АНТИСКРОЛ: Нещата, които ни вдъхновиха тази седмица #6
След шумния уикенд ти предлагаме четири неща, на които си струва да обърнеш внимание
Привет, читателю!
Отново е сряда и отново сме тук с шестото издание на АНТИСКРОЛ, за да ти дадем малко вдъхновение в средата на седмицата. След уикенд, прекаран в обикаляне по барове с котешки ушички или дяволски рога, предполагаме, че не ти е останало много време за по-смислените кътчета на интернет. Нищо, ние сме се погрижили за това! И тази седмица сме подбрали четири интересни попадения, заради които си заслужава да оставиш безкрайното скролване и да отделиш 5, 10 или дори повече минути за себе си. Ще си поговорим за концентрацията, за навиците, които ни пречат или помагат, и за нуждата да бъдем разбрани от хората около нас. Така че, ако вече си наваксал със снимките от всички Хелоуин партита, е време да разгледаш какво друго сме ти подготвили тази седмица.
Отваряш телефона да провериш нещо и след половин час вече си забравил какво е било. Познато? В този епизод на The Diary of a CEO Стивън Бартлет разговаря с когнитивния невроучен д-р Сахар Юсеф за дигиталните разсейвания и начините, по които можем да подобрим концентрацията си.
Ще чуеш защо мултитаскингът невинаги е толкова продуктивен,
колкото изглежда, и как няколко промени в ежедневните навици могат да помогнат. Има и интересни предложения за настройките на телефона, които определено си струва да изпробваш.
Колко пъти си отлагал нещо, защото не се чувстваш достатъчно подготвен да започнеш? В това есе авторката разказва как се връща към писането след дълга пауза, при това от предната седалка на паркирана кола, само с тетрадка и двайсет свободни минути преди работа. Историята ѝ е отправна точка за разговор за невропластичността – способността на мозъка да се променя чрез опита и повторението. Текстът разглежда защо малките действия могат да се окажат по-полезни от чакането на подходящия момент и как навиците постепенно променят начина, по който възприемаме себе си.
Всички искаме да бъдем разбрани, но доколко е реалистично да очакваме някой да познава всяка наша мисъл, страх и преживяване?
Това есе разглежда нуждата от чуждо одобрение, страха да покажем уязвимите си страни
и разликата между това някой да ни разбира и да е съгласен с нас. Авторът се позовава и на идеите на Симон дьо Бовоар и Карл Густав Юнг, за да разгледа отношенията ни със самите нас и с хората около нас. Особено интересна е частта за очакванията, които възлагаме на най-близките си, често без дори да сме им казали от какво имаме нужда.
Попаднахме на едно кратко видео в Instagram, което сравнява приятелствата с хората, събрани около лагерен огън. Някои остават за няколко минути, други се задържат за по-дълго край него, а трети си тръгват много по-рано, отколкото сме очаквали. С помощта на тази метафора видеото говори за приятелствата, които се променят с времето, и за причините, поради които хората се отдалечават един от друг.
АНТИСКРОЛ: Нещата, които ни вдъхновиха тази седмица #5
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
