ЩАСТИЕТО Е ЧАША ЧАЙ

Ти се криеш в чаша чай...

  • 12.10.2015
  • от Станислава Добрева

Есенно. Сезонът е синоним на меланхолия. Падащи листа. Топли шалове. Горещо кафе. Или чай. С мед, лимон и джинджифил. С аромат на уют. И вкус на дом.

Картината е измислена. Нямаме време да си стоим вкъщи и да пием по цял ден чайове. Няма го люлеещия се стол с вълненото одеяло от вдъхновяващите снимки, които споделяме в социалните мрежи. Има я само котката, която по цял ден лежи сама на дивана и ни чака да се приберем, за да й обърнем внимание. Има ни и нас – пиещи кафе на крак сутринта, преди да излезем за работа. За чай нямаме сили. Трябва ни кофеин, а не топлина, енергия, а не уют.

Моята есен обаче е упорита. Облечена е в дълга плетена жилетка, с която се завива, за да се скрие от вятъра. В ръката си държи димяща чаша, от която се носи ухание на липа. В чантата си винаги има книга. Мечтае за романтика и я търси в реалността. Вярва в приказки. Открива принцове.

Днес те не се разпознават по белите коне.

Нямат нито корона, нито каляска, да не говорим за кралство.

Кръвта им не е синя. Но душата им е бяла. Вярно, тя не се вижда и нямаме привилегията да отличим тези благородници сред тълпата. Ще ги познаем обаче по това, че когато е студено, ще ни дадат своето яке. Когато сме болни, ще ни донесат пилешка супичка, която са купили по път към дома ни. Или ще ни я поръчат по телефона. Ще ги познаем по това, че ще ни се обадят без повод, просто ей така, за да чуят гласа ни. Ще задържат вратата на таксито. Ще ни кажат, че сме красиви и без грим. Ще ни представят на родителите си. И ще прекосят целия град просто за да изпият чаша чай с нас.

Картината не е измислена. Нарисувана е от съвременен художник и стои закачена на централно място в софийското ни кралство. Стъклените пантофки са заменени от кецове. Короните са по-скоро слушалки. Жезълът е контролерът за плейстейшъна. А аз още предпочитам да го наричам джойстик.

Приказките днес звучат по нов начин. Но прочитът на XXI век не отнема нито магията, нито очарованието им. Есента е все така вълшебна, макар и преминаваща през призмата на посивелия град. Любовта все още е любов – истинска и изпепеляваща. Щастието продължава да бъде мечтана дестинация.

Ти си тук. До мен. Със своята измислена корона и жезъл с копчета. Утре отново сме на работа и ще бързаме да изпием поредното кафе сутринта, преди да се отправим към бързата подземна каляска. Но днес не мислим за това. Днес преследваме щастието, без да напускаме дома си. С димяща чаша в ръка, от която се носи аромат на липа. Щастието е чаша чай с мед, лимон и джинджифил. Щастието е чаша чай с теб.

Припомни си кои са чаените места в София.