ЗАЩО ФЕМИНИЗЪМ Е МРЪСНА ДУМА?

Постсоц феминизъм в България и всичко, което искаш и не искаш да знаеш за равенството въобще

  • 23.02.2015
  • от Мира Караджова

Никога не съм си задавала въпроса, дали съм феминистка. В 21-ви век, Европейски съюз, това-онова... никак не звучи актуално. Нали всички имат право да гласуват, да работят, да избират дали да се женят и да раждат и т.н. Знам, че доскоро ситуацията е била доста различна, и съм благодарна на втората вълна феминисти, че са извоювали тези права за мен и моите сестри. Шегата настрана, темата за феминизма е супер сериозна. Дори да не го виждате всеки ден, сексуалното и домашното насилие са огромен проблем за всяко  общество. Тази статия обаче няма да се спира върху тях, а по-скоро ще разгледа отпечатъка на социализма в България под новите дрехи на консуматорското общество.

Доскоро в съзнанието ми битуваше общоприетата стигма над феминизма – този стереотип, че феминистките са грозни космати жени, които мразят не само мъжете, но и жените, които обичат мъжете.

Наскоро обаче започнах да се интересувам повече и да чета доста литература по темата и взех доста да се замислям по тези въпроси. Започнах да се питам откъде идва тази омраза? Нека заедно се опитаме да стигнем до дъното на този въпрос.

СОЦ ФЕМИНИЗЪМ
Аз съм си дете на соца и по това време у нас нямаше феминизъм пар екселанс просто защото нямаше нужда от него. Все пак списъкът с героините на комунизма е доста дълъг – като започнем с Роза Люксембург, Цола Драгойчева, Людмила Живкова и прочие. Социалистическото общество постави мъжа и жената на равни начала, защото труженичките си бяха основен елемент в строителството на социализма. Никой не се е съмнявал в равенството, което лежеше и в основата на идеологията на този режим, камо ли в ниската себестойност на жените. И за да илюстрирам написаното, ще споделя, че в Кратката българска енциклопедия от 1969 година (разбирай в пет тома) няма нищо за феминизма, от което може да заключим, че той не е съществувал по това време или поне не и на родна земя.

Наистина за феминизъм и еманципация в България се заговори след 10 ноември.

Аз лично подозирам, че и преди това е имало дискриминация на база пол в страната ни, но поради ЕГН-то си не мога да го подплатя с аргументи и просто ще спра дотук.

ЩО Е ТО ФЕМИНИЗЪМ?
Феминист е всеки човек, независимо дали е мъж или жена, който вярва в социалното, политическо и икономическо равенство между половете. Сега вече не звучи чак толкова зле, нали? И въпреки тази съвсем егалитарна дефиниция повечето хора, включително и аз, имат, меко казано, смесени чувства към това движение. Масовата представа за феминистите е, че са винаги жени, не им пука как изглеждат, мразят мъжете, агресивни, лесбийки и т.н. Това, разбира се, е някакъв демонизиран образ, защото, първо, има доста мъже, които са феминисти, без дори да го знаят. Второ, това, че вярваш в равенството между половете, няма никакво отношение към начина, по който изглеждаш, и сексуалната ти ориентация.

МИЗОГИНИЯ СРЕД ЖЕНИТЕ
Напоследък чета доста интересни статии по темата и се изумявам от хейтърските коментари, които изненадващо за мен са дело изцяло на жени. Тези тролове пишат, че обичат мъжете и не искат никакъв феминизъм, искат да са си женствени, красиви, да им се отваря вратата и да им се плаща сметката. Другото е за разни интелектуалки, дето не са правили секс от първото пришествие насам. Да, ама не! Това да си феминист не значи, че ще си сменяш пола и ще почваш да вдигаш щанги!

Няма никакъв проблем в това да си носиш токченцата, да си правиш косата, но да искаш да те третират наравно с мъжете.

Женствеността е неизменна част от плюсовете на нежния пол, така че не виждам какъв ви е проблемът! Мили дами, аз също обичам мъжете, ама много ги обичам! В много аспекти им се възхищавам, вдъхновяват ме, приятно ми е да общувам (и не само) с тях. И на мен ми е приятно да ми отварят вратата и да ми подаряват цветя, но това не значи, че искам да напусна работа и да ме издържа мъж, пък аз да се отдам на домакинска работа. Как ли пък не!

КОЙ Е ВРАГЪТ?
От друга страна обаче сигурно им е много трудно на мъжете. С толкова активни и устремени жени, дето действат на 10 фронта едновременно. Понякога виждам в мъжките очи едно объркване и несигурност. Дръжте се, момчета!

Аз все си мисля, че най-големият враг на феминизма обаче са самите жени. И то не всички жени, а един определен тип жени, на които реално равноправието не им изнася.

Това са жени, които се страхуват да поемат отговорност за собствения си живот, да бъдат независими и да правят собствен избор. Не ме разбирайте погрешно, имам огромно уважение към майките и изобщо жените, които са отдали живота си на семейството си, но просто класическата роля на жената в едно патриархално общество вече е отживелица и не отговаря на динамичния свят, в който живеем.

ОБЕКТИВИЗАЦИЯТА НА ЖЕНСКОТО ТЯЛО В ПОП МУЗИКАТА Е ВИНОВНА, РАЗБИРА СЕ!
От друга страна по нашите географски ширини има един тип жени, които са много успешни в живота – така наречените Златки. Това са жени, които се занимават с това да изглеждат добре на пълен работен ден. Който и вестник или сайт да отвориш, винаги те занимават с тях и последното им гадже. Това, разбира се, не е български патент, защото и отвъд океана риалити звездите – хора, които нямат дори професия – са на първите страници на вестниците. Те обаче не са виновни. Виновна е поп културата, тъпите музикални клипове, сексистките реклами, фотошопираните мацки по списанията. Всичко това третира жените като продукт и инструмент за задоволяване на определени нужди. Вече почти не остана поп певица, която да пее облечена. Всичките пеят по гащи и се опипват през цялото време. Дори безспорно талантливи артисти като Бионсе са под ножа. И колкото и да ти говори за феминизъм и за овластяване на жените, някак ти остава един горчив привкус от всичкото това гъзене и обарване. Нещо не се връзва, нали? Това е така просто защото в консуматорското общество всичко е продукт и феминистките идеи не правят изключение. Спомнете си прословутото Girl Power на Spice Girls, което се изцепваше ни в клин, ни в ръкав и феновете се връзваха на поредното маркетингово клише.

Тъпото е, че младите момичета гледат тези клипове и подсъзнателно си втълпяват, че за да са харесвани и успешни в живота, трябва да се държат по същия долнопробен начин и понеже не могат да докарат лъскавия пластмасов вид на тези продукти, започват да се чувстват недостатъчно добри. Между другото именно тези нереалистични представи провокират до голяма степен хранителни разстройства като булимия и анорексия. От друга страна пък пластичната хирургия може да им е благодарна во веки веков.

Кифлите си правят по милион селфита, докато резултатът най-накрая ги задоволи. Качват и започват да чакат лайковете да завалят от небето. И ето че отново могат да се почувстват валидирани и стойностни поне до следващата фотосесия в тоалетната или в метрото. Както казва известната нигерийска феминистка Чимаманда Адичи:

Учим момичетата да се конкурират за мъжко внимание, вместо да ги учим да се конкурират в работата, което би било по-добре.

Истинският проблем според мен е, че обществото и животът ни са се променили коренно за последните 50 години, но някои обществени нагласи и стереотипи продължават да живеят въпреки несъвместимостта им с всичко останало. Например представата ни за ролята на мъжа и жената като в едно типично патриархално общество. Да, обаче в днешно време ролите са много размити и понякога жената може да бъде глава на семейството и да изкарва повече пари. И това е ок. Животът ни се е променил, време е и мисленето да го последва.

Прочети и размислите на Мира за новата версия любов.