Азис и Шекспир – неочаквано „добра“ комбинация за цял един народ
„Искам да говоря на езика на младите. Стига поезия. Стига толкова Шекспир в музиката ми“, отсече категорично Азис в едно интервю наскоро, а ние се плясваме по челото и си казваме - това ли било?
Не ни разбирай погрешно, но ние сме от поколението, което израсна, когато джойнтът беше левче, а Азис беше само… Азис като малък.
Затова, когато слушахме едно интервю наскоро, тръпки по гръбнака с лек гьобек полазиха изненаданото ни тяло. За добро или лошо, на нас нищо в медийното пространство не ни убягва –
включително едно от последните телевизионни интервюта на Азис.
Става дума за един от онези „искрени и лични“ разговори, моменти на равносметка, откровения, сензационни признания – сещаш се. На ромския славей сме му свикнали вече, признали сме го, дето се казва, и дори бяхме отвикнали да бъде обект на скандали. Все пак времената, в които Азис беше Ледената кралица на попфолка, отдавна отминаха. Обаче сигурно вече си чул песента „Мръсница“ (или поне няколко секунди според възможностите ти). Ако не си, подсказваме ти – в нея не се пее за малки кученца и църкви. Масово хората се възмутиха от нецензурния текст на Азис, което е също толкова налудничаво, колкото оттеглянето на спонсори от Биг Брадър, защото форматът не бил морален. Все едно думите чалга и риалити телевизия винаги са отключвали благоприличието в нас.
Една реплика от интервюто, което споменахме, обаче се открои насред всичко останало, за да отекне в интернет пространството.
„Искам да говоря на езика на младите. Стига поезия. Стига толкова Шекспир в музиката ми“, отсече категорично Азис.
Има нещо абсолютно култово в идеята, че някоя от песните на Азис наподобява произведение на Шекспир. Предупреждаваме, че не сме се събрали тук да правим скандали, нито да осъждаме хората, на които чалгата им е на сърце. Но дори феновете на тази музика ще си признаят, че дълбоките послания, богатият речник и високата художествена стойност не са присъщи на повечето попфолк хитове. Да, отдавна нещата са много по-сложни от „бял мерцедес ме преследва в живота и неизменно след мене върви“, но „Планета Пайнер“ продължава да не е театър „Глобус“. Само че това изказване така ни връхлетя, че запрати въображението ни в неконтролируеми посоки. Нека си представим, че Азис е един съвременен Хамлет, който усеща, че „има нещо странно в Сен Тропе“ и на въпроса „да бъдеш или не“ отвръща предизвикателно – „Накарай ме“.
В този ред на мисли в песента „Бурята в сърцето ми“ на Софи Маринова и Устата със сигурност става дума за „Бурята“ на Шекспир.
Знам, че минаха 100 интернет години оттогава, но си спомняш, че въпрос на национална чест и сигурност беше дали Джокович ще чуе „Луда по тебе“ по време на мача с Гришо. Ако си помислил за миг да обвиниш Ноле в липса на елементарна култура, върни си думите назад. Лирическата героиня в песента на Камелия се терзае като една същинска Офелия: „Луда по тебе ще си остана, дори да бъда жива рана/Луда по тебе дори да зная, че ти със мене си играеш“.
Мила моя – мили мой, планетата на попфолка е населена с редица ромеовци и жулиети, захранващи първичната нужда от романтика, която настъпва след втората чаша ракия. Не звучат ли някак по шекспировски крайно дуетни заглавия като „С теб или с никой“, „Не си ме давай“, „Не давам да си чужда“, „Искам си теб“, а за смъртоносен финал – „Пий едно от мене“. Едно от предимствата на попфолка, признаваме, е, че е много лесно да го запееш, защото думите, където ги има, са някак близко до ума. Текстописците в жанра имат безупречен лек срещу творческата криза – слагат едно игриво алеле-леееей или думла-думла-дааа и готово.
Такъв смел „Много шум за нищо“ дори и Шекспир не би си позволил.
Всяка втора попфолк лирическа героиня е силна и независима жена. Като нея втора няма да намериш, ако ѝ разбиеш сърцето – ти губиш. Тя е „тук-там“, тя „пие водка с утеха“, тя е в режим „неприлична“ 24/7, има отговор на всички неудобни въпроси и по всяко време е готова да ти каже „Чупката“. Така че ако Шекспир беше жив, спокойно можеше да прекръсти Кейт от „Укротяване на опърничавата“ на Кати, да ѝ връчи един микрофон и да я сватоса с някой продуцент. Спираме дотук, защото мислим, че схвана идеята и въображението ти вече работи на пълни обороти.
Общество, закърмено с Шекспир, не може да се нарече некултурно.
Фолк певица на гроба на Вазов… Сериозно ли?!
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
