Известните двойки с токсични връзки – част 1

Фрида Кало, Марина Абрамович и Ейми Уайнхаус – разказваме ти за любовите, изневерите и разделите зад някои от любимите ни културни икони

С падането на температурите идват повече вечери у дома и повече време с човека до теб. Което звучи чудесно, докато покрай неизмитите чинии не отворите и някой отдавна архивиран спор. А ако отношенията ви и без това се крепят на обещания за промяна, общият адрес може да се окаже доста тесен.

Разбира се, един скандал не прави връзката токсична.

Днес обаче лепим toxic наляво и надясно – от съобщението, оставено на seen, до различните планове за петък вечер. Всеки размахва своите red flags, а думата започва да губи смисъл. Историите, които следват, дават доста по-сериозни поводи да я използваме. В тях има изневери, контрол, зависимости и конфликти, които продължават години след раздялата. И хора, чиято работа обожаваме дори когато отношенията им ни карат да се свием на стола. Ето пет случая на токсични връзки от историята на изкуството и музиката.

Фрида Кало и Диего Ривера

В автопортретите на Фрида Кало има отворени рани, медицински корсети, загубени бременности и въпроси за собствената ѝ идентичност. Тя рисува личния си опит с откровеност, която я превръща в една от най-влиятелните художнички на XX век.

Диего Ривера е сред големите имена на мексиканския мурализъм

– неговите стенописи разказват историята на страната през революцията, работниците и социалните неравенства. Когато се женят през 1929 г., Фрида е на 22, а Диего – на 42. Възхищават се на таланта си, споделят политически убеждения и се подкрепят в работата. В брака им обаче има и други хора. Самата Фрида има връзки с мъже и жени, сред които е Лев Троцки.

През 1935 г. тя научава за аферата на Диего с по-малката си сестра Кристина. Можеш да си представиш колко малко утеха носи в такъв момент фактът, че мъжът ти е гений. Развеждат се през 1939 г. От същата година е „Двете Фриди“ – двойният автопортрет, в който художничката изобразява себе си с две открити сърца, свързани с кръвоносен съд. Едната Фрида държи миниатюрен портрет на Диего. Раздялата влиза в творчеството ѝ съвсем буквално. Най-известната ѝ реплика за него препраща към катастрофата от 1925 г., при която автобусът, в който пътува, се сблъсква с трамвай:

„В живота си преживях две големи катастрофи. Едната беше с трамвая, а другата – Диего. Диего беше далеч по-тежката“.

През 1940 г., само година след развода, двамата отново се женят. Остават съпрузи до смъртта на Фрида през 1954 г.

Сид Вишъс и Нанси Спънджън

Сид Вишъс е едно от най-разпознаваемите лица на британския пънк – с презрението към установения ред, провокативното поведение и демонстративния отказ да се вписва в обществените норми. В неговия образ има толкова бунт, колкото и самоунищожение. Sex Pistols са сред най-важните групи в историята на пънка. През 1977 г. тяхната God Save the Queen атакува монархията в годината на сребърния юбилей на Елизабет II, предизвиква забрани по радиото и стига до второ място в британската класация. Музиката, дрехите и скандалите им дават на цяло поколение нов начин да изрази гнева си. Сид се присъединява към групата през същата година, а скоро след това започва връзката му с американката Нанси Спънджън.

Двамата бързо стават неразделни.

Около тях се оформя образът на влюбени, които не признават никакви правила, докато ежедневието им е белязано от хероинова зависимост и насилие. След разпадането на Sex Pistols през 1978 г. Нанси се заема с опитите да развие соловата кариера на Сид. Двамата се установяват в нюйоркския хотел „Челси“. На 12 октомври 1978 г. Нанси е открита мъртва в банята на стаята им, с прободна рана в корема. На 20 е. Сид е арестуван и обвинен в убийството ѝ, но дава противоречиви версии за случилото се. До присъда така и не се стига: на 2 февруари 1979 г. той умира от хероинова свръхдоза, преди процесът да започне. На 21 е. След тях остават снимките, филмът „Сид и Нанси“ и упоритият образ на двама влюбени срещу света. Самата майка на Нанси, Дебора, говори за начина, по който пресата ги превръща в пънк версия на Ромео и Жулиета. Дъщеря ѝ така и не получава възможност да разкаже своята версия.

Стиви Никс и Линдзи Бъкингам

Ако ти е неудобно да срещнеш бившия си на концерт, представи си, че трябва да излезете заедно на сцената. И да изпеете песните, които сте написали един за друг след раздялата. Стиви Никс и Линдзи Бъкингам правят точно това, и то пред публика, която си е купила билети и очаква бис. Двамата са част от Fleetwood Mac – една от големите легенди на световния рок. Започнала с британски блус през 60-те, през следващото десетилетие

групата създава някои от най-разпознаваемите песни в поп и рок музиката.

Стиви и Линдзи се присъединяват през 1975 г. и допринасят за мелодичния калифорнийски звук, с който Fleetwood Mac достигат до огромна публика и продължават да влияят на поколения музиканти. Двамата са двойка още преди това, но през 1976 г., по време на работата по Rumours, се разделят. Години по-късно Стиви описва Линдзи пред Rolling Stone като контролиращ и собственически настроен човек още от началото на връзката им.

Раздялата обаче не слага край на творческото им партньорство: той продължава да участва в аранжиментите и продуцирането на песните ѝ, а тя пее беквокали в неговата Go Your Own Way. Според Стиви намеците в текста за отношенията ѝ с други мъже са неверни и я нараняват. Представи си да помагаш на бившия си да превърне собствената си версия за раздялата ви в световен хит. После да я пееш с него на турнета години наред. Останалите в групата също имат какво да преживяват. Бракът на Кристин и Джон Макви се разпада,

а по-късно Стиви започва афера с женения Мик Флийтууд.

Тази история е след записите на Rumours, въпреки че днес всички тези отношения често се разказват като един общ скандал. Rumours излиза през 1977 г., печели „Грами“ за албум на годината през 1978 г. и става един от най-продаваните албуми в историята. Двайсет години по-късно, в концертния запис The Dance, Стиви изпява финала на Silver Springs, гледайки право в Линдзи. Той продължава да свири до нея.

Ейми Уайнхаус и Блейк Фийлдър-Сивил

Преди снимките от папараци и тревожните заглавия има една млада жена, която пише безпощадно откровено за любовта. Раздялата с Блейк е сред преживяванията зад Back to Black – албумът, с който Ейми превръща личното разочарование в песни, разпознати от милиони.

После двамата се събират отново и през 2007 г. се женят в Маями.

Бракът им продължава две години, през които зависимостите и публичните скандали все по-често изместват музиката от новините за нея. По-късно Блейк признава, че именно той я е запознал с хероина. В неговите разкази за връзката има обич, съжаление и настояване, че не може да носи цялата отговорност за смъртта ѝ. Междувременно публиката наблюдава разпадането на Ейми почти в реално време.

В интервю за Hot Press още през 2007 г. самата тя говори за неприятното усещане да се превръща в зрелище – хората да включват телевизора, за да проверят колко е пияна. Това е детайл, който трудно се забравя, когато погледнеш отново тогавашните корици. Развеждат се през 2009 г. Ейми умира на 23 юли 2011 г., на 27 години, от алкохолно отравяне.

Блейк остава човекът, когото мнозина обвиняват за всичко.

Разказът за Ейми обаче включва и тежестта на внезапната слава, таблоидното преследване и опитите ѝ да се справи със зависимостите. Ако се върнем към интервюто ѝ от 2007 г., тя е съвсем ясна за едно: иска хората да я вземат насериозно заради песните.

Марина Абрамович и Улай

При Марина и Улай трябва да внимаваме с бързите заключения. Вероятно си виждал Rest Energy от 1980 г.: тя държи лък, той – опънатата тетива и стрелата, насочена към сърцето ѝ. Напрежението се поддържа от тежестта на телата им, а микрофони улавят сърдечния им пулс. Абрамович описва работата като изпитание на пълното доверие. Колкото и плашещо да изглежда, пърформансът сам по себе си не е доказателство за насилие във връзката. Двамата се срещат в Амстердам през 1975 г., а от следващата година започват общата си работа. Живеят и пътуват с ван,

превръщат отношенията си в материал за изкуство

и в продължение на дванайсет години трудно отделят личния от професионалния си живот. През 1988 г. се разделят с The Lovers. Тръгват от противоположните краища на Великата китайска стена и след деветдесет дни се срещат, за да си кажат сбогом.

Срещата им по време на The Artist Is Present в MoMA през 2010 г. изглежда като помирение: Улай сяда срещу Марина, тя се разплаква и двамата се хващат за ръце. Но историята продължава и извън този кадър.

През 2016 г. съдът присъжда на Улай над 250 000 евро неплатени възнаграждения за общите им произведения.

Тук конфликтът стига до въпроса кой получава признание и пари за съвместния труд. През 2017 г. двамата вече говорят за възстановено приятелство в интервю за Louisiana Channel. След толкова публични раздели и спорове получават възможност и сами да разкажат какво са успели да оставят зад себе си.

Любовните истории, които никога не се случиха

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.