АНТИГЕРОИЗЪМ

Антигероите са онези светнати хора, които се грижат за еволюцията. Съзнателно или несъзнателно

  • 04.08.2013
  • от Даниел Ненчев

Антигероите дават пример за това как се прави, но и  как не бива да се прави. Докато променят света. Чрез изкуството, медиите, културата, модата, езика. Основният им жест е прекрачването. Стъпват върху традиционните авторитети, за да направят нова, съзидателна крачка. Или в обратен ход. А колкото повече традиционни авторитети, установени граници и норми успее да прекрачи антигероя – толкова по-мразен, по-обожаван и в крайна сметка по-популярен и важен става той.

В историческия живот на антигероите изключително любопитна е взаимовръзката между всички тях. Взаимовръзката на просветлението, на La Dolce Vita, на живеца в повече. Взаимовръзката на своеволията, наркотиците, богохулството, новаторството. Взаимовръзката на стремежа към прекрачване.

Следете. Изразните средства на антигероите са сходни. Независимо от историческото време.

Благодарение, например, на вундеркинда, виенския класик, Волфганг Амадeус Моцарт– музикалните произведения излизат все повече на преден план в Европа. Дотогава (70-е на 17 в.) музиката не е нищо повече от допълващи песни по време на забави. Но авторът на най-съвършената според историята опера – Сватбата на Фигаро, е и отявлен мръсник. Спомняте ли си шедьовъра на Милош Форман, Амадеус – с развратната му веселост и същевременно гениалност, които втрещяваха благородниците? При огромните си доходи на най-пътуващия музикант на своето време Моцарт постоянно е имал дългове заради страстта си към разгула, игрите, хазарта.

антигерои, Моцарт

Ако Моцарт живееше в наши дни, най-вероятно щеше да е чест посетител на Лас Вегас – местожителството на съвременната антизвезда Денис Родман.  Той оглавява до една всяка статистика за борби под коша (средно 15,0 борби на мач) в продължителност на 7 последователни сезона (от 1991 – до 1998 г.) . Има 5 шампионски титли с 2 различни отбора – с Детройт Пистънс и с Чикаго Булс. Два пъти е избиран за най-добър защитник в НБА. Преди да стане борец № 1 под кошовете – той е бил нощен крадец в родния Далас. С десетки татуировки, пиърсинги и оранжава коса – на 25 е най-стария новобранец в НБА. Сменя няколко отбора заради чепатия си нрав – рита фотографите от вестниците, защото му пречат. Или хвърля съотборника Скоти Пипън в публиката, защото се е нервирал. Пише книга – Лош, колкото си искам, която бие по продажби хорърите на Стивън Кинг и 8 седмици заема първото място в бестселър-листата на Ню Йорк Таймс. Играе в киното, кара се със съотборници и треньори, но публиката полудява по него. Червеят, както романтично го наричат феновете му, е нещо като патрон на казино Мираж в Лас Вегас. Там ходи освен заради хазарта и изцепките по сцената с група Буги Найтс – и заради нови секс партньори. А това най-често са интернационални посетители в казиното, които го канят в съседните хотели. През ноември 1999 Родман е арестуван в Маями и обвинен в побой над жена си – Кармен Електра. След месец е осъден на 3 години пробация за шофиране в пияно състояние и без шофьорска книжка. Съден е и за притежание на оръжие, а през 2000 г. – на 10 милиона щатски долара за изнасилване на актрисата Тина Ню, която преди това дрогирал без нейно знание. Родман има и друга книга – Разходка из дивата страна.

антигерои, Денис Родман

Книгите на Денис Родман стават особено популярни и заради пикантните, френски подробности около връзката на Родман с кралицата Мадона. Тя не отрича вълчия си апетит към фелациото (описан в книгата), но нарича Родман болен човек. Мадона е многоликият идол на милиони. С около 200 милиона продадени албума. Идол. Не певица. Самата тя се определя като performance artist. И наистина, тя не става популярна със скромните си гласови данни. А с методичната показност. С десетки нови впечатляващи образи. BoyToy, мръсна кучка, католичка-бунтарка, дискодива, мъжкарана, курва, клоун, Евита, майката Земя, бизнесдама с корсети. Целува се с лесбийки или с чернокожия Исус в Like a Prayer или мастурбира на сцената по време на турнето BlondAmbition. Ходя в синагогите, в католически и протестантски храмове, защото искам да почувствам част от тези религии – казва Мадона, но пък друг път възкликва – Ще съм щастлива, едва когато стана по-велика от Господ. Никой не може да твърди за нея еднозначно дали тя е добра или лоша. Никой не знае кой е нейният бог. Но със сигурност самата тя е обожавана, богата, разхищаваща се и виновна за световната ентъртейнмънт революция и/или еволюция. Ако Мадона беше картина, щеше да е абстракция на Пикасо – толкова много лица има  – казва Ванила Айс.

антигерои, Пикасо

Самият Пабло Пикасо е прекрасен пример за герой и същевременно анти. През 1907 г. полага основите на кубизма с картината, която подготвя чрез 100 скици – Госпожиците от Авиньон. Картината изобразява пет проститутки със съвършено нова техника –Пикасо си служи с деформации, близки до сюрреализма. Рисуването му се приема за богохулно, след като формата дотогава е взимана от натурата на човешкото тяло и никой не се е осмелявал да променя това. Е, той се осмелява. Тази година успяхме да видим и негови оригинали в изложбата в НГЧИ – Аз не търся, аз намирам. Днес Пикасо е синоним на рисуването. Той е доказателство на тезата, че великите са велики, защото носят съзнанието за своето величие – Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.

Твори смело, живее кръвожадно.

От биографията му се разбира, че е бил истинско чудовище с жените. Обичал ги е френетично, те него – още повече. Но след като изяждал емоционално една жена – захвърлял я е и се  втурвал към следващата. И така стотици пъти. Съвременниците на Пикасо се отвращават от картините му. Той обаче става емблема на новаторството в рисуването. Пабло Пикасо отваря вратите за следващия голям етап в изобразителното изкуство – сюрреализма. Там твори друг величествен гений – Салвадор Дали, чийто кумир е Пабло Пикасо. Дали си позволява да провокира освен с мащаба на философските си, сюрреалистични картини – и със странното си поведение. Така например, той се е явявал на откриванията на изложбите си – само по лула и вирнати нагоре мустаци. Или пък е изнасял лекции на Международната сюрреалистична изложба в Лондон, облечен във водолазен костюм. Дали казва за себе си – Когато бях на 6 години, исках да бъда готвач. Когато бях на 7, исках да бъда Наполеон. Оттогава амбициите ми непрестанно растат. Гениалното му творчество и предизвикателно поведение утвърждават Дали като една от най-големите артистични личности, живели на Земята. Често иронизиращите го му задават въпроса – Да не би да рисувате надрусан? Той отговаря– Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотици. Дали е съвършеният артист-егоцентрик – Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават или пък– Чуждото мнение ми е безралично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща.През 1964 г. публикува Дневникът на един гений, продължение на автобиографията му. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва.

Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко.

Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно.

Забранените стимуланти, като творчески заряд обаче, са една от най-устойчивите във времето връзки между антигероите. Културните лидери са сякаш длъжни на обществото да дават добър пример. Това обаче с истински талантливите е почти невъзможно да се случи. Психолозите обясняват, че изразходваната свръхенергия у големите таланти е реципрочна на жаждата им за усещания. Така бихме могли да си обясним наркоманията на футболния тотем – Диего Армандо Марадона. След приключването на активния си спортен живот, за да компенсира липсата на страст – Дон Диего се отдава на кокаина, храната в огромни количества и ...стрелбата по папараци. Кулминацията в кариерата му е световното през 1986, когато отбелязва гол с ръка на Англия. Това бе божията ръка – коментира впоследствие. Вторият му гол в същия мач пък е, след като навързва половината отбор на англичаните. Избран е от футболните фенове за най-добър на 20 в. В родната му Аржентина има секта Божията ръка и църкви за неговите последователи. Те смятат, че Великият Марадона трябва да живее вечно и може да напусне Земята единствено, ако Господ поиска да поиграе футбол с него. Марадона търпи много критики и заради приятелствата си с кубинския лидер Кастро или пък с Кармине Джулиано – лидер на италианската Камора.

антигерои, Ървин Уелш

От наркотици може би повече пари и от Джулиано е спечелил шотландският флагман на 90-тарското рейв поколение – Ървин Уелш. Прочува се по цял свят с първата си книга – Трейнспотинг (филмирана от Дани Бойл) – за 43-те приключения на група единбургски наркомани. След което веднага е забит на кол от британските литературни капацитети, изхранващи се с патриотична критика по адрес на Шекспир и Байрон. Уелш е обвинен и че подкопава кампаниятаШотландия срещу дрогата. Той обаче не се стъписва и продължава да пише подобни книги– Гавра, Есид хаус, Екстази, Порно. В тях доброто и злото се размиват – цитат: Ако си на екстази, а те ударят в челюстта, не те боли, а чувстваш само интересни вибрации и ти е гот. Иронията, честността, антипоучителният подход спечелват популярността му. Уелш пише и за футболното хулиганство, сам е футболен хулиган и наркоман, участва и в пънк групата Пъбликлес. Именно пънкът е движещата го сила. Би си бил във вените и витамин C, ако стане незаконно– пише в Трейнспотинг. За нея Уелш получава номинация Оскар – за адаптиран сценарий.

В прекрасната комедия Love Actually (Наистина любов) – Били Мак пък произнесе към децата най-забавното антигероично послание, което съм чувал – Дечица, не си купувайте наркотици! Станете поп звезди и ще ги имате безплатно. Антигероите на антигероя Уелш стават поп звезди с наркоманство и свободен живот...

А гледали ли сте Страх и омраза в Лас Вегас – за двама души, които отиват в лоното на греха и забравят за какво са отишли. Не спират обаче да се друсат с всичко, което им попадне – LSD, халюциногени, дори волска хипофизна жлеза. Филмът на Тери Гилиъм за параноята, хомофобията и химическия реализъм е направен по статия от 1971 в сп. Ролинг Стоун, превърнала се книга. От Хънтър С. Томпсън – бащата на т. нар. персонифицирана, гонзо, журналистика. Във филма – Джони Деп играе именно антигероя и новатор – Томпсън.

антигерои, Робърт де Ниро

Спомняте ли си героя на Робърт де Ниро – Сам Ейс Ротщайн в Казино – престъпният патриарх, един от създателите на Лас Вегас? Великият Де Ниро, носител на два Оскара, е известен най-вече с ролите си на гангстер, мафиотски бос или индивидуалист с конфликтен характер – социопатът в Шофьор на такси, например. За Разяреният бик, през 1980 получава Оскар и прокарва път на мъжкото насилие на екрана – за филми като Роки иБоен клуб. Всъщност Де Ниро израства по улиците на квартала Hell’sKitchen(Дяволската кухня)в Ню Йорк – в улични банди, престъпници, контрабандисти на алкохол – също като образите във филмите, в които той се превъплъщава. На финала на мафиотския филм Добри момчета с Де Ниро – пее Сид Вишъс и то първата пънк песен – My Way.

антигерои, Марлон Брандо

Още по-любопитен антигерой от Де Ниро е Марлон Брандо. Взаимовръзката тук – двамата са единствените актьори, получили Оскар за изпълнение на ролята на един и същ човек. Де Ниро го печели за ролята си на младия Вито Корлеоне в Кръстникът 2, а Брандо получава почетната статуетка за ролята си на стария Дон Вито в Кръстникът. И двамата са посещавали прочутото Актърс студио на известната актриса и учителка по актьорско майсторство Стела Адлер. По описанията на съвременниците си– Брандо е непредсказуем, жесток и благороден, бохем-чудак, магнетичен омайник. Едва пристигнал в Холивуд, започва да обижда именити журналисти, нагрубява продуценти, предпочита рева на мотоциклетите Ягуар и обикновените домашни прислужници пред техните изискани господарки. Става известен с ролята си на Станли Ковалски в Трамвай желание на Тенеси Уилямс. Любопитен факт оттогава е, че зад кулисите, на репетиции, в приятелски бой, Брандо чупи носа си, който след това зараства накриво. По-този начин той става един от най-големите секссимволи в историята. Ролята му в Дивакът – 1953 г., го превръща в изразител на младежкия протест, който по това време набира огромна сила в Америка. С култов статут се сдобива след участието си в Кръстникът, за който печели Оскар. На церемонията обаче не отива, отказва да го получи. Вместо това изпраща индианка да вземе наградата – в знак на протест срещу тежкото положение на индианците в САЩ. По-късно отново скандализира целия свят с перверзно-еротичния филм на Бертолучи Последно танго в Париж.

антигерои, Джанис Джоплин

В края на 60-те на 20 в. – революционните години, вършеят и Джим Морисън и Джанис Джоплин. Секс-наркотици-и-рокендрол епохата създава кумири, които се сгромолясват пред очите на всички. В текстовете на Морисън за TheDoorsстава въпрос за секс, мистицизъм, наркотици, убийства, лудост и смърт. Най-често той свири и пее с гръб към публиката. На едно участие в популярно телевизионно шоу се договаря с водещия да промени в живото изпълнение частта в LightMyFire, в която се намеква за наркотици. Да смени думата higherс better.Джим привидно се съгласява, но изпява каквото си знае. Става скандал и Морисън автоматично става враг на телевизионерите и идол на зрителите. Житейската му философия е – Пътят към излишеството води към двореца на мъдростта. Взима внушителни количества LSD и алкохол, участва в най-различни оргии. По време на концерт през 1969 в Маями опиянен се опитва да започне бунт сред присъстващите. Не успява, но е издадена заповед за задържането му. Осъден е за неприлично поведение. Умира във ваната си от свръхдоза изшмъркан хероин.

Една от най-популярните блус-рок-психеделик певици – Джанис Джоплин също отрича думата стоп – Ще купонясвам, докато съм на тази земя. Ще си взема всичко сега и днес. Не знам къде ще съм след 20 години, така че смятам да продължавам да прекалявам, защото, ако започна да пестя и съхранявам части от себе си, няма да остане нищо за самата Джанис. Джанис е икона на хипи поколението, издигащо в култ личната свобода. Тя решава да спи с всеки, които носи панталон. Истински грозен е обаче краят на свободния й полет. От висока доза хероин плюс уиски – тя започва да повръща, вдишва в безсъзнание и се дави. 

А виждали ли сте на живо световен антигерой? Аз съм виждал – казва се Христо Стоичков. Но за него ми е тъжно да говоря. Предпочитам за Мерилин Менсън да напиша, с когото се запознахме отблизо миналата година на стадион Академик в София. Антихристът, суперзвезда без вежди, казва за себе си още в първия си албум – Аз съм лице, гримирано с пикня и лайна, и подсладено. Гротескният рок хардлайнер прави артистичното си име чрез комбинация между имената на секссимвола Мерилин Монро и масовия убиец Чарлз Менсън. И става най-популярният травестит на рок сцената за всички времена. Мразен е и заради тази си роля, защото всъщност ходи с много красиви жени. Например, царицата на бурлеската – Дита фон Тийз. Обожаван е заради смелостта си и умението да визуализира крайни сексуални състояния на сцената. Той е и ужасът на американските майки. Човекът, изпял Господ е в телевизията казва за себе си – Не съм Исус Христос, но понякога се усещам адски близо, заради начина, по който се опитвам да накарам хората да видят света такъв, какъвто го виждам аз. Не че ще им хареса особено. А на въпроса какво мразиш в Америка, отвръща – Отговорът е лесен – Мерилин Менсън. Това е и най-доброто, и най-лошото нещо.

антигерои, Мадона

Мога да продължа още с примерите за антигерои, които задвижват обществените процеси във взаимовръзка с други антигерои. Например, моделиерът Жан-Пол Готие, който е правил костюмите за концерти на Мадона и филми и Алмодовар. Наричан ужасното дете на модата, той шокира с използването на неконвенционални модели за представянето на колекциите си. Облича възрастни или дебели жени, или хора с много пиърсинг и татуировки по телата си. Играе с традиционните полове по време на ревютата. Или пък друг гениален богохулник – шахматният шампион Боби Фишер, който казваше, че Моята партия с Господ ще завърши реми, а по време на мачове има хиляди изисквания – за топлината на стаята, деня, стола и пр. Или пък – Джордж Майкъл, Вини Джоунс, Роби Уилямс, Колин Фарел и т.н.

Ето ви един българин – Мартин Карбовски – журналистът на ъндърграунда, който рита ромчета на улицата, за да им обърнем внимание.

Казва за себе си – Аз вадя от общественото подсъзнание позаболели етически категории и ги трансформирам в актуални страхове. Аз съм санитарът на природата. Експлоатирам нещастието на единиците, за да защитя щастието и нормалността на масите. Но знаете ли, че всъщност той изобретява изречението Не сте сами – за последната голяма кампания, обединила нацията ни?

Приличащите си антигерои всъщност са социален отдушник. Хорската маса е принудена да живее в рамките на закона, за да оцелее. Но антигероите са нужни на мнозинството, за да му напомнят, че то е способно да излъчва и индивидуален дух. Че между себеподобните има и водачи. Лидери, макар и несъвършени, които имат смелостта да се стремят към божието съвършенство. А после, застанали пред невъзможността за това – да се саморазрушават с наркотици, алкохол или забранени любови. Един път, обединил се в племена, човекът започва да употребява думата свобода само като синоним на мечта. Именно затова е голямата му реакция спрямо антигероите. Скрито възхищение, раздразнение, обич или омраза, когато някой себеподобен успее да разцепи мрака и да се прояви като независима личност. Поне, докато не го арестуват.