И думите са малко - Невена

Първата дама на българското кино и мъжът на сърцето й

  • 23.12.2014
  • от Михаела Самарджиева

От известно време ви разказваме велики истории за велики любови.  Големите истории не са за малки букви. Те се живеят, дишат се и се летят – не се пишат. Най-доброто обаче се пази за накрая. Ето защо, с голям поклон, мъничко тъга и една огромна усмивка започваме. За Невена…

Аз съм артистка, животът е моето хоби

Това са думи на голямата, единствена и неповторима Невена Коканова, или просто Неве, както са я наричали хората, близки до сърцето й. И е напълно права. Невена се ражда на 12 декември, 1938 година в Дупница. Още тогава тихите снежинки и декемврийското небе знаят, че милата ни родина ще получи много повече от Коледа и Нова година в едно. Тя ще получи своята „първата дама на българското кино“ и това ще бъде достатъчно.

Невена израства в семейството на още по-впечатляваща и достолепна жена. Майка й Елеонора е потомка на австрийската аристократична фамилия Фон Хелденберг и на поборническия Манджуков род. Баща й е Богдан Коканов – царски офицер. Едва когато Неве е на 6 годинки, той е изпратен в Белене. Въпреки че оцелява, семейството няма право да живее повече в столицата. Преселват се в с. Кумарица, днешен Нови Искър, а за Невена е избрана практична икономическа професия и тя започва да учи финанси. Както знаем обаче, каквото е начертано, трудно се трие и след явяване на кастинг за филма „Две победи“ на Борислав Шаралиев невероятното лице на актрисата е показано за пръв път в едър план с репликата: „Какво има?“ Оттогава има много повече от едно „какво“ в звездния път на Неве. Следват кандидатстване във ВИТИЗ, на което не я приемат, а след това работа като стажант-актриса в Ямболския театър, където въобще не ги интересува, че госпожица Коканова няма специално образование. Тогава тя е едва на 18, а след като изиграва Шекспировата Жулиета боса на сцената, за ролята й се разчува в цялата страна. Невена обожава да ходи боса. Актрисата твърди, че сякаш земята я целува, а и така бяга от имиджа на префърцунена, известна артистка от онова време.

На 19 тя вече е омъжена за Любомир Шарланджиев, или Шарлето, както го наричат всички, който се влюбва до уши, когато двама снимат „Години за любов“ на Янко Янков.

През 1960 г. Коканова вече е част от трупата на Сатирата, а след това всичко сякаш се завърта с пълна сила. Ирина от „Тютюн“ (1962) на Корабов, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) на Рангел Вълчанов, Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) на Въло Радев, Неда от „Отклонение“ и Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) на Гриша Островски и Любомир Шарланджиев. Двама поети пишат сценарии специално за нея – Блага Димитрова и Константин Павлов. Тя става звезда, която е орисана да спира дъха.

Вие ме развълнувахте

Това изрича прочутият френски писател Андре Мороа, когато вижда за пръв път нашето момиче на червения килим в Кан. Той е покосен от невероятната смиреност и красота на българката и въпреки че на най-престижния кинофорум през май 1963 г. победител е „Гепардът“ на Висконти, а не „Тютюн“ на Корабов, всички са победени от едно-единствено лице. Малко след това се случва и голямата, тиха лудост в живота на Невена. Историята с главно „И“ и любовта с главно „Л“ – „Крадецът на праскови“ (1964) и той… Раде Маркович.

Сякаш на пръсти пристига любовта при примата на родното кино. На снимачната площадка на романтичната история по Емилиян Станев чувствата излизат извън написания сценарий. В момента, в който героят на Маркович изрича към Коканова репликите: „Защо те волимй слънце мое, ти го знаеш, я те волим“, всички на терена застиват. Камерите сякаш забавят своя ход, а екипът се вцепенява. Режисьорът Въло Радев само отронва лека въздишка, безсилен пред случващото се. То вече е станало. Пламнала е голямата, забранена любов между Раде и Невена. Той – женен за сръбската звезда Оливера Маркович, артист на Юголсавия, тя – омъжена за Шарланджиев. Съпругът на Неве знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира.

Приятели на семейството си спомнят, че понякога на шега Любчо й подхвърля: „Ако ме напуснеш, ще умра!“ От своя страна Раде напуска съпругата си веднага след снимките на филма и чака своята Невена.

За ролите си в „Крадецът на праскови“ Маркович и Коканова получават наградите за мъжка и женска роля на Фестивала на българското кино „Златната роза“, но в живота голямата награда им се изплъзва. Седем години те крият тази невъзможна любов. Тя е любов на откраднати мигове, целувки, на тайни срещи и обреченост. Прекрасна любов на миг безвремие, на недишане и неживеене. Любов на летеж. На червения килим във Венеция обаче ги възприемат официално като двойка и именно там Раде и Невена изживяват най-вълшебните си десет дни. В началото на 70-те години двамата слагат край на бурния си роман, но остават приятели до края на дните си. В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им, те поддържат пламъка на любовта до края на живота си.

Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.

Невена си отива от този свят на 3 юни 2000 г., на 61 г. Никога тя не се оплаква от коварната болест, покосила тялото й. Никога не слиза от трона си на „Вечната“ и не позволява да се разбере колко страда действително. Последният й пристан е с. Иглика в Еленския Балкан, където тя избира да линее тихо и достойно. От този свят, десет години по-късно в хърватския град Забок си отива и нейната голяма любов – Раде Маркович. Точно на 10 септември 2010 г., на 88-годишна възраст Раде поема пътя нагоре, за да търси едни-единствени очи.

Горан Маркович – синът на Раде, след смъртта му намира, грижливо пазени всички стотици писма, изпращани между баща му и Невенa, а за финал ние казваме, че това не е една тъжна история. Това е история, която усмихва, която стопля и пред която се мълчи. Тихо, блажено и дълго. Това е празнична история. Защото по-добре да си познал и да си живял, отколкото никога да не си срещнал.

Надникни и в историята на любовния триъгърник между Елисавета Багряна, Боян Пенев и Дора Габе.