„Режисьорът е човек, който се занимава с търсене на истината“

Виктор Чучков е първият от поредицата режисьори, които ти представяме съвместно с JAMESON. Режисьор, актьор, сценарист, продуцент и фотограф, той е идеалното доказателство, че ако ти се бачка и музата е с теб, нещата неизменно ти се получават. Син на известния композитор Виктор Чучков,основател на Chouchkov Brothers, заедно с брат си Борислав и с множество проекти зад гърба си нашият герой определено има какво да ни разкаже. Ще си поговорим и за предизвикателството JAMESON FIRST SHOT. Филмовият конкурс за сценарий на Кевин Спейси и Trigger Street Productions е вече и в България, а в него най-надарените и перспективни филммейкъри в света могат да разкажат завладяващите си истории.

Тримата победители, които ще бъдат излъчени от 10-те държави участнички, ще имат изключителната възможност да превърнат сценариите си в късометражни филми с участието на Маги Джилънхол и да реализират своите премиери в Лос Анджелис, в компанията на едни от най-големите имена в световното кино.

Jameson First Shot търси скритите професионалисти и мечтатели, хората с големи идеи и неутолимо желание да творят, така че, ако и ти си един от тях, първо прочети какво има да ти каже Виктор и после право към конкурса!

Здравей, Виктор! Докато идвах насам, си мислех, че всъщност ще си говорим за кино днес (18.12.2015), когато се навършват три години от смъртта на великия Калоянчев. Ти помниш ли старите ленти и въобще кога беше първият ти досег с киното? Кога се запали?
То стана някак естествено. От само себе си обичах кино. Първите ми спомени са някъде от 7/8-годишна възраст от един американски филм, който посмъртно не мога да си спомня как се казва. Беше някаква любовна история с Джейн Фонда и някакъв полицай, който караше жестока американска полицейска кола и всъщност това е първият ми спомен от филм, който съм гледал в киносалон. А първият ми директен, челен сблъсък с киното, с целия процес на работа и с всичко около това беше, когато се снимах във филма „Йо-хо-хо“ на Зако Хеския, по сценарий на Валери Петров.

Тогава ли си каза, че ще се занимаваш с това?
Тогава помня, че на последния снимачен ден си пожелах да работя в киното. Да участвам в правенето на филми, независимо като какъв и от коя страна на камерата.

Това доказва ли, че киното е един вид „наркотик“, „нужда“ – влизаш и няма излизане после?
Абсолютно е така и го виждам при много хора около мен. В същото време в киното е и много напрегнато и се работи в едни изключителни темпове, при които често имаш чувството, че мозъкът ти може да прегрее. Работи се адски активно, отговорността е голяма – и финансова, и творческа. Един филм струва много пари, в него работят много хора, подготовката е огромна, тя е месеци наред преди снимките. Работи се по много часове. Самите снимачни дни са дълги. Те са по 12, 14, 15 часа всеки ден с един почивен, но не го казвам като оплакване, а просто за да се разбере от зрителя, че наистина усилията да правиш кино са сериозни.

Можем ли да кажем къде е по-лесно, пред или зад камерата?
Никъде не е лесно. Въпросът е да го правиш с удоволствие и да не се превръща в рутина. Специално за режисьора аз съм убеден, че 99% от режисьорите го правят от любов към киното. Естествено, че трябва да си храним семействата и да печелим, но на първи план винаги е стояло това. Любовта към правенето на филми. Трябва да си мотивиран и да обичаш киното.

Ако говорим за българските ленти, сякаш напоследък родното кино си е поело въздух и върви напред. Ето сега се появи и „Каръци“ на Ивайло Христов, който беше супер успешен. Ти как мислиш?
Аз бях супер впечатлен. Трябва да е ясно, че „всеки ден не е Великден“, в такъв смисъл, че реализирането на един филм, докато стигне до зрителя, е дълъг процес. Когато се появи моят дебютен пълнометражен филм „Тилт“, излязоха и „Мисия Лондон“, и „Love.net“. Някъде след „Дзифт“ се започна един възход, като внимание на публиката, като желание да се гледат български филми. След това имаше една дупка като че ли. А вдигането на интереса към гледане на български филми е трудно, затова аз много се радвам, когато се появят филми като „Каръци“. Защото колкото повече такива готини филми има по екраните, толкова е по-добре за всички ни и за продуценти, и за режисьори.

Спомена „Тилит“, ние определено сме големи фенове. Разкажи ми малко повече за него и беше ли те страх в началото на проекта дали ще се получат нещата?
Ако някой ти каже, че е нямал страх, когато започва нещо такова, значи те лъже. Аз съм режисьор на филма, брат ми е продуцент, но той не е просто човекът, който намира едни пари. Той за мен е така нареченият криейтив продуцент, който участва в идеята и процеса от самото му начало. Във филма я има и темата за прехода и аз продължавам да твърдя, че тя не е твърде експлоатирана, защото точно на младите трябва да се разкаже за това време, което ни се е отразило толкова негативно и България е изостанала поне с 40 години от останалия свят заради комунизма тогава. Още повече със сегашните световни събития се убеждаваме колко е важно да има памет, да се помни какво се е случвало, защото съм сигурен, че

ако сега вкараме млади хора във времената преди 89-а, най-вероятно няма да издържат. Толкова беше различно, капсулирано и изолирано всичко и именно филмите и романите са нещата, които трябва да ни напомнят за това време.

След „Тилт“ какво да очакваме? По какво работите в момента?
По „18% сиво“. Историята, разбира се, е по романа на Захари Карабашлиев, който е бестселър и един от най-продаваните романи в България. Това ще бъде от така наречените road movie. Става дума за един човек, който има жестока любовна драма в този период от живота си и прекосява огромни територии от континента с една торба марихуана в багажника си. Снимките се очаква да започнат през пролетта. Отделно работя като режисьор по проект с един канадски продуцент и канадски сценарист, а двамата с брат ми трябва да снимаме и още един филм догодина. Дебютен за режисьора Лъчезар Аврамов, по сценарий на Дими Стоянович и по разказ на Мирослав Пенков. Очаква ни и една копродукция с Турция и още доста проекти.

Звучи супер! А ще ни разкажеш ли малко повече за конкурса JAMESON FIRST SHOT, тъй като си бил ментор на събитие, свързано с него?
JAMESON наистина подпомагат доста киното със своите проекти. В този конкурс те търсят най-добрия режисьор и сценарист или само сценарист от държавите, участващи в конкурса. Ще се изберат сценарии от всички държави, но само първите три ще бъдат финансирани и заснети от компанията и студиото на Кевин Спейси.

Ако трябва да посъветваш и участниците в конкурса и младите хора, които искат да се занимават с кино, какво би им казал? Какво е нужно за тая работа?

Трябва първо да събират богат житейски опит. Да наблюдават и да търсят истината. Режисьорът е човек, който се занимава с търсене на истината. И като такъв трябва да е честен, трябва да е верен. Оттам нататък другото е талант

– да успее да показва действителността или неговия си свят. Трябва да въвежда хората, с които работи, в този свой свят и те да работят заедно в една посока, защото той не прави филма сам, а с екип. От добрия кастинг също зависи голяма част от успеха на филма. И, разбира се – това е занаят. Трябва да се учи непрекъснато и да се стремиш да ставаш все по-добър.

Като говорим за доброта, за предстоящите празници какво ще ни кажеш?
Аз си мисля, че напоследък има едно положително раздвижване. Защото все мрънкаме, мрънкаме, но не забелязваме, че в мрънкането се постигат все пак някакви цели. Хората започват да се чувстват все по-добре според мен въпреки цялата тази бедност в страната. Затова мога да им пожелая за празниците да намерим всички заедно сили да живеем по-добре, защото съм убеден, че това зависи само от нас. Радва ме също, че Първа зала в НДК е изцяло откупена с концерти, театри и какво ли не. Тоест хората имат нужда от досег с духовните неща и това мен ме мотивира още повече, така че по-добрият филм предстои.

Стани световноизвестен сценарист за минута с Jameson. Виж как!