Как да говорим, за да искат да ни чуят

Често се чувстваме неразбрани от другите, но причината може и да е в самите нас

  • 06.01.2015
  • от Ванеса Виденова

Ако и ти си от хората, които всеки път когато се опитват да комуникират, сякаш говорят на стената, идвам ти на помощ, за да ти кажа една много голяма тайна:

It’s not me, it’s you.

Говоренето е едностранен процес, но комуникацията е двустранен и е хубаво да осъзнаеш разликата, преди да избълваш следващите петстотин думи на тема премеждията ти в метрото днес, които… не че нещо, ама нямат никакъв смисъл за никого освен за теб. Нищо де, всичко е поправимо! Виж кои са седемте „не”-та в комуникацията, за да знаеш за в бъдеще.

„НЕ” НА КЛЮКАРСТВАНЕТО

Егати кефа е това за някои хора! Но за тези, които са по-осъзнати и живеят в истинския свят, където има редица по-важни неща за правене и дискутиране, какво е направила дъщерята на Петко полицайчето от съседния вход си остава единствено негова грижа. Но благодаря за ценната информация, оценявам го. Все пак възнамерявам да нацеля рамката на вратата с глава на излизане с надеждите споменът за днес и срещата ни да изчезне.
Истината е, че все повече и повече хора ще имат все по-слаб интерес да комуникират с теб, ако всъщност не излизат на среща с теб, а с жълт вестник. Чети си списанията там, ако ти е толкова важно, но приеми, че не всеки е толкова силно заинтригуван и води достатъчно цветен живот, за да се вълнува и от този на другите.

„НЕ” НА КРИТИКАРСТВОТО

Чакай да направя едни простички сметки тук… от четирима човека в компания колко точно ще се насладят на реплики от сорта на „Глей го, още не си е намерил работа! Кво чакаш, бе?”, „Откъде е тоя пуловер? От дядо ти ли го свали тая сутрин?” или „Какво прайш с живота си въобще? Що нямаш деца още?”. Отговор „А” – николко, отговор „Б” – този, който ги казва, и отговор „В” – всички. Силно се надявам никой да не си мисли, че „В” е възможен вариант. Но може и да е така, ако се гордееш супер много със саркастичния си остър език и харесваш да караш хората около себе си да се чувстват по-ниски от тревата. Ама как, това е просто чувство за хумор!? Да, ясно, всички знаем, хипер смешно е при това. Всеки цени това качество в теб - да можеш да се подиграваш е мега cool, все така продължавай. С малко повечко късмет ще успееш за отрицателно време да отстраниш всички стойностни хора от живота си и да ги отървеш от с нищо полезното си така или иначе присъствие.

„НЕ” НА НЕГАТИВИЗМА

Тъжно е, че в днешно време хората се събират на база това не какво и двамата харесват, а какво не харесват. Но трябва да разбереш, че хейтът ражда хейт и въпреки че си се смеете доволно с твоето hate buddy, вие всъщност усещате позитивни емоции от взаимността. А не от самия хейт. А взаимност можеш да имаш на много нива и с много хора, стига да не им вгорчаваш умишлено деня с черните си подмятания. И не забравяй, че колкото и да си се забавлявал, в края на краищата никой не обича киселяци. И дори да има хора около теб сега, за тях това може да е период – нещо, което все някога ще надраснат. А ако ти нямаш такива аспирации, ще бъдеш свидетел на това, как всички бавно си тръгват, а ти увисваш сам с цинизма и непукизма си, отблъсквайки и малкото останали хора, които са се надявали, че и при теб е било просто период.

„НЕ” НА МРЪНКАНЕТО

Никой не обича слабите хора. Сега, извинявам се, но е така. А какво точно е определението за слаб човек, е по-важно. За мен това е някой, който има проблем, страхува се зверски, влиза в него изцяло като в тъмна кутия и подава една ръчичка само, крещейки отвътре: „Някой няма ли да ми помогне?” Сякаш е чужд дълг. Да, разбира се, че ще ти помогна! Ще ти покажа как да си помогнеш сам дори, за да не се налага никога някой да те спасява отново. „Аа, не, не мога, много ми е тежко, помогни ми просто! Не ме оставяй!” Аа, не. Без емоционално изнудване, моля. Или вкарваш малко ентусиазъм и усилие в целия процес, или те оставям да си се жалваш на дъното на кладенеца. Всеки може да се оплаква и на много малко хора им се слуша. Особено когато виждат, че дори след съветите и усилията им нищо не се случва и промяна така и не настъпва. Бъди си жертва, аз съм out.

„НЕ” НА ОПРАВДАНИЯТА

Най-много обичам от всичко на света да си отделя специално време да се видя с някого, той да закъснее с осемнайсе хиляди часа, аз да го чакам и звъня като побъркана поне десет хиляди от тях и накрая да си тръгна бясна само за да ми се обади десет минути по-късно с изречение започващо с „Ама…". Виж, благодаря, че благоволи да звъннеш след 30-ия SMS от моя страна, но ще пропусна. Не ми се слуша. Хората от горната графа, които обичат да мрънкат, впрочем често са и тези, които просто нямат търпение да измислят поредното оправдание. Аз пък нямам търпение да изтрия всичките си контакти с тях, защото времето, освен че не купува с пари, не се купува и с оправдания и измислени истории, които да пробутваш на хората. Разбирам, че автобусите закъсняват и че трафикът е ужасен, но всеки път? 'Айде не.

„НЕ” НА ЛЪЖИТЕ

Оправданията пък често прерастват в засукани измислици. Какво по-хубаво? Всеки обича да го правят на идиот. Да, историята ти придобива много красива краска, ти също очертаваш доста добре ореола около главата си, но трябваше да знаеш досега, че истината рано или късно излиза наяве. И проблемът е, че веднъж хванат ли те - край. Подозрението остава завинаги и като цяло - късмет с общуването занапред. Никой няма да има никакъв интерес към това, което имаш да кажеш, защото то може да е поредната измислица, а каква е ползата от това? Основи на каквито и да е взаимоотношения, дали приятелски или лични, които се градят на лъжи, са доказано най-стабилните. Довери ми се.

„НЕ” НА ДОГМАТИЗМА

А знаеш ли кое е нещото, което ще накара всички да те слушат със затаен дъх? Споделянето на моралните и философските ти възгледи за света и всичко в него. Особено ако са базирани на абсолютно никакви факти и са поднесени с настоятелен тон и тропане по масата. Виж Хитлер! Колко добре му се е получавало на човека. Знаеш универсалната истина - споделяш я, толкова е просто! Остави другото, то е за нърдовете, не търсим доказателства, просто споделяш мнението си и точка по въпроса. И без това нещата винаги са или черни, или бели, какво е това баланс и златна среда? Всичко е така, както аз ти казвам, бе! Чу ли?

И понеже фокус върху „не”-тата навява усещане за протест без алтернативи, на каквито се нагледахме достатъчно и видяхме колко полезни се оказаха, ще ти кажа с две думи какво „да” правиш. Слушай внимателно събеседника си, не гледай встрани - въобще прояви ентусиазма, който искаш да срещаш и остреща. На второ място - винаги бъди искрен. Никога не върти и сучи, само и само да приведеш нещата в по-различна, по-угодна за теб светлина. Такива каквито са - са. Човекът до теб ще оцени факта, че можеш да бъдеш обективен. И моля те, моля те, не се преструвай. Стига превземки и излишно театралничене, кому е нужно наистина?

На всички им е писнало от драми и филмарщини, може ли да имаме нещо истинско и неподправено for once?

За boost на достойнство пък - внимавай с това, което говориш за другите. Най-общо казано, не си позволявай да говориш лошо. Да, на всички ни се случва, но ако и когато се усетиш, се спри - другото е чиста проява на лош вкус и оставяш тъкмо такъв в хората около теб. И, разбира се, за къде сме без клишето - бъди себе си! С всичките си странности и особености. Няма нищо по-хубаво от това да привлечеш някого с истинската си същност, отколкото с маската на това, което искаш да бъдеш. Бъди човек, който държи на думата си, който не е добър и успешен само на приказки, а такъв, който наистина се бори да живее, както наистина иска да живее. И последно - опитвай се да чуваш собствените си думи през ушите на човека срещу теб. Знам, че звучи странно и понякога е доста трудно. Ако не - поне се постарай винаги да оставяш вратичка за чуждото мнение, дори това понякога стига.