Нещата от живота

Чуждата морава е винаги по-зелена, както и фейсбук стената му е по-шарена и въодушевяваща. Но пък животът в онлайн пространството никога не е това, което изглежда.

Моето духовно гуру ме е учило да съм над нещата. Само дето тя наскоро приключи връзка, а когато бившият започна да си пише жизнерадостни послания във фейсбук, не се почувства особено над нещата, а по-скоро заровена много под тях. Това ме обнадеждава, че колкото и високо извисена в духовно отношение личност да си, все пак не можеш да избягаш от социалните медии и негативното им влияние. Хора сме и душевните терзания са по-сигурни от дъжд през октомври или високи сметки за парното през декември.

Та за духовното ми гуру да кажа, че на няколко пъти намери сили  да изтрие фейсбук профила си и много хора я помислиха за луда, но после се връщаше към него, теглена от любопитството и от усещането, че изпуска нещо. И то си е така. Защото, освен да клюкарстваме и лъжесвидетелстваме, фейсбук ни учи и как да се сближаваме и да комуникираме. Запознаваме се с нови хора в страници, които ни свързват чрез общите ни интереси, и всичко това е много полезно, докато не скъсаш с гаджето и не започнеш да тълкуваш всяка негова или нейна постъпка в онлайн пространството като атака срещу теб.

Средностатистическият българин прекарва 70% от времето си в обикновени домашни или работни занимания. Някои са забавни като разходка на кучето из квартала, други са си направо досадни като бърсането на прах по мебелите, а трети са с риск за живота като неравностойната битка с прахосмукачката, която водя поне веднъж седмично.

А сега се замислете каква част от всички тези занимания остават скрити за фейсбук аудиторията? 99% сигурна съм. И сега питам, колко реален е животът в онлайн пространството?

Много е изтощително да се правиш на нещо, което не си, само защото социалните медии изискват от теб да поддържаш определен образ, да се тагваш от нашумели столични заведения, защото и другите го правят, въпреки че не си излизал от вас вечерно време, откакто започна новият телевизионен сезон и домовете ни се напълниха с всякакви реалити звезди.

По своята същност хората сме завистливи и злоради. Хем ти е гадно, че съседката се подвизава в Бали, хем после ти е кеф, като разбереш, че 5 от 6 дни не е излязла от хотелската стая не защото с гаджето са се разгорещили, а защото забравила да пие само бутилирана вода и ефектът бил Уау! Прибрала се три килограма по-слаба. Та любопитството, което изпитваме към чуждите афери, няма да изчезне току-така. Още повече, че е изконна българска черта от поколения. Бабите на село са си своеобразен фейсбук клюкарник и тях никой не ги пипа, защото са част от традицията.

Шегата настрана, давам си сметка, че никой не иска да прави публично достояние слабостите, страховете и провалите си. Те виреят зад заключени врати и в тихото самосъжаление. А понякога ми се иска напук на анимираните усмивчици във фейсбук да можехме на глас да споделяме онези публикации, които никога няма да видят фона на фейсбук стените ни като: Едва свързвам двата края; мечтите ми никога няма да се сбъднат; самотен съм; искам повече от живота. Те обитават тихите пространства, в които алкохолът често е единственият серум на истината.

Подобни изповеди може да съберат повече лайкове от новата ти кола, която, за да изплащаш, ще трябва да посегнеш към консервите с боб и леща. Решението срещу фейсбук нещастието е толкова просто, че чак е неудобно да го споменаваме, но нека. Една градска легенда твърди, че ако изтриеш фейсбука си и не прибягваш към него през следващите две седмици, той ще се загуби в онлайн пространството и ще отнесе със себе си всичките ти преживявания, спомени, някои срамни снимки и случайни тагове, но и много, много скъсани нерви. Казвам, че е градска легенда, защото малко са тези, правили опити да скъсат с фейсбук. Не е лесно да се разделиш с вредния навик, но всеки, който е отказал цигарите, ще ти каже, че след първите седмици без порока приливът на енергия е неописуем.

Никога няма да спрем да се сравняваме с другите. Важното е да знаем, че доказателствата за собствените ни провали не лежат върху свидетелствата за чуждото щастие, което между другото може да е напълно измамно. Хората крият повече тайни зад публикациите си във фейсбук, отколкото в килерите или в дъното на дрешниците си. И е много лесно да си кажем, че всичко, което виждаме, не е истина, но е толкова трудно да го повярваме понякога.

И все пак смятам, че щастието е въпрос на избор, който никой не може да ти отнеме.

Когато и мен ме налегне завистта, си спомням максимата, че тези, които най-малко афишират щастието си в социалните медии, са най-щастливите хора в офлайн живота. А когато и това не помогне, просто се отдалечавам от електронното си устройство и се потапям в реалния живот. Той не винаги е перфектен, но поне е истински.

Потопи се този уикенд в офлайн реалността от събития, на които можеш истински да се забавляваш.