Какво научихме за живота от любимите ни писатели?

...за силата на думите и способността им да обяснят необяснимото

0 коментара Сподели:
Какво научихме за живота от любимите ни писатели?

Наскоро някой ме попита защо чета художествена литература. Не успях да реагирам веднага, защото го намирам за твърде естествено, не се замислям защо го правя и конкретно какво ми носи. Все едно да попиташ един киноман защо си е посветил уикенда на европейското кино, вместо да решава вселенски въпроси над чаша мента. Просто го правиш, защото е част от теб, точка.

Всъщност мисля този път да сложа запетая и да задълбая.

Невинаги разбираш смисъла и позитивите от хобито ти, което постепенно се е превърнало в начин на живот. Наскоро установих, че изключително бързо преценявам някого, в рамките на няколко секунди установявам емоционалното му състояние и му давам няколко възможни решения на проблема. И не защото съм добър психолог, още по-малко врачка, но с натрупаните персонажи и истории в главата ми съм опознала голяма част от ситуациите и характерите на хората, и то докато си чета книга на дивана. Оттук и склонността ми да изслушвам, да наблюдавам и възможно по-малко да разказвам за себе си и да търся съвети.

Четящият човек е някак предварително подготвен за нещата, които не са му се случили.

Четенето на биографии ти показва как конкретни хора са решили конкретни проблеми (или как са затънали в другия случай). Тук много често ти светва червената лампичка и си казваш „ Аха!“. И съвсем не искам да кажа, че книгите дават отговор на абсолютно всичко, просто много често ти помагат в трудна ситуация да реагираш спокойно и осъзнато, вместо да колабираш от стрес и в бързината да вземеш всички абсурдни решения, за които и Хоумър Симпсън да ти завиди…

Какво научихме за живота от любимите ни писатели?

Нали знаете как понякога даден цитат във Фейсбук ви удря в главата/сърцето? Казваш си – „да бе, аз т’ва всъщност го знам, но не съм го формулирал по този начин досега“. Има истини, които си дремят вътре в нас и чакат момента на осъзнаването, с малко повече късмет и на конкретното им прилагане. Ето някои много добре казани истини, които ни карат да се подпрем на прозореца неделя вечер и философски да присвием очи:

За любовта

„Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно приложима. Особено за интелектуалци и романтици. Никога не се проявявай като духовен Херкулес, щом можеш да постигнеш същото с един нов панталон. Така не ядосваш партньора си, той няма защо да напряга сили, за да стане равен с тебе, ти си спокоен и това, което желаеш, пада като зряла круша в скута. Никога не трябва да форсираш щастието си.”
Ерих Мария Ремарк, „Черният обелиск

Какво научихме за живота от любимите ни писатели?

За живота

„Отвори широко очи, живей, сякаш ще умреш след 10 секунди. Старай се да видиш света. Той е по-прекрасен от всяка мечта, произведена във фабрика и платена с пари. Не търси гаранции, не моли за покой – такова нещо няма на света.”
Рей Бредбъри, „451 градуса по Фаренхайт

За самотата

„Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери. Но има и нещо друго, нали? Най-важните неща се крият близо до мястото, на което принадлежи сърцето ти, те са като ориентир към съкровище, което твоите неприятели искат да ограбят. Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал, или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере.”
Стивън Кинг,  „Особени сезони

Какво научихме за живота от любимите ни писатели?

За вярата

Eдна сутрин, докато Буда бил обграден от своите ученици, при него дошъл човек и попитал:
– Съществува ли Бог?
– Съществува – отвърнал Буда.
Следобед дошъл друг човек.
– Съществува ли Бог? – пожелал да узнае той.
– Не, не съществува – казал Буда.
Привечер трети човек отправил същия въпрос:
– Съществува ли Бог?
– Ти сам трябва да решиш – отвърнал Буда.
– Учителю, какъв абсурд! – възкликнал един от учениците. – Как така давате различни отговори на един и същ въпрос?
– То е, защото хората са различни – отвърнал Посветеният. – И всеки от тях ще се приближи към Бог по своя си начин – чрез увереността, чрез отрицанието или чрез съмнението.
Паулу Коелю, „Мактуб

За нещастието

„Когато нещо ти липсва, винаги мислиш за него. Щом е сам, човек мисли за много неща. Знаете ли, повечето хора живеят деветдесет процента в миналото, седем процента в настоящето и само три процента в бъдещето. Сатчел Пейдж е казал най-мъдрото нещо по този въпрос. Той казва: „Не се оглеждай назад. Може би нещо те настига.”
Стайнбек, „Зимата на нашето недоволство”

Какво научихме за живота от любимите ни писатели?

За страха

„Не ти стиска. Страхуваш се да кажеш: „Добре, животът е факт.“ Хората наистина се влюбват. Хората наистина си принадлежат един на друг защото само така могат да открият истинското щастие. Наричаш себе си свободна душа, диво същество. Ужасно те е страх някой да не те затвори в клетка. Е, скъпа, ти вече си в тази клетка. Ти сама си я изградила. И тя не се ограничава с Тулип, Тексас или Сомалия. Тя е там, където си ти. Защото независимо накъде бягаш, се сблъскваш със себе си.”
Труман Капоти, „Закуска в Тифани

За егоизма

„С течение на годините ще разберете, че първото условие, за да бъде този свят едно поносимо място за живеене, е да признаете неизбежния егоизъм на хората. Вие искате от хората себеотрицание – това е нелепо. Значи вие искате те да жертват желанията си заради вашите. Откъде накъде? След като се примирите с мисълта, че на този свят всеки живее за себе си, ще станете по-малко взискателни към себеподобните си. Те няма да ви разочароват и вие ще гледате на тях с повече снизхождение и обич.”
Съмърсет Моам, „Души в окови

За смелостта

„Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият – ще те възнагради за усилието с най-красивата гледка, невидена от никого.”
Блага Димитрова, „Лавина

Виж защо Валя Минчева те съветва да не се влюбваш в четящи момичета.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *