Най-възрастното дете на модата: Даяна Врийланд - непоправимата!

„Когато духът е млад, сърцето не старее“

  • 28.05.2015
  • от Михаела Самарджиева

Замислихме кои са най-успелите деца на модата и в съзнанието ни изплува едно-единствено име – Даяна Врийланд. И не – думата „дете“ не сме я объркали, защото определено мис Врийланд влиза в личния ни топ 10 на най-неостаряващите и луди светски персони. И въпреки че вече не е между нас, ние ти я представяме: нея – НЕПОПРАВИМАТА! За да ти даде нужната доза цвят и дух за предстоящия сезон и за да осъзнаеш, че животът дори на 60 тепърва започва и даже е по-пакостлив от всякога. Само гледай!

ЕДНО „ГРОЗНО“ ДЕТСТВО!
Юли. По-точно 29-ти. В малките и тесни улички на Париж жегата нахлува през дървените капандури на локали и ателиета, а годината е 1903. Тече емблематичният период, известен още като Бел епок (Belle Еpoque/хубавото време). Период, в който по-късно мастило и четки кръстосват Фицджералд, Пикасо, Моне, Хемингуей и Керуак. Период на безкрайни соарета, дълги цигарета и вкус на опиум, преплитащ се до съвършенство с качествения бърбън и емблематичните вечери в дома на Гертруд Щайн. Период на свобода и безвремие. Малко преди началото на Първата световна война, това е времето на изгубения рай и именно в него на бял свят проплаква малката Даяна. Момиченцето, определяно от майка си (много богата американка, която никога през живота си не е работила) за изключително грозновато,прекарва детството си в безумен лукс, кристално звънене на чаши за шампанско и безкрайни партита, които често се организират във френския им дом. Малката Ди е мургаво дете с дълбоко хлътнали очи и орлов нос – грозновата издънка в семейство на прелестни красавци. Въпреки това обаче – осъзнала, че явно няма да е следващата Мис Париж, госпожицата решава да се усъвършенства до максимум във всичко възможно, за да не разчита само на външния си вид. Чете като луда по цели нощи (защото майка й решава, че училището е напълно излишно, когато си богат), танцува балет, който я учи на желязна дисциплина, и решава, че да си остроумна и интелигентна млада дама е най-доброто, което можеш да направиш за себе си. Е и да се омъжиш, но за това Даяна също не губи много време…

ОМЪЖЕНА!
На 18-годишна възраст Ди се омъжва за младия американски банкер Рийд Врийланд. Прелестната и прясна госпожа Врийланд ражда двама синове и живее ту в Америка, ту в Лондон, като често отскача и до Париж. Семейството обаче рязко обеднява, а палавият мистър Рийд оставя Врийланд да се оправя цели седем години сама, като заминава за Канада уж по държавни дела, но е публична тайна, че живее с доста по-млада и по-красива от Врийланд жена.Накрая Рийд се завръща у дома разкаян, но за кратко, защото през 1966 г. умира. Още по време на брака на Даяна обаче се случва нещо, което ще промени историята на модата завинаги и ще накара всички зложелатели и евтини френски писачи да си прехапят езика. На шикозния небосклон на звездното небе ще се роди нова планета. Тя ще притежава онова специално и печелившо сияние, което и до днес всички по света обожават и което се нарича…

JOLIE/LAIDE или КРАСИВОТО/ГРОЗНО
Това е името на емблематичната харизма, която носи Врийланд. Самата Коко Шанел е нейна доверена приятелка. Тя дава напълно безплатно дрехи на Ди, за да ги рекламира, но и защото Даяна безусловно олицетворява духа на jolie/laide. Врийланд е на 33 години, когато на едно парти е забелязана от главната редакторка на „Харпърс Базар” Кармел Сноу. Сноу е очарована от тоалета на Даяна (дантелена рокля на Шанел в цвят шампанско, болеро и червена роза зад ухото) и решава да й предложи работа. Така Врийланд става автор в списанието с рубриката си „Защо да не...”, която се оказва толкова скандална, че скоро всички започват да говорят за нея. В периода на Голямата депресия, когато Америка се гърчи в страшни мъки, а повечето средностатистически домакини трудно имат храна на масите, Даяна най-отговорно съветва в текстовете си: „Защо не измиете главата на русото си детенце с шампанско?!“ Прекаленият блясък и илюзорен свят на лукс, в който живее, а и в който явно смята, че живеят и всички останали, печели на Ди много зложелатели, но все пак през 27-те години, в които работи за „Харпърс”, тя създава чисто нова професия. Преди нея модната редакторка е просто дама от обществото, която пробва шапки върху главите на надути аристократки, но Врийланд определено е замесена от друго тесто. Тя избягва да показва на страниците си лица от така нареченото „висше общество”, защото „то е демоде и практически не съществува“. Ди чувства, че „днес само индивидуалността има значение”, и в изданието започват да се виждат физиономиите на екстравагантни за времето си музиканти, артисти и писатели. Дизайнери като Кристиан Диор, Оскар де ла Рента, а по-късно и Пако Рабан правят пробива си именно благодарение на нея.

„ВОГ“ В РЪЦЕТЕ НА НЕПОПРАВИМАТА!
През най-лудите и разкрепостени години в световната и модна история – 60-те, Даяна също вече е на цели 60, но именно в тази „безупречна младост“ поема в ръцете си тогава позападналия „Вог“. Годината е 1963, а желязната и дива Врийланд, чиято физиономия е сравнявана с „дървените индианци, които украсяват магазините за лули“, е готова да се развихри. Тя е непоправима! Чувства се млада, държи се така, а максимата й: „Никога не се страхувай да бъдеш вулгарна, най-страшното е да си скучна”, перфектно кореспондира със слабата й фигура,семпли дрехи, разточителни аксесоари, красив маникюр в червено, кармин на устните плюс скули и мека част на ушите – силно напудрени с руж. Според Александър Либерман, редакционния директор на Conde Nast, който „открадва” Даяна от „Харпърс”: „Тя отърси списанието от десетилетия традиция и успя да го направи, защото беше блестящо дисциплинирана. Врийланд не беше просто луда, тя беше дисциплинирана дивачка.“ Във „Вог“ Даяна се държи като истинско дете, попаднало в сладкарница. Прави колкото и каквото си поиска, а високите тиражи, които постепенно добива изданието, карат и най-големите й зложелатели просто да си затворят устата. Тя раздува бюджета до крайност. Ди е първата главна редакторка, която изпраща фотографите и моделите си да снимат на далечни и екзотични места. Сесиите са в пустинята на Небраска или в джунглата на Амазония, а показаните дрехи от местния етно пазар са съчетани по немислим дотогава начин. Благодарение на нейните нечувани проекти модните фотографи стават звезди и се появяват първите топ модели – Туиги, Верушка и Мариса Беренсон. Другата страст на Врийланд е червеното.„С този цвят всичко е ясно – казва тя. – Червеното прави всички други нюанси красиви. Не мога да си представя да ми стане скучно с този цвят – това ще е все едно да ти стане скучно с човека, когото обичаш!“ Именно следвайки собствените си думи, Даяна обзавежда огромния си кабинет във „Вог” с мебели на леопардови шарки и яркочервени стени. Домът й пък е с ориенталски дивани, много табуретки, възглавнички и всичко това, разбира се, е отново в червено. Цветът на вечните деца. Цветът на страстта и непорастването. Цветът на живота, в който Врийланд остава влюбена до самия край.

Даяна Врийланд умира през август 1989 г., без мъж до себе си, но на достолепните 86 години и все така влюбена в творенето, в действието, в живеенето. Днес накъдето и да погледнем в модния свят, виждаме пурпурни следи от гръмкия й невъзпитан смях и от безбройните „пакости“, които е извършила и за които сме ѝ безкрайно благодарни. Затова за финал само ще кажем: Честит Ден на детето, Даяна!

А какво става, когато позволиш на едно дете да те облича?