"Цел живот почивате, а аз работа..."

Това не е бунт срещу правителството и системата. Това не е и тяхна защита. Няма да оспорваме безспорния факт, че сумата на минималната работна заплата е смешна, няма и да правим сложни математически алгоритми, за да се мъчим да намерим начин как да оцелееш с тези средства. Това е цитат. Това е любимата реплика на настоящите ни герои.

Не говорим за наистина онеправданите, за прокудените, за смачканите от системата, пазара, средата или съдбата. Говорим за онези, които нищо не предлагат, но пък много искат.

Онези, които поради огромната си дистанция и страх от тълковния речник и други книжни феномени смятат, че след като са претенциозни, се нареждат в графа “амбициозни”.

Онези, които най-вероятно не четат GoGuide, но ние, ‘щото сме готини, им посвещаваме някой и друг ред.

Те са особена порода хора и много важна съставна част от пъстроцветното ни общество. Въпреки че имат разновидности и подкатегории, няколко неща ги обединяват и можем да ги наречем отличителни белези.

Обикновено човекът няма-да-работя-за-380-лева няма постоянна работа, като последната се сменя на почти всяко тримесечие. Той не знае какво иска да работи, ама знае за колко не иска да работи. Най-голямото му научно постижение е шофьорската му книжка и с това е приключил завладяването на света. Средното си образование е получил с няколко посещения в сградата до любимото му кафене. Познанията му относно родния български език най-често се простират дотам, че може да напише трите си имена без грешка. Разбира се, като хвърля по един поглед на личната си карта. ‘Щото учителката е била нек’ва сдухана.

Чужбинските езици нещо не са го съблазнили, но благодарение на интернет е успял да достигне ниво „Май инглиш ис зер гут“.

Занаят е мистична дума от далечното минало, която няма приложение в модерния му живот и той не владее нито един такъв. Мечтае “да избута”.

Иначе, ако питаш него, уменията му могат да бъдат описани с една дума – всичко. Той е любител, направо повелител на изобилието. Разбира от почти всичко и има отговор и решение за всичко. Ама нема кой да го чуе. Или е твърде зает да кара такси (нищо лично към тази професия). Или да бъде на маса.

Лирическият герой в настоящия текст се ползва с изключителни права в световния ред – той има правото да си седи, а нещата просто да му се случват, тоест нещата са длъжни да му се случват. Тъй като по природа е харизматична личност, може да изисква някой да му плаща, а той просто да си хубавее. А ако има кой да му плаща, за да не пречи – още по-добре.

Философът жертва е един от най-ярките представители на този вид. Отличителен белег е, че целият свят му дължи нещо, а виновниците за състоянието и бунта му са всички и всичко, включително и ти… „’Щото, бате, заради такива като тебе нема се опрайм. ‘Щото им работиш за без пари, аз па нема им работа, ша ма праат мен на балък за 300 лева. ’Щото ти си мълчиш, пък аз си имам достойнство, е за т’ва нема се опрайм. Тая държава нищо не ми е дала и аз нищо нема да й дам. К’ви данъци, бе?! Данъци да плащат ония, дет’ си мълчат! И само да ти кажа как треа да станат нещата… Аз ако бех…”

Много често той е тарикат. Изключително добре му се отразява на жизнения тонус, когато попадне на находка за 10 лева, а после успее да я продаде за 12.

Притежава силен търговски нюх, за който всеки нюйоркски брокер на стоковата борса би завидял. Основният му източник на добро настроение са дребните далаверки. Страда от панически страх някой или нещо да не го прецака, защото вече му е писнало.

Това е и причината той първи да вади коз. Тъй като знае, че 85% от несгодите са планирани, режисирани и отредени на него, той е мнителен. Често сънува такива кошмари, които дават своето отражение в ежедневието под формата на нервни тикове, превъзбудено оправдаване и защитаване. С богатия си речник от около 200 думи той е потенциалният бъдещ автор на теория на конспирацията в стил… в смисъъъл… такова… понеже… налиии… все пак… и така… виж сааа… сешащ се… ‘щот аз знам за к’во става въпрос… начиии…

Понякога се подвизава под формата на социопат. С хора не може да работи. Това си е трудно, признаваме. Комуникационните му умения са една идея по-зле от тези, описани два реда по-нагоре. С пари също не може, защото, освен че е трудно, е и отговорно. Те компютрите… нек’ва сложна материя са. Останаха ламарините, ама те пък са много мръсни. А мръсната работа не е за човек с душа чиста като дезинфекцираните ръкавици на лабораторен служител. Пък и не е честно той да върши мръсната работа, цял живот само го прецакват. Собственик е на кладенец от оправдания, които го държат далеч от всякаква работа.

Най-големи сладури сред породата са айляците. Те не искат толкова много и не хабят енергия за излишно мислене. Сменят работата си и търсят своето място в света лежерно и без много шум. Могат да те просълзят от умиление, когато с влажен и добродушен поглед ти кажат “Само ако може без цялото т’ва напрежение, брат!”.

Някак очарователни и симпатични са и онези от Татово време. Многогодишният им стаж в скатаването и играенето на белот им дава правото да изискват запазване на статуквото. Смятат, че вече е късно да променят навици и мироглед, и с носталгия въздишат по славните си времена. Хобито им е “да си вземат нещо”. Практикуват го с чиста съвест, защото “той тоя има много, бе, даже нема да забележи” или “тоя не си знае парите, нищо му нема”. Богатият житейски опит и балканската темпераментност ги прави идеалните кандидати за позицията завеждащ катедра “Дървена философия”.

Всички представители обаче живеят под наслов “Нямам нужда да се култивирам”. А светът примиренчески се нагажда спрямо тях.

И все пак, ако някой представител на породата се изгуби в интернет пространството и попадне на тези редове, искам да му кажа едно голямо благодаря. Ти, приятелю, беше моето вдъхновение. Току-що на твой гръб изкарах някой лев. Обещавам да почерпя една двулитровка за по-лесно преживяване и спокоен сън.

Пък и винаги можеш да кажеш, че си фрийлансър…