БЕЗ ПРАВИЛА И ЗАКОНИ

Възможно ли е да живеем в един такъв свят?

  • 14.08.2014
  • от Александър Любенов

Законите са системи от правила, които се прилагат от обществените институции с цел да направляват поведението ни. Те оформят политиката, икономиката и обществото по различни начини и са тясно свързани с развитието на цивилизацията още от времето на Древен Египет. Законите са един от стълбовете, върху които се крепи съвременният свят. В същото време винаги е имало хора, които нарушават определени закони. Има и сега, а сигурно ще има и в бъдеще. Въпреки това светът е продължавал да се развива. Развива се днес, а сигурно ще продължи да се развива и в бъдеще. Значи ли това, че ако законите бъдат премахнати изцяло, светът няма да рухне? Можем ли да живеем в свят без правила и закони?

Един холандец на име Ханс Мондерман (Hans Monderman) успява да постигне нещо забележително, когато убеждава кметствата на няколко европейски града да премахнат пътните указания (знаци, светофари, маркировка) от своите пътища.

В резултат намаляват инцидентите, трафикът, шумът и напрежението между шофьори и пешеходци. Според Мондерман чувството ни за собствена отговорност намалява все повече с въвеждането на все повече правила и указания.

Ние сме престанали да обмисляме внимателно действията си и това, какво влияние имат те върху останалите хора и околната среда, защото други, които са били възприети като по-компетентни, вече са измислили как трябва да се случват нещата. Следователно ние нямаме пряка отговорност, когато се случи някакъв инцидент. Виновните са онези, които са допуснали грешка при обмислянето и вземането на решенията.


Когато правилата и указанията бъдат премахнати, отговорността остава единствено в ръцете на отделните хора. Те нямат друг избор, освен да станат по-внимателни и да разчитат максимално на личната си преценка, за да опазят себе си, семейството си и всички останали в една по-несигурна, по-непредвидима среда.

Колкото повече свобода има в едно общество, толкова по-отговорни трябва да бъдат неговите членове.

Въпросът е колко отговорност можем да поемем, като се има предвид, че от хилядолетия разчитаме на присъствието на законите и правилата, от които те са съставени. Свикнали сме да разчитаме на институциите. Прехвърли ли сме им (доброволно или не) отговорността да решават какво е добре за нас и какво е лошо.

Ако приемем, че в бъдеще бъде взето решение отговорността да бъде върната обратно в ръцете на хората, то това трябва да стане постепенно. Рязката промяна ще даде предпоставки за настъпването на хаос, защото ще бъдем хванати неподготвени. Резултатите от частния случай с отмяната на правилата за движение по пътищата са едно чудесно начало. Неговият модел може да бъде моделиран съответно при премахването на други закони и правила.

Тук възниква още един важен въпрос: достатъчен ли е броят на хората, които са съхранили чувството си за отговорност към себе си и останалите, и колко хора могат да го развият? Предполагам, че 99,9 % от управляващите по света ще кажат, че ние самите не знаем кое е най-доброто за нас и не бива да бъдем оставяни да решаваме сами за себе си, защото може да изложим останалите на потенциални опасности. Или нещо от тоя сорт.

Завършвам този текст с един цитат от Платон: „Добрите хора нямат нужда от закони, които да им казват да постъпват отговорно, докато лошите хора ще намерят начин да заобиколят законите”.

А кои са актуалните процедури за разчовечаване?