За уличните донжуани и силата на словото

Kогато мalka si no slatka si стане синдром

0 коментара Сподели:

Свалките не са лесна работа и признавам, че сигурно на мъжете им е много трудно да направят първата стъпка, и то да я направят що-годе адекватна – хем да ти привлече вниманието, хем да не е супер натрапчива и нагла реплика, която да си проси шамар или електрошок. Някак тази ситуация я виждам все пак в бар, на рожден ден, някакво събитие,

но как по дяволите спираш жена на улицата и очакваш нещо, каквото и да е?!?

Прясна случка: вървим си с моя добра приятелка бавно и спокойно на връщане от бар, когато от нищото изскачат двама младежи, симпатични и на близка възраст, които веднага изстрелват „момичетаааа, някой някога да ви е казвал колко сте красиви?“. Не, НИКОГА, tell me more. Сериозно ли само това успя да измислиш? Представяш ли си наистина никой никога да не ми го е казвал? А можеш ли да ми обясниш как точно се опияни от красотата ми под слабото осветление на уличната лампа, на което и родната ми майка нямаше да ме познае? И изобщо как се очаква да изпадна в див екстаз само защото някой ме е заговорил само на база външен вид? Ясно е, разбира се, че трябва и да си супер отчаян, за да го правиш. Ммм, отчаяние и настървен поглед, плюс две-три банални изречения – мечтата на всяка жена!

Искало ми се е понякога да се обърна и да попитам човека как в неговата глава това е окей и как според него може да доведе до размяна на телефонни номера и секс.

Но не ми се иска да завързвам разговор, че и това дава бегла надежда. „Хайде да те водя на кафе“ ми е просто любимо – вървя си аз, очевидно с определена цел и посока, но хей, нека си променя маршрута и плана, защото току-що на Попа случаен тип ми направи комплимент. Особено поласкаващо е, че ако му откажа, просто ще прикотка някоя друга. Да, красота.

Единственото по-нелепо от гореописаното е, когато ме сваля мъж на възрастта на баща ми или дядо ми. Наскоро имах преживяване от втория пример и още ми се изправя косата, като си го припомня. Искам да вляза в мозъка на този човек, да се поразровя хубаво и да проуча как е стигнал до извода, че може в автобуса да заслепи момиче с почти 50 години разлика, като му разкаже три мръсна вица и го покани у тях на вечеря. В каква паралелна вселена това работи? Какъв е този див оптимизъм, който го кара все пак да си отвори устата и да изсипе поток от малоумщини?

Някога да сте виждали жена да задиря мъже? Или да подсвирква? Не, нали? Подсвиркването вече е твърде висша форма на простащина, за да го включвам в разсъжденията си, абсолютно равностойно на пощипване в 280.

Или както много точно казва Фридман:

„Ако търсите формула, която ще проработи при всички жени, правите грешка, защото третирате жените като автомати, които ще пуснат секс, ако натиснете правилните бутони.“

Няма формула, просто бъдете адекватни спрямо конкретната ситуация и моля, измислете нещо с една идея по-оригинално от типичните фрази, които се въртят от „Славейков“ до „Заимов“. Ей така, за разнообразие. Пък току-виж вместо апатично прибелване на очите получите усмивка.

А ето как да НЕ свалиш жена.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *