ФОРМУЛАТА НА УСПЕХА

Стъпките към пълното щастие не са много, но са много трудни. И все пак, ако се замислиш за миг, ще си дадеш сметка, че щастието ти зависи от теб самия

  • 19.06.2014
  • от Ванеса Виденова

„Няма такава”, веднага е първата реакция. Лош старт. Това е най-основната и огромна грешка.
Ако си си го помислил веднага, не съм напълно сигурна, че мога да се меся там. Не бих се отказала толкова лесно обаче.

Естествено, че има формула за успех!

Това, което не е толкова лесно, е усвояването и прилагането й в ежедневието. Трудно е първоначалното пречупване на предубедения ни, страхлив, критичен, пълен с клишета, предразсъдъци и съмнения мозък.
И моят, и твоят, и нейният, и неговият са били в този си stage, но въпросът е реално доколко можем да променим тази базова и изградена от обществото нагласа в самите нас, така че да я накараме да промени живота ни напълно. Бавен процес е, с ежедневна работа, но действа. Хич не гледай изпод вежда, чети надолу.

ПЪРВАТА СТЪПКА Е ДА РАЗБЕРЕШ КАКВО ТЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВ. ПОПРАВКА – ЕНЕРГИЧЕН.

Когато кажеш на някого „прави това, което те прави щастлив”, те разбират, че по твоята логика целият им живот трябва да се състои в тъпчене с джънк, видеоигри, сериали и секс. И докато това е живот, който вероятно им се живее, те не виждат как, правейки това, ще могат да изкарват пари и да се развиват. И са прави. Затова всеки „бизнес гуру”, който твърди, че трябва да правим това, което обичаме, е само наполовина прав.

От моя опит мога да кажа, че това, което те прави всъщност енергичен, е потенциално това, което ще те направи щастлив in the long run. Много е важно да разграничаваме моментното щастие и дългосрочната удовлетвореност. Често пъти някое действие ни носи едното и само в редки случаи и двете едновременно.
Не може да не си усещал онзи бушуващ ентусиазъм вътре в себе си, когато мислиш за нещо или планираш как да го осъществиш. При хората енергията се харчи непрекъснато. Харчи се, когато не правим това, което вътрешно силно искаме и понякога дори ни е срам да си признаем. Харчи се, когато тялото ни страда, докато го пълним с алкохол, дим и скапана храна, всичко вследствие на това, че сме забравили какво е да отделяме време за него и сме прекалено напрегнати в търсене на „смисъла”, който постоянно ни се изплъзва. Харчи се, когато не сме настроени на вълните на нашето подсъзнателно Аз и не слушаме интуицията си. И когато не следваме нашия собствен път в тази вселена, ние ходим като зомбита, държим се като зомбита и биваме управлявани като такива.

Всичко може да звучи като някакви празни new age приказки, но кажи ми... не си ли стоял до три през нощта, пишейки трескаво или рисувайки, създавайки, обмисляйки стратегия за развитие, докато мозъкът ти отказва да приеме, че е време да спиш, разгръщайки потенциала на идеята си все повече и повече.

Имай предвид, че Айнщайн е забравял да спи и да се храни, докато е работел върху собствената си теория и съвсем не е бил робот или свръхчовек.


Правел е това, което го е зареждало – в това се крие истината. Ще разбереш, когато си на прав път, когато откриеш това, което ти дава безспирен поток на енергия за извършването му. По същия начин разбираш, че правилните хора са около теб, когато тези хора те захранват и вместо да се опитват да те обезкуражат с безкрайното си черногледство, те стимулират да мечтаеш още по-силно. Това е нещото, което трябва да развиеш, и това са хората, които трябва да задържиш. И тук опираме до второто много важно нещо.

ДА ОСТАВИШ ВСИЧКО НЕПОТРЕБНО ЗАД ГЪРБА СИ.

Това е много важна и изискваща безумно много жертви стъпка. За да правиш точно това, което искаш, най-вероятно ще трябва да оставиш настрана обещаващата си, блестяща кариера на сервитьорка, телефонен оператор или офис секретарка; да се изпокараш с родата покрай абсолютната безотговорност, която проявяваш в техните очи, и покрай това, че може би ще се наложи да ти пращат по някой лев за неопределен период от време; да се лишиш от ласките на някой, който взима прекалено много от времето ти и въпреки, че твърди, че те обича, всъщност до голяма степен те ограничава и спира развитието ти;  да поживееш известно време, вариращо от месец  до година-две, на филии с шарена солчица и биричка с приятели веднъж месечно, да не говорим, че тотално изключваме възможността за морета, почивки и каквито и да било пътувания освен на стоп.

И не на последно място – трябва да се подготвиш да бъдеш одумван и критикуван от 90% от хората от обкръжението ти, които само ще ти повтарят как за нищо на света не биха постъпили толкова глупаво като теб, и то само за да се занимаваш с нещо  толкова „рисковано” или „налудничаво”. Висока цена ли е това за дълготрайното щастие? Може би.

Но съдбата обича смелите. 

Примерите са навсякъде около нас и множеството от историите на „успелите” са свързани точно с този повратен момент в живота им, в който са си казали „Време е за промяна. Време е да започна да живея за себе си” и са си проправили пътечка през високите треви, защото са били сигурни... че някъде там ги чака това, от което винаги са имали нужда. Защото нищо не може да проработи без...

ДА ВЯРВАШ.

Проблем е да не вярваш. Много голям при това. Защото ти можеш да си намерил своя „смисъл”, може да си се отказал от всичко, за да гониш собствения си късмет, но ако непрекъснато се тормозиш и самобичуваш за решението си, псувайки се наум, докато гледаш снимките от поредната екскурзия на колегите си от бившата ти работа – никога няма да успееш да стигнеш онзи момент, в който да започнеш да береш плодовете на упорития си труд. Защо? Защото ти не вярваш, че този момент ще дойде.

За да промениш грандиозно живота си, ти трябва грандиозна промяна в начина на мислене.

Трябва да се отвориш за неуспех, трябва да се освободиш от нуждата да контролираш ситуацията, трябва да започнеш да приемаш всичко и хубаво и лошо като ценен урок и най-вече да държиш погледа си право в целта и независимо колко безнадеждна може да изглежда ситуацията – да знаеш, че даваш всичко от себе си и вярваш, че го заслужаваш. Но не го бъркайте с егоизъм, защото стремиш ли се единствено към лични облаги, това няма да свърши добре. И в този смисъл – в този елемент на „формулата” се крие най-трудната част.

Но преминеш ли този етап, всичко започва да работи стократно по-бързо в твоя полза. Повярваш ли наистина, че това, което вършиш, е това, в което си най-добър, повярваш ли, че това може да работи не само за теб, но и за другите, и осъзнаеш ли, че всичко, което правиш, ще промени живота ти и ще носи хубави моменти и за всички, които са пряко или непряко „засегнати” – тогава ще стигнеш онзи момент на пълноценност.

А най-интересното, е че това няма нищо общо с това да бъдеш вечно щастлив. Тази изкуствено създадена фикс-идея за съвършено щастие ще е излязла отдавна от съзнанието ти и няма да си обладан от мисълта да бъдеш „щастлив” на всяка цена. Ще знаеш, че истинското щастие не е емоция, а се крие в баланса и спокойствието, които ще изпълват дните ти.