За сладкото и соленото в живота с Димитър Иванов – Капитана
Защо отвори ресторант и как запазва хумора си в трудните моменти – отговорите в този честен разговор
Дълго след разговора ни с Капитана мислех за всичко казано и за живота като цяло.
Това е от онези срещи, които те карат да спреш и да се замислиш. Ако на първо четене не се сещаш кой е Димитър Иванов – Капитана, ще те разберем – самият той твърди, че куклата му Бай Тъньо е по-известна от него. Заслужава си обаче да знаеш името му, защото той е човек с много (и то изключителни) таланти, голяма усмивка и още по-голямо сърце. Актьор, стендъп комик, съпруг и баща, запален гъбар, почитател на домашната храна и природата, неособено голям фен на горещината през лятото… Но това, с което преди всичко го свързваме, е фактът, че той е първият вентрилок у нас. Простичко казано – може да говори, оставяйки впечатление, че не отваря устата си. Освен техника на говорене вентрологията е преди всичко илюзионно изкуство, което той владее много добре.
По пътя си той среща и хора, които се опитват да го откажат, но сякаш напук продължава и успява. Стотици почитатели, пълни зали, аплодисменти от „най-яката публика“, както той обича да казва, и все по-големи турнета. Последното такова обаче той не успява да завърши, защото наскоро в социалните мрежи обяви, че се бори със здравословен проблем. Това все пак не отнема усмивката му. За Димитър семейството винаги е било много важно и
той е пример за това, че зад всеки успял мъж стои една силна (а в случая и с добро чувство за хумор) жена.
Срещаме се точно ден след рождения му ден и прохладата на Борисовата градина – едно от любимите места в града на него и семейството му – ни приютява. Разговорът ни започва и завършва с това колко е важен балансът. А по средата ще откриеш всичко за ресторанта, който той наскоро отвори, за миналото и предстоящото турне и за моментите в живота, когато имаш повече въпроси, отколкото отговори, но преосмисляш истински важните неща. Той неведнъж е казвал, че между Димитър и Капитана има разлики, така че е логично първият ми въпрос да бъде с кого от двамата разговарям. С типичната доза хумор изясняваме казуса и той разпалено започва да ми разказва за най-новото си начинание.
– Около теб често се случват много неща, но ако започнем от едно от последните – наскоро отвори „Чисто и просто“ ресторант. Как въобще се появи идеята?
– Идеята е от много отдавна. С колегата ми Иван Желязков – той ми е и продуцент – постоянно пътуваме на турнета, понякога по 30–50 града, в чужбина, напред-назад и ти нямаш никакво време да си с близките, трябва и да се храниш. Постоянно обядваш и вечеряш по заведения, закусваш по хотели и в един момент започва да ти липсва домашната храна. Защото в момента – не казвам, че е лошо, даже е супер, че има такава кухня, но масово ненормалното е станало нормално. Да кажем – редукция от пяна от аспержи с шафран на пилешки езичета и агнешки крилца. Навсякъде, навсякъде… Което означава, че кухнята явно се развива, но в един момент омръзва и ти искаш домашна храна. Както се казва – да се наядеш. Простичко да ти е вкусно. И често, когато играем покрай Димитровград, спим в града, аз съм от там. Една вечер с Иван се прибираме по нощите и майка ми беше сервирала на двора една тава прясно зеле, прясно чесънче… домашна храна. И си казахме:
„Боже, ние в какви ресторанти сме били, а пък това тук е най-вкусното.
Ти представяш ли си да има такъв ресторант с домашна храна, с домашни рецепти. Това, което го има вкъщи, да го има в ресторанта“. И тогава се зароди идеята, че няма такова място и може би, ако го създадем, ще му се намери ниша. Така решихме да създадем „Чисто и просто“ – да е много чисто, подредено и спретнато, и просто – в смисъл не тъпо, а обикновено, семпло. Да не е „патешки сърца с кора от портокал, диви череши и шафран“, а да е просто „патешки сърца“. Както бабите и майките ни са готвили. Да не е кулинарен шедьовър, но да е вкусно – храна, която да ти нахрани и душата, и тялото.
– Идеята е все едно отиваш на гости на баба си…
– Да, даже повечето рецепти са събрани от баби и майки на хора от екипа. Иначе за самото пространство – не беше точно такъв холът на баба ми… Но залагаме на това да е изчистено. Аз няма да забравя винаги като се прибирах при баба и дядо отнякъде, все звучеше българска музика и това пак ми навява спомени за уюта, за дома. Затова
заложихме на българска музика, изчистен интериор и другото важно е, че голяма част от продуктите ги произвеждаме ние или ги произвеждат за нас.
Не могат да се намерят другаде. Ракията, виното, бирата ги правят специално за нас. Лимонада, оранжада, „Етър“… Нямаме марки. Много хубаво е, защото всичко е супер прясно. Имаме си „шабленски пирати“, така ги наричаме, които ни снабдяват с прясна риба всеки ден. Имаме си ферма, където се произвеждат месата и млечните продукти. Много държим на качеството. Даже сега се опитвам да убедя майка ми да вдигнем продукцията в градината, за да можем да зареждаме със зеленчуци.
– Автентичността сега се търси.
– Да. Примерно част от подправките аз ги вземам от село и ги нося натам. Баба ми имаше тефтер, откъдето сме вземали рецепти, на колегата майка му е давала рецепти, другата ми баба – тя е жива и здрава, даде рецептата за единия десерт. Гледаме да не е измислена рецепта, а да е съществуваща, пробвана през поколенията. Между другото, имаме и много добри класически десерти – „Негърче“, бисквитена торта, мляко с ориз и рози и сладък салам. Има и крем карамел.
– В социалните мрежи пусна забавно видео, в което обявяваш новината публично на жена си, защото не знаеш как да ѝ кажеш… Но как реагира тя в действителност?
– Тя винаги е знаела, че имам мечта да имам ресторант или хотелче – място, където да се грижа за хората.
Изненада се, защото ѝ бях казал, че имам идеи за инвестиции, но тя явно си е представяла други неща (смее се).
Изненада се, но реагира нормално. Е, първичната реакция не беше много нормална, но после осмисли нещата, а сега даже много се радва. Впусна се с идеи, защото се занимава с маркетинг и има око.
– Говорейки за села и дядовци и баби – кое е любимото ти ястие от детството?
– Аз много държа да го имаме и все още водя борба с главния готвач… Яхнията на баба ми. Няма да забравя, ние прекарвахме летата при баба и дядо,
прибираме се след игра на обяд и на печката на дърва постоянно имаше една тенджера с яхния.
Имам чувството, че тя не се миеше. Пилешка яхния с картофи и зеленчуци в червено сосче – мога да изям цяла тенджера. До ден днешен я готвя по рецепта на баба ми, има я в тефтера. Брутална! Никога няма да я забравя.
– Концепцията за нещо, което те връща назад, е много добра, защото носталгията по детството „удря“ всички.
– Всеки е носталгичен по своето време. Носталгията винаги я е имало и винаги ще съпътства хората, защото това е време, което искаш да изпиташ отново, но не можеш да върнеш. И от време на време се появяват такива дупки в реалността като нашия ресторант, където можеш да се върнеш малко назад.
– Ти наскоро направи най-голямото си турне. В наш предишен разговор, говорейки за успеха, сподели, че с екипа ти имате проблем с това, че не празнувате успехите си, а когато постигнете нещо, гледате кое ще е следващото. Сега след турнето – макар да не го завърши, успя ли да го осъзнаеш?
– По-скоро заради другите неща, които се случиха, разбрах, че успехът е друг.
Успехът е в баланса.
Да направиш най-голямото турне е лесно. Всеки може да го направи, наистина не е трудно. Но да успееш да го направиш и да не загубиш връзката със семейството си и да не разрушиш здравето си е трудно.
– Ти въпреки всичко това лято се присъединяваш към турнето „Мръсните мисли“ заедно с Кючуков и Донски – какво да очакват хората?
– Да очакват много мръсни шеги. Този път решихме да сме крайни. Няма какво да се губи. Като цяло винаги гледаме да сме балансирани, защото при нас идва много смесена публика, но сега си казахме, че искаме да се отприщим на макс, защото на всички много ни се насъбра. И решихме да си го изкараме на сцената с едно хубаво, сочно стендъп шоу, което може да засрами много хора заради техните мръсни мисли. Наистина сме много крайни, но сме много забавни. Трябва да се види.
– Турнето ще е без Бай Тъньо. Наскоро каза, че той си почива на Малдивите – сега къде е?
– Пак някъде почива, още не се е прибрал. Живот и здраве, скоро ще го върнем и него към сцената.
– С него пишеш книга, започнал си и още една с по-голямата ти дъщеря. Как вървят те?
– „Хомеопатия за душата“ се казва на Бай Тъньо книгата. Тръгна доста добре, даже може би е преполовена вече. Надявам се, че до края на лятото ще успея да я довърша. А другата малко остана за заден план, защото тази тръгна, но и тя си чака времето. Работното ѝ заглавие е „Тинтири-минтири“. Разказва за едно момиченце, което постоянно отговаря на баща си и майка си с „тинтири-минтири“, а Тинтири-минтири всъщност е вълшебно същество, което идва, когато споменеш името му 100 пъти и отнема гласа на родителите ти. И тя отива в неговата вълшебна страна, за да търси гласовете на родителите си и се впуска в безброй приключения. Има и ресторант „Чисто и просто“ там, ядат в него…
– За теб семейството е много важно и е включено до голяма степен в нещата, които правиш – шегите, шоутата, клиповете. Трябва да им даваш процент…
– Ами да, 70% за тях, така сме се разбрали. Аз винаги казвам, че може би най-големият късмет, който имах в този живот, са жена ми и децата, когато слушат (смее се).
Жена ми има много чувство за хумор и е окей да се шегуваме и с децата.
Защото има всякакви хора, които не искат да изкарват нещата, които се случват в семействата им. Но тя винаги ме е подкрепяла.
– Споменавайки за куклите ти, в едно видео ти споделяш, че искаш да имаш кукла, която да бъде Бог, за да можеш да разговаряш с него. Мислиш ли да осъществиш тази идея?
– Аз напоследък доста често разговарям с Бог. Не знам дали бих го направил. Може би за момента не, но като мине време, дай Боже всичко да е наред. Някак човек, като се разболее, става много вярващ. Аз винаги съм бил вярващ, но не набожен – напоследък и това станах, което е нормално предполагам.
Със сигурност Бог има чувство за хумор
и може би би се зарадвал. В крайна сметка тази кукла по никакъв начин няма да оскверни божествения образ. Аз си давам сметка, че когато човек няма какво да губи, е много по-свободен, дързък и т.н., а когато имаш какво да губиш и го разбереш, ставаш малко по-предпазлив.
– Казваш, че много често се вдъхновяваш от живота за писане на нови материали – в момента върху кои теми ти е важно да говориш?
– Пак ежедневните теми, това, което се случва при мен. В случая минавам през по-труден период и ще трябва да мине време, преди да мога да седна и да се шегувам с него. Но се случваха доста шантави и смешни неща. Когато публично обявих, че имам заболяване
толкова много хора ми писаха с рецепти как да се излекувам.
Те сигурно вярват в тези неща. Въпросът е те да не пречат, защото българинът е суеверен и когато си с подобно заболяване, суеверието лесно става част от ежедневието ти. Те искат по едва ли не магичен начин да оздравееш, но много често това може да пречи на утвърденото лечение. А при мен има лечение. Имаше един човек, който беше писал, че трябва да хвана змия – смок най-добре, да я сложа в джибри за 20 дни и след това да пия по два литра вино на ден вместо вода. Всякакви такива неща, които със сигурност ще спомена.
– Когато човек се сблъска с катаклизъм в живота си, прави равносметки, обръща се назад – ти как преминаваш през този процес? Задаваш ли си въпроси?
– Постоянно си задавам въпроси. От „Защо“, „Ама не…“. Но аз и преди съм си задавал въпроси и винаги съм търсил обяснение на нещата. Човек иска да си обяснява – това е може би същността ни като хора – да търсим истината и отговорите. Това ни движи напред. Животът е такъв.
– Как в такива трудни моменти запазваш чувството си за хумор?
– То си е до характер по-скоро. Ти не можеш постоянно да мислиш за едно нещо – гледаш да разнообразяваш. Аз затова и се връщам на сцената, защото това ти сменя посоката на мислене, връщаш се към нормалното. Да, болен си, но медицината напредва.
А хуморът винаги е бил част от живота ми и той няма как да изчезне.
Той е винаги средство да се справиш със страшното. Когато се смееш в лицето на страха, той е по-малък. Някой път въобще не ти е до смях, но ако се накараш просто да се нахилиш – тялото си знае как да реагира, когато се усмихваш.
– Вярваш ли, че смехът лекува?
– Не знам дали лекува, но със сигурност те кара да се чувстваш по-добре, да ти олекне. Смеха го е имало винаги с хората и ще го има – той е част от нас.
Дали лекува не знам, но със сигурност помага.
Последният ми въпрос към Капитана е за какво мечтае и освен здравето, той отново казва, че мечтае да намери баланса на работните пътувания и ангажименти и качественото време със семейството. Споделя, че в трудния етап, в който е, намира смисъл единствено в семейството си, че времето с тях не може да се сравни с всичките пари на света. Въпреки че говорим за солта в живота, срещата с Димитър е изпълнена със смях и в очите му все още гори същият пламък, макар и от време на време да се навлажняват… Ние сме уверени, че той съвсем скоро ще е напълно здрав, и му го пожелаваме, а ти може да отидеш и да подкрепиш него и колегите му по време на лятното им турне из страната или да се насладиш на късчето детство, към което ще те върне ресторантът „Чисто и просто“. Защото е нужно по-често да си напомняме, че простичките неща в живота са истински важните…
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
