На един телефон разстояние

Или как за малко не загубих целия си живот

Не знам дали по времето, когато Васил Найденов е писал „Телефонна любов“, е имало Интернет,

но ми се струва, че някой негов почитател е написал в Уикипедия, че „телефоните са от така наречения тип от точка до точка комуникационна система, чиято основна функция е да позволи на двама души, разделени от големи разстояния, да разговарят помежду си”. Намирам един сериозен пропуск в това определение. Какво правим, в случай че единият от двамата души не иска да разговаря с другия? Що се отнася до мобилния телефон, не ми е нужно да се ровя в Уикипедия. Добре ми е известно, че мобилният телефон е устройство, на което да си цъкаш между сериите във фитнес залата! Шегата настрана, но мобилният телефон отдавна е много повече от просто средство за комуникация. Живеем в епоха, в която си поръчваш пица с два клика, гледаш мач в метрото, плащаш сметката в ресторанта, настройваш си климатика, докато се прибираш към къщи и всичко това от едно и също устройство, което се побира в джоба ти. Въобще всички страхотни неща на този свят са на един телефон разстояние!

Тази история е за един мобилен телефон, една фитнес залата и още нещо. Това се случи в единствената петък вечер в седмицата, както остроумничи един приятел с доста по-богата банкетна култура от моята. От доста години насам броят на които е равен на настоящата ми възраст минус 30, или с други думи – 8 години, петък вечер е време за тренировка за крака или на езика на по-младите leg day.

От човек, който ходи на фитнес, а не по срещи в петък, всичко може да се очаква,

дори и да си загуби телефона и да изпадне в паника, че може да са му го откраднали! Повечето хора, които ме познават, знаят, че Разсеян е второто ми име, а Непохватен е фамилията ми даже и по лична карта. Както е казал народът, спъвам се на равното, оливам се с гевреци, въобще ситуацията с мен е като в любимата ми песен на Богдана Карадочева – „Безнадежден случай“. Надежда всъщност има и тя е, че жените предпочитат да си избират непохватни мъже, защото те постоянно ще им купуват нови неща. Сръчните мъже единствено поправят старите. Точно три минути преди да почна да се потя от клекове, започнах да се потя от страх, че телефонът ми с цялото му съдържание е изчезнал. Звучи малко арогантно, но ако си загубиш портфейла и в него няма голяма сума пари, се разминаваш с уплаха, нови документи и обаждане до банката. Знам го от личен опит.

Ако ти откраднат телефона или си го загубиш обаче, няма на кого да се обадиш освен на себе си

и със свито сърце да чакаш облекчаващия звук на мелодията му. Уви не, такъв не се чуваше никъде из фитнеса.

Въобще не бях в настроение, но ако някой ден стана pick up artist, ще препоръчам точно такава неморална тактика за вземане на телефони на момичета по фитнесите. „Абе май съм си загубил телефона, ще ми звъннеш ли?“ Вместо това изпитвах панически страх, че някой доста добър артист е pick up-нал моя телефон. В такива моменти човек си мисли какво би му липсвало най-много. В днешно време, колкото и да е тъжно,

в телефонa се съдържа цялото ежедневие на един човек:

график, социални мрежи, криптирани приложения, както и чатовете и няколкото ни снимки с нея. Последното предизвика у мен тъжна усмивка. За добро или лошо, скоро имах и рожден ден. Как хората ще ми го честитят без телефон? Лъжа, интровертен съм и не обичам вниманието върху себе си и рождения ми ден обикновено ме напряга по тази причина. Години наред имах турбулентни отношения с него. Като дете веднъж ме ограбиха на рождения ми ден, после като голям пък правих секс на него за пръв път с момиче, което много харесвах. Преди две години най-накрая сключихме примирие и вече се харесвахме с рождения ми ден. Макар и Венера да е ретроградна в Риби и да ми се случват само хубави неща,

цялото нещо миришеше на „сатурнова дупка“.

Продължавах да мисля над ситуацията, докато потта се стичаше по лицето ми, а устните ми съхнеха като държавния резерв. Как хората ще ми честитят рождения ден? Как тя ще ми го честити, когато съм без телефон? Отговорът не ми харесваше. Най-вероятно, както щеше да ми го честити и с телефон – никак. Избягах за норматив 300 метра до къщи и не щеш ли – по пътя се разминах с черна котка. Хич не се разбирам с котките. Алергичен съм към тях и веднъж ме зарязаха заради такава, но с черните по някаква причина имаме добра карма. През далечната 2001 черна котка ми мина път и минути по-късно спечелих от томбола Hybrid Theory на „Линкин парк“. Третият ми най-любим албум след Californication на Red hot Chili Peppers и „Гадна порода“ на Азис.

25 години по-късно черната котка отново ми донесе късмет.

С ръце, крака и пенис, треперещи от страх, отключих входната врата и ме обля вълна на облекчение. Телефонът, в който са чатовете и няколкото ни снимки с нея, си стоеше най-спокойно и ме гледаше от хладилника. Върнах се във фитнеса, но през цялото време изпитвах параноя, че пак може да изчезне. Не че беше изчезвал въобще. Толкова не бях на себе си се, че във всеки честен бодилбилдър виждах хладнокръвен престъпник. Отне ми време, но успях да събера мислите си и да се посветя на клековете и екстензиите. Докато правех клекове и използвах мобилния си телефон по предназначение, а именно за да си скролвам рийлчета между сериите, се отдадох на философски размисли. Предстоеше ми да си купя нов телефон, но веднага се сетих за нещо. В днешно време в телефонa наистина се съдържа животът на човек.

Хората си пишат, тагват се, гледат видеа, но все по-рядко се обаждат един на друг.

Забравили сме за основната му функция, а именно разговорите и свързването между двама души, а знаем, че нищо не може да се сравни с това да чуеш нечий глас. Иронията е, че като изключим баща ми и сестра ми, другите хора, които най-много искам да чуя, никога няма да ми се обадят. Майка ми и бабите и дядовците ми никога повече няма да ми се обадят, защото вече ги няма. Тя също никога няма да ми се обади, макар и да съм на един телефон разстояние.

Чайките в София

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.