, ако решиш да имаш такова? На 26 си и си минал цъфтящия период на своята фертилност. Виждал си ги онези графики и не изглеждат много добре. Така че евентуално някой ден сигурно ще трябва да си осиновиш. Но ти дори не си сигурен дали искаш дете (кой си всъщност?) и ако това ще се случи скоро, не трябва ли да скъсаш с това дългогодишно гадже, с което вече ти е скучно и в следващите 4 години да започнеш да правиш секс с всеки, с който ти се удаде възможност?

Тогава казваш на гаджето си, че ще си вземеш печените картофки, и се оказва, че накрая ти ги сервират студени. Това е първият ти ден обратно на работа след почивката и се чувстваш странно и тогава разбираш, че странното чувство е "всъщност просто се чувствам chill". Петър те пита как е миналата отпуската и ти казваш „страхотно“, а след това Иван те пита и ти отговаряш „блестящо беше, един свят извън продуктивността, в който не се чувствах загубен, онеправдан, със сравнително ниско заплащане, като винт за еднократна употреба в машината, с 2000+ имейла, които чакат да им отговоря“. След това отиваш до тоалетната, за да седнеш с телефона си и да започнеш да търсиш в Гугъл магистратури в Европа. Изпитваш интензивно съмнение в това, дали се намираш на правилния път; чувството, че си в капана на дадена работа или на дадена връзка, и се чувстваш разочарован за това, което е "реалният живот". Приятелю, почти сигурно е, че си в кризата по средата на 20-те ти години.

Когато стигнеш до една четвърт от живота си, т.е. си някъде около 25-ата си година, влизаш в криза, която е нож с две остриета -

това е момент на нестабилност и стрес, но и време на интензивно развитие и потенциал за растеж. Тези кризи никога не са били по-разпространени сред младите хора, защото светът в момента е ужасяващо място за живеене, а защото това, което традиционно е било приемливо да се прави в двадесетте години на даден индивид, сега е изместено с десетилетие: хората се женят и имат деца по-късно, в 30-те си години. Добрата страна е, че това дава възможност да се забавляваш (много!), преди да се установиш в една рутина, но от друга страна през този период има нестабилност и стрес около този възрастов диапазон поради свободата и хилядите възможности пред теб.

Според психологическите проучвания има два вида кризи на 20-те години: едната е, когато чувстваш, че каквито и усилия да полагаш, някак си все още не искаш или не можеш да се впишеш съвсем в света на „възрастните“, другият вариант е да осъзнаеш, че си поел път, по който не искаш да вървиш и не е твоят, което е обвързано и с грандиозни и сериозни решения, които могат да бъдат съпроводени с дълъг и болезнен процес по израстване. Разбира се, не е задължително да е някое от двете. Възможно е да си късметлия и да преживяваш и двете едновременно. Понеже едва ли искаш да ти обясняваме, че трябва да започнеш да метидираш или да си правиш mood board като неща, с които да преодоляваш тази объркваща парализа, ето няколко идея от психолози, life coaches и хора, които вече са се сблъсквали с това; с тези идеи има голям шанс да направиш нещата малко по-управляеми и приемливи.

Научи се да разпознаваш абсурдната, но напълно нормална реакция на кризата си
Едно е сигурно: средата на 20-те ти години ще мине под хватката на продължителен стрес от взимане на жизненоважни решения за бъдещето ти. Някои хора замръзват и не са в състояние да предприемат действия, други пък буквално противоположното: отлитат смело, напускайки работа, напускайки дългогодишна връзка и дори напускайки града, в който живеят. Третите решават „ще работя по-усилено, ще ходя на фитнес и ще правя всичко, аз мога да постигна всичко и да преборя всичко и да му придам смисъл“. Намери себе си в отговорите, кой е твоят, какво си казваш, какво правиш... Ако искаш да анализираш поведението си и да работиш с тези импулси, а не сляпо да правиш прибързани решения. Да се опиташ да бъдеш наясно със себе си и да се познаваш, всъщност може да бъде доста полезно.

Промени концепцията си за време
Взимам за пример една крайно клиширана дилема: „Да остана ли на посредствената си работа, когато всъщност искам да пътувам в някакъв момент, а сега по-скоро се влача бавно и смело към скучна смърт, вместо да предприема това пътуване до Мачу Пикчу?“. Това безпокойство се засилва от факта, че мислиш за нещо, което искаш да е в непосредствена близост и да се случи за много кратък срок от време. Трябва ли да правя тези неща сега, сега, сега? Психолозите предлагат да си разшириш малко представата за време и да планираш по-дългосрочно. Например: „В двадесетте си години, в някакъв момент, бих искал да пътувам за малко“. Това е голям, голям план, но той ти дава повече време, за да го постигнеш. „В моите тридесет години аз наистина искам да бъда в разцвета на кариерата, за която съм си мечтал“... „В моите четиридесет бих искал наистина да се установя, дори може да се каже, в тези десет години, ако искам семейство, аз съм отворен за възможността за срещна някого“. Схванахте, нали?

Тоест: спри да се притесняваш, че незабавно трябва да прекараш 3 месеца в Тайланд,

защото си с половин десетилетие по-възрастен от всички познати, които вече са го направили. 1 - 2 години повече или по-малко няма да ти навредят, така че споко. Просто го планувай и го направи, но не откачай, че трябва да е в-е-д-н-а-г-а и си много назад.

Спри да превръщаш брака и децата на другите хора като фокусна точка в живота ти на „възрастен отскоро“
Трябва да си направиш преоценка на цялата идея за брак в началото живота ти като възрастен, защото тази идея и без това продължава да се върти, докато не умреш. Може би е време най-накрая да осъзнаеш, че всяка година от живота ти на свободен човек е истински дар. Това с брака е огромен натиск и ние сме поставени под него постоянно, защото най-малкото все още е обществено наложено като приемливо, да не кажем задължително в някакъв момент. Имам приятели, които са по-възрастни от мен, и въпреки че те не са хипер развълнувани от това, осъзнават, че не сте жалко бедствие само защото са необвързани. И са си много добре да ви кажа - ходят по партита, правят секс, имат пълноценен самостоятелен живот, хобита, свободно време и имат други теми освен „гаджето ми“. Продължението на този стрес е и социалният натиск да имаш деца. При жените, чисто биологично се появява по-ранна необходимост, при мъжете ги застига на една по-зряла възраст. Но както казва един приятел: „Ако нещата не са проработили, докато станеш вече на 40, поне ще си секси, сдържана и вече ще си минала първия тур с разводи. Така че все тая, пак ще ти е добре.“ Забавно, но не и страшно. Какво толкова лошо може да стане? :)

Спри да си играеш с идеята да се връщаш в университета
Ако имаш много пари и се чудиш какво да правиш - добре. Ако отчаяно искаш да се преквалифицираш и да си смениш кариерата - давай. Но да се хвърлиш обратно да гониш някаква диплома само за

да задържиш студентските години още малко при себе си (което ще те обърка още повече), е ужасна идея.

Не тегли заем, за да запишеш магистратура по творческо предприемачество на другия край на света, а вместо това стъпи леко в живота си на зрял човек, възможно е да ти докара повече дивиденти, отколкото да се обградиш с хора, които имат житейски опит колкото хамстерът ти.

Довери се на решението да се разделиш с някого
Ако скъсаш с някого в средата на 20-те ти години, е трудно да не се зачудиш дали си искал просто да го направиш, или кризата по израстването ти като индивид се е обадила; дали няма да погледнеш след една-две години назад и да осъзнаеш, че си направил ужасна грешка. Винаги се стига до една точка в живота, когато разбираш, че един човек е фит за теб, но всъщност, като се замислиш, си е пълен задник и ти си приключил с него. Финито, без обръщане назад. Това е много егоистична възраст и ти спешно трябва да си позволиш да се обсебиш и фокусираш единствено и само върху себе си за момент. Или два. Като си позволиш да бъдеш малко егоистичен, всъщност научаваш повече за себе си и нуждите си и се спасяваш от вероятността да се озовеш заклещен във връзка с някой прекалено скучен идиот.

Не спирай да правиш полуредовен секс
Това е научно доказано, така че не го подлагай на съмнение. Да не си лягаш с всеки срещнат, когато си сингъл, е златна ера за продуктивността и себеусъвършенстването, но по някое време можеш да откриеш, че си се превърнал в някакъв сепаратист, който тества себе си колко време ще издържи и си казва „хей, минаха 4 месеца, какво са още 3 години“. Не. Психолозите съветват да правиш секс поне веднъж на всеки 4 месеца. В противен случай има възможност да развиеш страх от интимност, да се обсебиш от кариерата си, да столкваш собствения инстаграм повече, отколкото столкваш инстаграма на бившите на бившия ти. С две думи - забравяш как да интерактваш с други хора.

Не превръщай апартамента си в The Holy Space
Ако направиш твоето място някакъв вид странен храм, където всичко трябва да е на мястото си, където не искаш чаршафите ти да се докосват до чужда кожа и където не желаеш да пристъпва кракът на врага, а.к.а. противоположния пол, то психолозите твърдят, че има голям шанс никога да не пожелаеш да споделиш пространството или леглото си с друг човек. Защото си го превърнал в убежище или още по-лошо - във втора утроба. Май си заслужава да помислиш следващия път, когато ти се отвори някъде, някога някой парашут. Да се пробваш да позволиш на този някой да си отвори очите сутринта върху твоята възглавница. Казват, че не е толкова страшно, колкото звучи.

В крайна сметка просто направи нещо. Каквото и да е.

Виж дали и защо възрастта е просто концепция.