Нещата от живота

Няколко способа за прикриване на умственото превъзходство, което силно затормозява превъзхожданите

Последните двайсетина години българинът загуби две неща – времето и парите си. Те са взаимно свързани, защото времето е пари, а нашенецът харесва изрази като „Остави ме, нямам пари!” и „Нямам време за глупости!”. В репертоара му влиза и да мрази да дава пари за глупости. А глупостта за съжаление ни e завладяла, както нелегалните мигранти завладяха сърцата ни… с други думи, не ни е много приятно, ама търпим. Но да оставим геополитиката на други, които разбират повече.

Как да бъдеш умен, когато виждаш, че от това вече няма особена полза и не стига дори да се изфукаш с него? Важното е да бъдеш достатъчно умен, но без да изпъкваш. Заслуга за това умните хора да стават отегчителни и натоварващи имат и съвременните парадиращи интелектуалци. Това са личности от сфери като мода и спорт, които незнайно защо искат да изглеждат страшно интелигентни по телевизията. За тях е характерно с много и сложни думи да не казват нищо. Който е гледал Mис България от Перник в студио знае за какво става въпрос. То са едни анализи, то е едно чудо…

Оставете останалите настрана и гледайте себе си и това как вие да се впишете. Вярвам, че читателите са доста умни и тези редове ще са им от полза.

Цаката на това да не ти личи, че си умен, е да използваш акъла си толкова добре, че все едно го нямаш, или ако го имаш, то ти стига, колкото да покриваш елементарни нужди като четене на вестник и схващане на мръсни вицове.

И все пак не прекалявайте, както Робърт Дауни-джуниър казва в „Тропическа буря” – Never go full retard!

Хората, които умеят да прилагат горната тактика, са социални хамелеони. Те могат да влизат в положението на свои познати, които засичат на улицата и слушат трогателните им истории за загубени пари по казина, както и да разговарят за изложбата на Пикасо и да обсъждат Франсиско Гоя с възрастни посетители в галерията. Последното в рамките на определения по-горе минимум. Социалният хамелеон се познава по начина, по който ползва българския език. Умее да поздравява еднакво добре, както със: „Здравейте, как сте?”, така и с „Как е, батка!”. Искате да проверите дали вие сте социален хамелеон? Качете се в произволно такси и намерете обща тема за разговор с шофьора. Не се приемат опити за чийтване като алкохол, политика и секс, с тях всеки може.

Добър начин да не ви личи, че сте умен, нито пък, че сте възпитан е, ако предредите цялата опашка в супермаркет или пък не отстъпите място в градския транспорт.

Големият проблем в такива случаи е, че българинът е от онези същества, за които няма угодия. Ако станете, за да седне някоя баба, ще ви укорят „тоя пък на къв се праи са”, ако пък не станете, ще си кажат „АБЕ, тоя на къв се праи са”. Това са от онзи тип капризи, които аз оприличавам на тип жена на 14 февруари. Хем, любовта не трябва да се показва само един ден в годината, хем иска този ден да е по-специален от останалите. Но жените са за това, за да се обичат, а акълът е за това, за да се ползва и когато е необходимо, да се изключва.

Акълът е онова нещо, което отличава хората от животните и умните хора от останалите. Това е стълбица на развитие, а по средата й е глупакът. Животно и глупак се изправят в титаничен сблъсък, когато весел комик на около 40 и бивше естрадно величие се нахвърлят един върху друг с грозни обиди в национален ефир. Участието и гледането на реалити шоута без никаква видима стойност освен генериране на средства в банковите сметки на продуценти и жертви прави процеса, за който говорихме, по-плавен. Но, верни на принципа Never go full retard!, гледайте реалити шоута, без да пращате есемеси, това вече е тъпо.

И накрая, питате се кой съм аз, че да ви давам акъл? Е, как кой, дайте на мързеливия работа, за да ви научи на акъл ! Но аз не претендирам да съм особено умен. За мен хората са казали, че Господ не дава с две ръце… Ако говорим за ум, аз съм по-скоро красив…

Виж на какво ни научиха болезнено откровените хора.