ПРЕВРЪЩАТ ЛИ НИ ЕМОТИКОНИТЕ В СОЦИОПАТИ?

Всички използваме емоджита и стикери в разговорите си онлайн. От Go Guide се поинтересувахме дали това влияе зле на комуникацията ни

  • 09.10.2014
  • от Йордан Ангелов

Интересът ми към тази тема започна след материал, в който момче и момиче решиха да преминат от текстови съобщения единствено в обменяне на символи в рамките на 30 дни с научна цел за New Tech City. Алекс и Лиза избират приложението WeChat, защото има най-много емоджита и стикери. Уточнявам, че разликата между емотикон и емоджи е, че първото е символна комбинация като :), а второто си е изображение, което избираш от предварително зададени. Просто за наше удобство социални мрежи като Facebook са ги обединили.

Двамата си назначават по едно емоджи, което да се отнася за тяхното Аз. Алекс избира момченце с шапка, Лиза - мацка с кестенява коса. Всичко започва обещаващо, защото има картинки за почти всякакви кратки словосъчетания като “Здравей”, “Как си”, “Спи ми се” и др. С изминаването на дните обаче двамата развиват комбинации като тоалетна чиния+хартия=тоалетна хартия. Всичко върви добре в името на науката, докато не се налага Лиза да използва по-дълго изречение, поради което остава неразбрана. “Една приятелка е тъжна, защото е починала нейна роднина, не идвай с нас” Алекс си превежда като “Много е умряло тук, не идвай”.

Въпреки проблемите, в края на експеримента Лиза, която признава, че е по-визуална и артистична, се радва за приключването. Но пък споделя, че емоджитата са я карали да се чувства по-изпълнена с настроение, за сметка на логичнитe разговори.

Този проект ме накара да се замисля - ограничават ли емотиконите и стикерите полето ни на разговори и друг също важен въпрос - връщаме ли се към времената на Древен Египет и преди Шумер (цивилизацията, измислила съвременното писмо), когато са общували с изображения и йероглифи?
Евън Селинджър, професор по психология от технологичния институт в Рочестър, Ню Йорк, смята, че


технологиите, които са създадени да улесняват ежедневието ни, са в полза на обществото.


Причината за това е, че по този начин се спестява както време за обяснение на какво си искал да кажеш и защо не са те разбрали както е трябвало, така и стимулира онова чувство в теб, когато обмениш дори две думи с любим човек. Емоционалното освобождаване води обаче до една уловка - губиш онази специална близост, която споделят двама души. Но в крайна сметка ако искаш да си наистина откровен с някой надали ще му го кажеш с Powerpuff Girls стикер във Viber, нали.

Колкото до йероглифите… Макар идеята да се поражда първо като мисъл в онлайн-форума за всичко reddit, първите изследвания винаги започват с бележката, че някои източни езици и култури все още комуникират със символи, вместо букви. Все пак едни от най-разпространените татуировки са китайски знаци. Но разликата между Древен Египет и сегашните времена е, че те са нямали 25 века културно наследство, а ние може да се облегнем спокойно на финикийските знаци, дейностите на светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски и невъобразимо многото, което е дал дядо Вазов за развитието на литературата ни (прочети малко размисли за един надпис на неговата къща-музей).

Емоджитата и стикерите не ни превръщат в социопати. Не ни правят по-глупави. Това е нормална еволюция на комуникацията, стимулирана от развитието на технологиите. И тепърва ще става по-интересно.

Прочети за проучването кой пол как реагира, когато има разминаване между Tinder и реалността.