Weekend getaway: 24 часа в Самоков

Показваме ти града извън клишетата

Всички сме чували за града, всички сме чували за картофите…

Но някога замисляме ли се какво съкровище се крие в такава близост до София? Колкото и да е малък градът, колкото и да невзрачно да изглежда, Самоков е място с богата история. И колкото и да си мислим, че го познаваме, всъщност това изобщо не е така. Тук няма да се впечатлиш от невероятна архитектура и монументални сгради. Вместо това ще се пренесеш в миналото, което се разстила из малките улички, старите къщи, музеите и църквите. И истинската магия на града се крие в тишината му. От гледна точка на историята Самоков е много повече от „града на самоковите“. От 1557 г. до началото на XX век градът е център на Самоковската епархия, изиграла важна роля в запазването на църковнославянския език. Първата ни спирка е Бельовата църква. Тя е най-старата църква в града, но това дори не е най-интересното за нея. Представи си я като епицентъра на града, такова е било влиянието ѝ. Тук са открити част от мощите на св. Симеон Самоковски – митрополита, който през 1737 г. е екзекутиран заради участието си в организирано въстание. Днес в храма се намират гробът и частица от мощите му, а самоковци го почитат на 21 август. 

Това е едно от нещата, които визирам, когато казвам, че градът е едновременно тих, но и толкова важен за историята. Същите емоции изпитва човек и когато влезе в Самоковския девически манастир „Покров Богородичен“. Посети тези две места първо –

така ще усетиш как религията, образованието и културата се преплитат през вековете.

После идва Историческият музей. Той е създаден през 1936 г., а постоянната му експозиция от 2007 г. проследява историята на града през археологията, етнографията, изкуството, занаятите и градската култура.

А като споменах градска култура – обикновено осмисляме възрожденските градове чрез носиите, но в Самоков случаят не е такъв – в музея има съхранени градски тоалети от XIX век. Подобни доказателства за развития градски живот на хората изпълват пространството – накити, часовници, стъкло от първата българска стъкларска фабрика, първата печатарска преса в България… И разбира се – самоковът, онзи огромен чук, задвижван от водата, дал името си на града.

Вторият етаж на музея е посветен на изкуството

– там са иконите и произведенията на Самоковската художествена школа, от която част са били и Захари Зограф, Станислав Доспевски, Никола Образописов и други художници. Те превръщат Самоков в едно от най-важните места за възрожденското изкуство. Най-силното усещане обаче идва от религиозните експонати. Пазят се части от облеклото на св. Симеон Самоковски – тоест историята, която си започнал в Бельовата църква, продължава тук.

А ако с всички тези факти съм те накарала да помислиш, че Самоков и предимно християнски град – извинявам се. Време е да погледнем в друга посока. До Освобождението в града са съществували много джамии, но за жалост само една съществува и днес. Байракли джамия е особено интересна.

В интериора ѝ се виждат характерни за Самоковската художествена школа орнаменти,

включително барокови и рококо влияния. Получава се доста необичайна комбинация – ислямски храм, изписан от български зографи в стилистиката на възрожденското изкуство. И именно затова Самоков ми се струва толкова интересен – там няма само една гледна точка, има стотици. Всичко се е случвало едновременно и именно така се е родил градът, който виждаме днес.

Последната спирка (и моята любима) е Сарафската къща. Историята излиза от църквата и музея и влиза директно в дома. А домът е принадлежал на семейство Арие – еврейска фамилия, която пристига в България и се превръща в едно от най-влиятелните търговски семейства в района. Търгували с различни стоки, изграждали връзки между възрожденска България и европейския пазар, занимавали се с обмен на монети и давали пари под лихва. Именно оттам идва и името „сарафи“. Къщата, която виждаме днес,

е построена през 60-те години на XIX век и е типичен пример за симетричните къщи от периода.

Но екстериорът далеч не е толкова впечатляващ, колкото интериорът. Дърворезбованите тавани и стенописната украса са запазени, а около централния салон на къщата са разположени служебните помещения. Къщата на Арие е била не само дом, но и банка и търговска канцелария. А любимата ми стая е скришна – в едно от кьошетата има отвор към малко пространство над него, който вероятно е служил за наблюдение и подслушване по време на търговски разговори.

Точно тази къща може би най-добре показва какъв е бил Самоков в действителност – не само място на църкви и зографи, а град на търговци, предприемачи, занаятчии, банкери и хора, които са поддържали връзки далеч извън него. А когато тръгнеш обратно по улиците, започваш да гледаш на града малко по-различно. Вече не виждаш просто стара църква, джамия, музей и къща. Виждаш един град,

в който в продължение на векове са се срещали религии, езици, занаяти и култури.

Град, в който една митрополия е пазила духовния живот, зографите са превръщали религиозното изкуство в собствен почерк, търговците са носели европейски стоки и мода, а местните майстори са оставяли след себе си нещо, което днес изглежда съвсем естествено.

5 исторически места в България, до които да се докоснеш

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.