Какво е да си далеч от морето на Джулай?

Един текст към всички морски, които са далеч от дома на 30-ти юни тази година

Снимки: @/vladiy.g, eyes.of.vladiy.g

30 юни, вторник.

Животът тази година така ни наказа нас, морските хора, че един от най-скъпите ни празници се падна през седмицата. Вижте сега, ако беше поне четвъртък, можех спокойно да се прибера със споделено пътуване в колата на някой неиздържал за море като мен, да изпия няколко с приятели, да си посрещна изгрева както трябва – с боси крака, потопени във водата или в хладния пясък, да се прибера у дома, да поспя два-три часа и после някак си да избутам петъка. Пък след това все ще се наспя. Но не, няма как. Няма вариант, в който пътувам минимум три часа и половина до Голямото синьо и после оцелявам. А вече не съм на 16 – ценя си съня. Но вие знаете ли какво е да си отраснал край морето и да не присъстваш на Джулай? Знаете ли какво е приятелите ти, които някак си са се излъгали да останат там, да те питат още месеци преди 30 юни: „Абе, луд, какво ще правим за Джулая?“, „Ае, ще се прибираш ли за Джулая?“. Не, „луд“, няма как да се прибера за Джулая тази година. Работя. Както всяка година от бая време насам.

Вярно, преди само няколко години имахме късмета този велик ден, в който хиляди се събират край морета, реки, езера и дори по планини, да се пада през уикенда. Но сега сме далеч от това. Далеч сме от ходенето още в 19:00 за дърва (което сигурно вече си е късно),

за да може после някой да ти ги открадне, докато си задрямал след петата, шестата, седмата или осмата бира.

Далеч сме от влажните хавлии, спалните чували, якетата и като цяло всичко мокро по пясъка към пет сутринта. Далеч сме от това да се чудим кой е най-трезвеният, когото да пратим за вода и още пиене, защото ние вече не можем да стоим на краката си, а клетият избраник ще чака поне час на безкрайна опашка и дори не се знае дали ще го видим отново, или направо да го отпишем за тази вечер.

Далеч сме от откраднатите погледи край един огън, който се крепи на силите на единствените двама непиещи. Далеч сме от това да спасяваш онези от компанията, които са твърде наквасени, за да ходят и да плуват в морето, но въпреки това го правят. Далеч сме от цигарите, които си споделяме с непознати, защото твоите вече са свършили, а Наско от Враца всъщност е доста пекано момче и винаги идва за Джулай Морнинг, нищо че пътува от майната си.

Далеч сме от първите тонове на песента на Юрая Хийп, щом видим как се подава слънцето.

От това как по-голямата част от ивицата за известно време замлъква и се чува само музиката и приятният говор на хора, които истински се радват, че са тук заедно, въпреки че вече не знаят къде се намират.

Далеч сме от това да се чудим защо се събираме за този момент всяка година. Въпреки тромавата организация, въпреки твърде многото хора, от които огромна част са ненадеждни, въпреки умората, която се впива в нас, щом стигнем до малките часове на нощта, въпреки студа, който изпълва телата ни, и въпреки несбъднатите желания за вечерта. Но въпреки всичко го правим. И ще продължаваме да го правим. Просто няма да е тази година.

Честит празник на всички морски хора и на всички, които празнуват.

Хората от морето

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.