От пъбовете на Ирландия: Историята на Книгата за рекордите на Гинес

Разбери как спор за най-бързата дивечова птица прераства в книга с рекорди

Докато бях дете, постоянно чувах, около мен да се говори за Книгата на Гинес и рекордите в нея.

Детското ми съзнание си я представяше като един голям тефтер с бели листове и кафяви корици, в стил анимациите на „Дисни“, в която всеки човек може да запише постижението си. Съвсем по детски виждах всичко доста хаотично, докато не дойде 2001 г. и не видях за пръв път издание на книгата в България. То беше лъскаво и с футуристична корица, напълно в духа на началото на новото хилядолетие.

Кой е Гинес и защо им е важно на хората да са в неговата книга?

По-добре в книгата на Гинес, отколкото в книгата на Барни Стинсън! Много странно, но грешката е вярна и името на книгата на Гинес е свързана с легендарната ирландската пивоварна. През 1951 г. Сър Хю Бийвър, управляващ директор на пивоварната Guinness, е на ловна среща в графство Уексфорд, Ирландия. Там възниква спор коя е най-бързата дивечова птица в Европа. Участниците не успяват да намерят надежден отговор в наличните справочници. Именно това кара Бийвър да осъзнае, че подобни спорове вероятно възникват постоянно – включително в британските и ирландските пъбове – и че би било полезно да има книга, която да дава проверени факти и рекорди.

Ако се замислите, това е една прекрасна превенция срещу сбивания и масови безредици

в резултат на спорове без арбитър по пъбовете. През 1954 г. Бийвър възлага създаването на книгата на близнаците Норис и Рос Макуиртър, които се занимавали с намиране и проверка на факти. Нещо като работа с AI днес и проверяването кое е истина и кое не е? Работата по първото издание продължава само около 13 седмици и половина, включително уикенди и официални празници. Има малко объркване с датите в самите материали на Guinness: компанията нарича 27 август 1955 г. свой „официален рожден ден“, докато архивът на книгата посочва 3 октомври 1955 г. като датата на първата публикация.

През януари 1956 г. излиза първото издание за британския пазар след първоначалното издание, а през септември същата година се появява и първото американско издание, озаглавено The Guinness Book of Superlatives. Щом там футболът е soccer, защо и книга за рекорди да не бъде наречена книга за суперлативи?

През 1964 г. общите продажби на всички издания и езици достигат 1 милион екземпляра.

През 1972 г. започва телевизионната програма на BBC Record Breakers, в която близнаците участват заедно с водещия Рой Касъл. Особено известни стават с невероятната си памет за съдържанието на книгата. За съжаление през 1975 г. Рос Макуиртър е убит. След смъртта му Норис продължава да работи по книгата; той остава главен редактор до 1986 г., а след това продължава като консултант до 1996 г. Книгата за суперлативи отваря своя първи музей през 1976 г. в Empire State Building в Ню Йорк, а през 1991 г. следва музей в Холивуд. Окончателното име на организацията е променено през 1999 г. от The Guinness Book of Records на Guinness World Records. Това е и името, с което организацията е позната днес.

В изданието, до което аз се докоснах преди 25 години, имаше снимки на всякакви хора с всякакви странни рекорди. Никога няма да забравя този с най-дългите нокти в света. Съвсем спокойно можеше да ги побере в кухнята ни. Там обаче титлата не е еднолична, защото Guinness има отделни категории за мъже, жени, една ръка и единичен нокът, затова няма един-единствен рекорд. Аз лично бих се въздържал от участие в тази категория. Освен това, щом ще говорим за дължина, искам да успокоя всички мъже, че Guinness World Records не поддържа публично потвърден актуален рекорд за „най-дълъг пенис при човек“. За сметка на това ще посоча, че рекордът за всички животни се държи от синия кит, при тях пенисът може да достига до 2,4 метра. Цифрите са направо стряскащи, дори и за балканските алфа-мачовци.

Има още какво да направим, за да ги стигнем чужденците,

защото нашите идеи за рекорди с дължина са къде-къде по-хигиенични и патриотични. За справка – Най-дълга мартеница – община Видин е създала мартеница с дължина 16 704 метра. На 1 март 2015 г. Guinness я регистрира като световен рекорд. Колкото до първоначалния спор, от който тръгва всичко – рекордът за най-бързата дивечова птица в Европа се държи от червеногушия потапник с максимална отчетена скорост на хоризонтален полет 130 km/h според Guinness.

Hobbymaxxing

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.