Трай, бабо, за хубост – най-опасните моди в името на красотата

От арсеникови вафли до радиоактивна козметика, а днес и Оземпик – виж на какви безумия са били готови жените в името на идеала

Историята на суетата е осеяна със… смъртоносни решения.

Желанието за „перфектен“ външен вид често е надделявало над инстинкта за самосъхранение. Например да ядеш арсеник е било популярно разкрасяващо средство за дамите във Викторианската епоха, чийто приоритет в живота бил да бъдат бледи, хубави и омъжени. С идването на пролетта започват да изплуват призраците на изядените по празниците сарми, всеки слънчев лъч навява мечти за плажове и бански и макар че уж живеем в ерата на body-позитивизма, отвсякъде ни атакуват изображения на „идеални“ звезди от всякакви възрасти… Почти не остана лице в Холивуд, което са не е скулптирано по „златния“ шоубизнес стандарт, Оземпик разказа играта на „всички размери и форми“, а личности като Деми Мур редефинираха представата ни за „достойно“ остаряване.

Да видиш естествено лице, тяло и бръчка на червения килим все повече изглежда като изключение. Говорим за свръхскъпа комбинация от козметични процедури, медицински интервенции и биохакинг, която явно върлува в шоубизнеса. Дори свежите 20-годишни лица се моделират по определения калъп – младостта вече не е преграда. Нереалистичните стандарти са навсякъде и човек съвсем лесно може да се поддаде на отчаянието, че не е съвършен. Но преследването на какви ли не моди и тенденции съществува от древни времена. Изглежда така е устроена човешката цивилизация.

Pain is beauty или „трай, бабо, за хубост“ отеква през вековете в душата на всяка жена.

И до днес изразът не е метафора. В следващите редове ти разказваме за някои от най-безумните и опасни трикове и непостижим стандарти, на които са се подлагали жените през времето.

Преди днешните „вампирски лифтинги“ (инжектирането на кръвна плазма, което вече е стандартна процедура), са съществували арсеникови „вафли за тен“, обещаващи „възхитително чист вид на лицето“. Манията не се появява от нищото. През 1851 г. медицински списания описват жителите на австрийския регион Щирия, които редовно консумирали малки дози арсеник. Те твърдели, че това им помага да дишат по-лесно в планините, да имат по-голяма издръжливост и – забележете – изключително свеж и здрав вид на кожата.

Това дало зелена светлина на козметичната индустрия да превърне отровата в козметичен продукт.

Най-известни били „Безопасните арсеникови вафли на д-р Джеймс П. Кембъл“. Рекламите им били навсякъде. Те обещавали да премахнат лунички, пъпки, черни точки и всякакви дефекти. Разбира се, били „одобрени от лекари“. Брутално, но факт – продуктът имал обещания ефект. Арсеникът убива хемоглобина, което води до специфична анемия и призрачна бледност.

Да си прозрачна като призрак, но с „туберкулозен“ розов оттенък тогава е върхът на елегантността. Най-коварната част от всичко е, че арсеникът е пристрастяващ. Жените започвали с половин вафла, но скоро тялото им искало повече, за да се поддържа ефектът.

При спиране на дозите обратният ефект бил ужасен.

Но в общество, в което най-големият страх на една млада жена бил да не остане стара мома на 20, микродозирането с отрова изглеждало като съвсем резонна жертва. Да се тровиш в името на красотата било характерно и за Ренесанса. Жените капели от смъртоносната билка беладона в очите си, за да изглеждат по-големи. Името на билката в буквално е „хубава жена“ с тази подробност, че употребата евентуално водела до слепота.

Професорът по история на изкуството Джил Бърк пише в книгата си „Как да бъдеш ренесансова жена“, че през XVI век в Рим жени използвали Aqua Tofana – смес, включваща смлян арсеник и олово, маскирана като козметика, – за да отравят бавно своите съпрузи – насилници и пияници. Така че отровата имала по-широко приложение, отколкото за чиста суета, изтъква професорът.

Също така красотата давала власт и статус на жените в един „мъжки“ свят.

Известни са опитите на кралица Елизабет I да съхрани своята красота – процес, довел до отравяне на кожата ѝ с олово. Няма преки доказателства, че кралицата е ползвала отровата, но предположенията почиват на свидетелства за нейното състояние през годините. Но и до ден днешен пищните костюми и перуки и белосаните лица от Елизабетинската епоха са нещото, с което асоциираме този период от историята на Англия.

Корсетът има достатъчно лоша репутация сам по себе си, но когато електричеството се намесва през 1890-те, става страшно. Толкова екстремно е било „стегнатото връзване“ през XVIII и XIX век, че жените редовно припадали и страдали от ограничен капацитет на белите дробове. Но електрическият корсет обещавал да „подпомогне гръдния кош в здравословното му развитие“ и се продавал в магазин за здравословни храни на „Оксфорд стрийт“ 52, Лондон. Разбира се,

лекувал и „хистерия“ така, както само електрошок може.

Краят на XIX век изобщо е време на научен подем и на ужасни технологични решения – като машината за намаляване на ханша. Излишно е да поясняваме, че машината не работи. Началото на ХХ век е белязано от радиоактивна мания. Радиеви соли за вана, радиоактивно къдрене, паста за зъби с радий, изглаждане на бръчките с радий. Последното било препоръчано от „експерта: Алфред Кюри, който нямал абсолютно нищо общо с Пиер и Мария Кюри – откривателите на радия!

Това са само малка част от скандалните примери за саможертви и експерименти за разкрасяване.

Изглежда суетата е константа – от Древен Рим до Холивуд. От днешна гледна точка следването на всички тези примери изглежда смешно и абсурдно, но жените са били готови да „умрат“ (буквално) в името на красотата. „Красотата ще спаси света“, пише Достоевски. Само, че фразата от „Идиот“ говори за нравствената красота, която има силата да излекува света от цинизма и разрухата. Останалото е панаир на суетата, в който, докато търсиш съвършенството, може да изгубиш част от себе си.

„НЕперфектна в перфектен ден!“ – храм на обожание за вътрешната красота

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.