Всички сме луди по Каролин Басет и по… аналоговото

Епоха на деним, музика и спонтанни срещи – защо отново гледаме натам

Носталгията по 90-те става все по масова и актуална и не е учудващо защо?

Любовната история на Джон Ф. Кенеди Дж. и Каролин Басет-Кенеди отприщи вълната, която модните подиуми също ни задават от няколко сезона насам с връщане на all denim визиите, ултра миниполите и цветните стъкла на слънчевите очила или супер тесните черни модели. Да, някои от нас току-що получиха дежа-вю за стила си през този период или визуализираха майка, леля, по-голяма сестра и т.н. Ако още не си изгледал сериала или пък усещаш, че не е твоето покрай целия хайп, то просто си пусни саундтрака му и ще разбереш защо се вдигна целият този шум и защо всички изведнъж изпитаха непреодолимо желание не само да изглеждат като мисис Кенеди, но и да имат подобни отношения във връзката си и като цяло… да се телепортират обратно в 90-те.

Няма да те лъжем, и ние не бихме отказали такава възможност, ако фонът на ежедневието ни са хитове като Secret на Мадона, Free your mind на En Vogue, No Ordinary Love на Шаде и It Ain’t Over ‘Till It’s Over на Лени Кравиц. А истината е точно в него, в ежедневието на последното десетилетие от миналия век, което се крепи на истинското социализиране, в реалния живот, а не в мрежите. Дните, в които назначената среща

не може да бъде отменена с едно съобщение в чата пет минути преди да излезеш;

в които наистина си тук и сега в разговора с отсрещния; в които не се обличаш за снимката, а защото така го усещаш, така изразяваш себе си и просто това си ти. Old money минимализмът на Каролин Басет се превърна в тренд, а тя просто е предпочитала комбинацията от черно и бяло, без да следва трендове. Модата обаче е само част от чара на 90-те. Начинът на живот, общуването и взаимоотношенията сякаш са това, което най-много допринасят за назряващата носталгия.

Не е ли точно това очарованието и на любим филм като „Преди изгрев“, в който героите на Итън Хоук и Жули Делпи се запознават във влака на път от Будапеща към Виена и просто решават да слязат и да прекарат няколко часа заедно, „шляейки се“ безцелно, опознавайки се един друг и града,

обсъждайки екзистенциални и лични теми с идеята, че имат само днес,

без размяна на профили в социалните мрежи и очаквания. (И не, в никакъв случай не казваме, че е по-добре да нямаш връзка с човек, когото си срещнал и ти е допаднал веднага.) Но може би тази романтика на момента сега ни притегля толкова магнетично носталгично към 90-те. Или пък е просто стигмата миналото винаги да ни се струва по-привлекателно от настоящето?

Факт обаче е, че все повече искаме да се докоснем до онова време – дали чрез аналоговите камери и фотоапарати, които улавят мига и ни дават възможност да се върнем към истинския смисъл на фотографията – спомена и момента, такъв, какъвто си успял да го уловиш с едно натискане на копчето. Нищо чудно скоро да започнем да възприемаме и аудиокасетките за нещо готино и отново да започнем да ги презаписваме и да връщаме лентата с химикал (who knows, knows). Няма да отваряме и темата за постоянното връщане към епизоди на „Сексът и градът“ и „Приятели“ всеки път когато не знаем какво ни се гледа и залагаме на сигурно.

А може би зад тези избори също стои носталгията. 

Ако обаче вече те обхвана вълната на 90-те и искаш нещо ново, тогава Barracuda queens по Netflix е сериал, чиито два сезона да изгледаш още днес. Пет приятелки от богатите среди на шведското общество, 1995 г. за фон и мотиви от реални събития с банда крадци на ценности, вихрили се в елитните предградия на Стокхолм. Това, което ни остава, е поне да се радваме на привилегията на т.нар. binge-watching, който със сигурност не е бил част от магията на миналото.

Завръщане в бъдещето – попкултурна носталгия по 2000-те

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.