Нещата от живота

За това, как, ако нещо трябва да се обърка в леглото, то със сигурност ще се обърка

Annie Leibovitz, Johnny Depp and Kate Moss

Секс с непознат или познат за секс? Дали да разчиташ на приятел с облаги, или просто от време на време да забивaш някой в бара и после никога отново да не го виждаш? Това е една от дилемите, пред които може да се изправи човек, попаднал в даден момент от живота си, по едни или други причини, в ситуацията да дели със себе си „квартира за един“ и да разпределя заплатата в края на месеца предимно за вино, спагети и храна за котката/кучето. Защото ръката е наш най-добър приятел, но сексът си е секс. Човек, дори и добре да живее сам със себе си, в един момент решава да остави анцуга, пантофите и срама вкъщи и да потърси някой в бара, за когото си е заслужавало да глади полата или панталона си.

Някой, на когото ще позволи да изследва с пръсти и най-съкровените части от тялото му и след това да се направи, че не го познава, когато случайно го засече на трамвайната спирка. Как е възможно това?

Винаги съм се страхувала от идеята да си имаш приятел за секс. В един или друг момент се появява цепнатина във пространствено-времевия континуум и единият от двамата бива засмукван от черната дупка, наречена чувства, емоции и изкривени мечти за двама души, застанали по терлици пред камината, дундуркащи голдън ретривър.

Тогава започват безкрайни обяснения как единият не е готов, другият е малко по-готов, но „ние нали друго се бяхме разбрали”

и в крайна сметка безгрижните и невинни начални обаждания посред нощ за малко секс с пилешки крилца в леглото преминават в сърцераздирателни късания на коси, безкрайни часове на разговори и викове по телефона

в метрото, докато пътниците те гледат с притеснение и се чудят кого да извикат за помощ, рев по улиците на София в 2 през нощта и други последствия ала Скарлет О' Хара. Затова реших, че най-добре да заложа на някого, чието име няма да мога да си спомня сутринта. Нито пък телефона.

С идеята, че изглеждам като Саманта, когато всъщност съм Дороти от „Вълшебникът от  Оз“, сядам на маса в бар и чакам към мен да се втурнат около 10 мъже, чакащи т.нар. лесни жертви, плейбои, които търсят плячки за ласки с кратък срок на годност.

Е, не се случва точно така. Голяма част от тях са или вперени в  телевизора, по който се излъчва някакъв мач, или пък се наливат с приятели, а някои дори… дори не се наливат. Явно вторник, когато се излъчва Шампионската лига, не е толкова подходящ за подобни авантюри. Точно мисля да си тръгвам и отивам до тоалетната преди това, когато се сблъсквам с въпросния Красив принц за еднократна употреба. Много сам, много подходящ, много добре разбиращ какво искам.

От дума на дума, от бира на бира, прибираме се у тях, където желанието да прегърнем по една кофа е доста по-силно, отколкото да се прегърнем един друг, но какво да правиш… преглъщаш и продължаваш напред. Започваме там, каквото започваме, когато изведнъж аз се сещам!

Май забравих котлона у нас включен! Веднага в главата ми изникват апокалиптични картини на избухнали в пламъци къщи, свистящи пожарни, гневни съседи и полицаи, които питат: „Кой безотговорник е оставил котлона включен, за да прави секс?”. Моят партньор се усеща, че малко съм се разсеяла, и удвоява усилията си, за да ме върне в реалността, или по-точно да върне желанието ми.

И докато траят всички тези жертвоготовни усилия, чувам страшен вик. Господин… ще го наречем Н… извиква ужасно! Оказва се, че е получил крампа на крака и трябва спешно да му дам хапчетата, които е сложил за този случай в нощното шкафче.

След като преодоляваме тази криза и продължаваме да се катерим и слизаме по пътечката в търсене на върха, аз решавам да забързам малко темпото, за да се прибера, преди да бъде изпепелен не само домът ми, ами и целият квартал.

Вкарвам всичко научено за оперетните арии от училище, нещата се разгорещяват и аха да се приключи с всичко това, когато до ушите ми стига: „А Радецки гордо плувааа, весело шумии!” … И изведнъж се сещам! Ето откъде ми е бил толкова познат. Ето защо ми се стори, че всичко е дежа-вю! Това е едно момче от съседен клас в гимназията.

Моя приятелка беше спала с него преди няколко години и ми разказа за отличните му певчески способности в леглото. След като разбирам това, прекъсвам ужасното фиаско и решавам, че трябва час по-спешно да се измъкна. Ставам от леглото и буквално се изхлузвам на земята пред смаяния поглед на въпросния любител на патриотични песни. Няма толкова неловко нещо като търсенето на дрехи и обличането в тъмното, когато трябва да се измъкнеш след неприятна случка в леглото.

Може и да изглежда много секси в началото да разпръснеш бельото и чорапите си на всички посоки, но когато трябва спешно да ги събереш, ти се иска да си ги бе сгънал внимателно и бавно и да си ги беше сложил на ръба на леглото.

Стигам до вратата, където се сблъсквам с все още голия ми избраник за една нощ, който се оказва, че трябва да отключи.  Пресяга се през мен, а аз промърморвам: „Ще се чуем”. Бягам презглава по стълбите и се прибирам вкъщи, за да намеря двете котки спокойно заспали, всичко е изключено и тъмно. Няма полиция, няма пожарна, няма пищящи бебета.

В момента, в който се отпускам на дивана, решавам, че това е пълното щастие. Аз сама, в любимата ми пижама, сгушена удобно под одеялото.

Мисля си, че има хора, на които това им се получава перфектно – сексуалните изживявания с непознати. Като по филмите. Всичко е красиво, дрехите падат където трябва, телата пасват идеално без неудобно стърчащи крака и ръце,

които се чудиш къде да сложиш, с многобройни оргазми и безпроблемно разделяне на сутринта като двама добри непознати, изпили едно горещо кафе, преди завинаги да изгубят дирите си. Има хора, които го умеят. Може би е някакъв вид талант – като да караш велосипед само с едно колело или да заставаш на глава. Може би има такива хора с такива перфектни преживявания. Те са някъде там и съществуват. Но виждал ли ги е някой?

СЕКС НА ПЪРВА СРЕЩА? ДА ИЛИ НЕ?