Сутрешен анализ на битието: Тони Монтана и полезният негативизъм

За импулса да стреляш на посоки по повърхностния позитивизъм

  • 05.10.2015
  • от Веселин Николов

10.30 сутринта. По радиото питат: „Защо на жените им се прави повече секс? Защото нямат проблеми с ерекцията?! Защото не трябва да опазват световния мир?“ Сякаш това не е достатъчно голяма простотия, обажда се някакъв и разправя, че изневерил на жена си с някаква на морето: „Много искаше жената и нямаше как, няма да се излагаме.“ Решавам да дам газ и да забия колата в сградата на радиото.

Има един роман на Борис Виан „Ще плюя на вашите гробове“. Така се чувствам обикновено, само че по-скоро се целя между очите. Често си представям как влизам в някое студио при дебилната водеща, в общината, в парламента или срещам едни-двама съвременни писатели с M134 MINIGUN (прилича на автоматично дуло на танк, но се носи под мишница ).

Изкрещявам: Say hello to my little friend, и като във филма почвам да стрелям напосоки (Ра-тататататататата. Ра-татататаа. Ра-татататата. Мрете, бе.) на фона на „Смъртта на Офелия“ на Берлиоз, защото е проява на добър вкус.

Някои биха нарекли този текст най-хейтърското нещо в интернет. Може и така да е, но имам реални причини да съм недоволен. А аз съм много недоволен, момчета и момичета, дами и господа, с по два висящи кредита, коли втора ръка от Германия и купени книжки. Вие имате ли причина да сте доволни? Е що така?

Не разбирам това тъпо, тъпо мислене винаги да се търси нещо позитивно. И то винаги е някакъв долен минимализъм.

Има един тип хора, които пляскат с ръце, забравят за всички реални проблеми и казват нещо от типа: „Абе пука ти, виж колко е хубаво времето.“ Като се има предвид, че реалният им проблем е, че няма как да си платят наема, е логично да се радват на слънчевото време.

Тия хора винаги намират нещо, на което да се радват, независимо дали то зависи от тях или не. Пропускат пакетчетата с „хейт“, „рейдж“ и книгите „Направи нещо с живота си, БРАТО“, на път към касите с пакет чипс и бира в ръце.

Има и едни други хора, които казват: „Абе, стига сте хейтили живейте си живота!“ Кой живот, къде го живеете ТОЯ вашия живот? Този, в който се радвате, че е събота и водите разговори от типа: „Хайде да се видим за по кафе, да изядем по един кебап и да пуснем пет тегела на Витошка и всичко ще бъде наред.“

Там ли да дойда?

Всички тия хора са възседнали дебелия благодетел на щастие - егоизма.

Времето напоследък обаче е скапано. Човек не знае, когато си обува сандалите, да си слага ли и чорапи! Или пък да си носи един чифт в джоба?

Тия дни бях в районното. Докато си седях, докараха едни нелегални имигранти. Добре облечени, почти ми бяха набори. Гледах и се чудех кой бяга от война в чисто нови червени найкове?

Чудех се дали ако в България се случи нещо като в Сирия и Ирак, всички млади момчета ще се разбягаме като диви зайчета? От друга страна ги оправдавам. В смисъл как се изправяш срещу армия отрепки тип Jihadi John, въоръжена с автомати от Америка?

Тия в районното са от Иран. И тях ги разбирам. Как да не искаш да избягаш от държава, която да те осъди на бой с камшици, понеже си направил клип на „Happy“ на Фарел? В същото време у нас по радиото питат простотии за жените и секса.

Еми какво друго ти остава, освен да плеснеш с ръце и да попиташ: „Къде са сега тези социално неангажирани госпожици?!“ Или да дадеш газ и да влезеш в новините.

Виж още за сектата на розовите очила.