Книгите от училищния списък, които днес четем с различен поглед
Детските ни лета между редовете
Лятото от детството си свързваме с няколко неща.
Ваканция, игри на село, безгрижие, сладоледи и… списъка със задължителна литература за училище. Най-често се деляхме на два лагера – тези, които твърдо отказваха да прекарат летните си следобеди, затворени вкъщи със забит поглед в книгата, и тези,
които чинно изчитаха всяка творба, без значение дали това им носеше удоволствие или не.
Не слагаме всички книги под общ знаменател, но не можем да отречем, че някои от училищния списък определено ни отегчаваха. Други дори пораждаха крехката ни детска омраза към литературата като цяло. А това е доста тъжно. За всеобща радост нещата се промениха в момента, когато сами започнахме да си избираме книгите, които четем, когато спряхме да четем насила.
Разбира се, не оспорваме ролята на литературата в изграждането на една личност особено в по-ранна възраст.
Четенето разтваря светогледа ни, възпитава чувство за естетика и развива въображението ни.
Но ще сме честни и ще признаем, че ни отне години, за да разберем и оценим истински някои от класиките, които стояха на нощното шкафче през детските ни лета. Сега ги преоткриваме и четем с един друг поглед – погледа на човек, който е пораснал, поживял, почел.
“Ние, врабчетата“ – Йордан Радичков
Детската книжка е един интересен литературен феномен, на който рядко отделяме вниманието, което заслужава. Като малки историите за принцеси, феи, чудовища и говорещи животинки ни забавляваха, развличаха, разсмиваха. Сега – пораснали – започваме да откриваме философските послания, които са останали скрити за малкото ни Аз. На пръв поглед класиката на Радичков ни разказва за раждането и живота на врабчетата, за техните приключения и за края на техния път. Но под повърхността откриваме твърде ясната прилика между тях и нас, хората, и житейските битки, пред които всички ние се изправяме.
„Малкият принц“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери
Докато посланията на някои детски книжки ни стават ясни чак след като натрупаме малко житейски багаж, то други остават мистерия дълго след като станем осъзнати и зрели човеци. „Малкият принц“ е пример за точно такава творба.
Френската класика е от онези произведения, в редовете на които човек се губи и открива, чиято комплексност граничи с простота.
Темите за приятелството, любовта и смъртта приемат различни форми в зависимост от житейския период, в който грабваме иначе тънката книга на Екзюпери.
„Приказки по телефона“ – Джани Родари
Помним книгата не само заради уникалната корица с множество телефонни кабини, която ни носи доза носталгия, но и заради историите, които украсяваха детството ни. Може би тогава не сме ги разбирали, но с помощта на счетоводителя Бианка и приказките, които разказваше на своето момиченце, нашето въображение растеше. Подхващаме я днес, когато имаме нужда да изключим реалността за момент, и сякаш ние самите се пренасяме в телефонната кабина за приказки.
„Приключенията на Том Сойер“ – Марк Твен
Като деца благородно завиждахме на Том Сойер, свободата и приключенията, с които беше изпълнен неговият живот между страниците.
Докато ние минавахме през списъка с книги за лятото, Том и Хъкълбери Фин живееха нашата мечта.
Бихме дали всичко, за да сме част от техните игри, закачки и лудории. Днес я четем и откриваме повече от просто мечтаното безгрижие. Виждаме моралното израстване на едно момче, пътя към осъзнаване на правилно и грешно и сбогуването с детството.
Виж също: Детските книги, които винаги ни връщат там
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч
