Weekend Getaway: 48 часа в района на Девин
Един уикенд, много Родопи и няколко съмнителни шофьорски решения
Началото на есента не означава край на пътуванията, били те и малко по-трудни.
Толкова невероятни места има в България, че човек направо няма правото да се ограничава само до пътуване през лятото. А районът около град Девин е подходящ за всеки сезон. Е, зависи малко и от смелостта на пътуващия. Този родопски регион е толкова интересен, че човек спокойно може да прекара между един и пет дни и все да има какво да прави. Говорим за пещери, върхове, язовири, панорамни гледки, екопътеки, музеи, ресторанти…
you name it, област Смолян has it.
Местата, които посетихме на нашето двудневно приключение, са пещерата Дяволското гърло, Ягодинската пещера, панорамната гледка Орлово око, град Девин (където и нощувахме), екопътека „Струилица“, изворът в Михалково, Батак, пещерата Снежанка и изоставения меден рудник „Цар Асен“ в района на Пазарджик (но това беше абсолютен side quest на прибиране към София).
Пътуването през Триградското и Буйновското ждрело беше магично, но е такова, ако пътуваш с опитен шофьор. Аз, честно казано, не бих се чувствала комфортно с шофирането там, но да съм passenger princess и да се наслаждавам на гледките беше страхотно. За Дяволското гърло се вълнувах много, та в един момент може да съм подскачала от вълнение, че съм на това мястото, където са снимани част от сцените на един от любимите ми български сериали.
Самата пещера е много красива и тайнствена,
въпреки че митовете и вярванията около нея са разгадани отдавна. Единственото по-трудно при тази пещера са стъпалата накрая, които далеч не са задължителни. Обаче ги препоръчвам, понеже гледките от тях бяха адски красиви. За Ягодинската пещера пък бях чувала много истории. Преходът вътре беше около 45 минути с екскурзовод. Там има и много интересни образувания, каквито няма на други места на територията на България. Понеже все пак е важно – срещу пещерата имаше и ресторантче, което никак не беше лошо (особено за фенове на айряна).
И идва ред на най-трудната част от деня – как да стигне човек до Орлово око, без да плаща безумни цени за джипове, на които им скърца окачването на всеки завой. Отговорът изглежда прост – като се качи по пътеката, водеща от хотел „Мурсал“ директно до панорамната площадка.
Но ако сте като нас и по принцип не си падате много планинари,
това не е чак толкова лесна задача. Спирахме 5 пъти да си почиваме, но ако хобито ви е да катерите планини, това наистина ще е разходка в парка. Гледката на върха обаче си заслужава, в това спор няма. Това е едно от малкото места, на които съм била, за които в действителност мога да кажа, че спират дъха.
Човек и добре да живее, трябва да седне да яде. А ако се намира в Родопите, то просто започва да живее още по-добре.
Местната кухня не е за изпускане,
а това го казва човек, който обикновено яде пържени картофи и пилешко. Както каза приятелят ми – „смятай колко ти е вкусно, щом си забравяш айряна“. Пататник, качамак, особено тикълник, literally tickled my soul.
На следващия ден първата ни спирка беше Самодивското пръскало – водопад, който определено би бил още по-красив, ако не беше лято, но все пак беше страхотен. Той е част от екопътека „Струилица“, която е прекрасна за лежерна разходка, особено ако предишния ден си минал през всичките тези места, които вече описах.
Има и не толкова лежерна част, но благоразумно я пропуснахме.
Идва ред и на финалните часове от приключението ни. От Девин се отправихме към Батак, като по пътя спряхме и в село Михалково, за да пием вода от естествения газиран извор. Това си беше поредният side quest, но честно казано, не си заслужаваше особено. В Батак бяхме за кратко, защото по пътя натам мернахме табелата за пещера Снежанка и побързахме да се върнем преди последния час за влизане. За да стигне човек до пещерата, трябва да повърви по една доста симпатична екопътека, която може да отнеме между 15 и 45 минути, зависи в какво настроение си. В пещерата не се влиза с екскурзовод, а по доста иновативен начин. Свързваш се към интернет, сканираш един QR код и си имаш собствен гид в ръката. Пещерата се минава за около 15 минути, но е много, ама много красива.
И последното отклонение за деня беше изоставеният рудник близо до Пазарджик. Пътят дотам е леко тегав, ако си неопитен шофьор, но си заслужава. Рудникът е пълен с вода, гледката е страхотна и в същото време плашеща, около себе си чуваш само вятъра и птиците
и се чудиш защо човешка ръка причинява такива неща на природата.
После се прибрахме вкъщи и приехме тежко факта, че след тези два магични дни трябва да се ходи на работа.
Weekend getaway: 24 часа в Самоков
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
