Нещата от живота

Те е повелителката на Холивуд, вечната, недостижимата. Тя е жената – двигател с вътрешно горене, от което не изгаряш, а летиш.

„Казваш Мерил и всички падат на пода. Дадоха ни да разберем, че има място само за една. Така се случи животът ѝ, направиха я да бъде такава. Всички искат да работят с Мерил. Виж колко е странно, ти ме питаш как съм се чувствала, когато най-накрая съм имала възможност да снимам с нея филм, а не питаш как се е чувствала тя, когато най-накрая е имала възможност да работи с мен“ – тези думи, подчертани с драматични паузи, с неизменната цигара в устата и просъскване през зъби казва огнената 63-годишна Шарън Стоун за иконата на Холивуд Мерил Стрийп. Интервюто на Стоун предизвиква истински скандал. Светът разбира за ненавист, таена с години между примите на филмовата гилдия.

Оказва се, че не само Шарън вижда в очите на Стрийп една изкуствено издигната от режисьори, критици и колеги звезда. 

Други актриси, макар и негласно също подкрепят думите ѝ. Мерил подминава коментарите с усмивка. Не за пръв път русото момиче от Ню Джърси чува сквернословие зад гърба си. Не за пръв път я наричат недостойна, нечестна, прехвалена, грозна. В Мерил още от дете обаче се е зародило едно ценно качество. Тя продължава да върви. Прави го с поглед мазохистично съсредоточен винаги напред. И колкото и да не им се вярва на мнозина, съдбата ѝ отрежда екстремни върхове. Такива, от които на другите им се завива свят. Такива, на които другите едва ли биха издържали. Върхове с въздух, който не е за всеки. За да останеш на тези върхове се изисква устойчивост и както само Мерил може – едно величие в крайчеца на устните.

От първата целувка в Джърси до голямата любов в Йейл

Ако си мислиш, че родената в един жарък следобед на 22 юни 1949 г. в семейството на художничката Мери Улф и управителя на фармацевтична компания Хари Уилям Стрийп, Мерил е чакала да навърши приличните 16 и да се омъжи по възможност за перспективен чиновник, офицер или сенатор, както правят всички нейни приятелки и съученички от местното училище Bernards High School, дълбоко грешиш. Малката Мерил израства в компанията на двамата си братя Дана и Хари и единственото, което иска да прави, е да играе.

Дали в огромния им двор с широка ливада пред озадачените погледи на приятелите на братята ѝ или по време на неделните събирания на майка ѝ с артистичната бохема на района Бернардсвил, Стрийп е настоявала винаги да е различната, тайнствената, неповторимата.

След първата ѝ целувка със случайно момче от съседна на тяхната къща в Джърси, което се струва на Мерил нещо твърде скучно и не кой знае какво, следва среща с наистина голямата ѝ любов – актьорското майсторство. Тя получава бакалавърска степен по драма от Васар Колидж през 1971 г., а след това завършва магистър по изкуства (M.F.A.) в Йейл. Докато е в Йейл, Мерил изиграва едни от най-емблематичните роли в култови постановки, а по-късно самата тя ще признае, че цялото си сърце още тогава оставя на театъра.

Слава, която започва с болка

Ако и днес попитаме великия Ал Пачино какво мисли за Мерил Стрийп, той ще разкаже една единствена история: „Без значение какво прави тя като актриса, когато мисля за Мерил, в съзнанието ми винаги изплува начинът, по който тя беше с Джон, когато той умираше. Това е сърцето на тяхната история“. Мерил Стрийп среща актьора Джон Казейл на сцената, където двамата играят в обща пиеса. Любовта им е мигновена, помитаща, митологична. Двамата се сгодяват през 1976 г., но Джони е диагностициран с рак на белите дробове. Малко преди диагнозата и двамата са одобрени да се снимат във филма „Ловецът на елени“. Продукцията не е съгласна да снима болния Казейл, но благодарение на застъпничеството на Робърт де Ниро Джони е повикан да участва, а „Ловецът на елени“ остава единствената лента, в която Мерил и любимият ѝ успяват да се снимат заедно. Първата голяма любов на Стрийп си отива от този свят през един ранен март на 1978 г., а актрисата не се появява да вземе наградата си „Еми“ за сериала „Холокост“, защото е на смъртното му легло.

И до днес Стрийп споделя, че винаги ще усеща болката от тази загуба независимо от последвалия успех. А той идва толкова бързо.

Публиката се влюбва в нея още в „Ловецът на елени“ (1978) и „Крамър срещу Крамър“ (1979). И двете ѝ носят номинация за „Оскар“ и първа статуетка за „Крамър срещу Крамър“ в категория най-добра поддържаща женска роля. С 21 номинации за 35 години Стрийп държи рекорда за човек с най-много номинации за „Оскар“ в историята на киното и за най-номинираната актриса за Златен глобус някога. Ние пък се влюбихме в нея напълно и безвъзвратно с „Отвъд Африка“ от 1985 г., където заедно с несравнимия Робърт Редфорд ни разказаха историята на една безсмъртна и невъзможна любов на фона на смайващата африканска савана. По-късно Мерил ще признае за „Отвъд Африка“ и Редфорд: „Това беше един от най-красивите ми филми, а Робърт един от най-добрите целувачи, с които съм работила някога“. „Мостовете на Медисън“ от 1995 г. с Клинт Истууд е друг шедьовър, в който не можем да си представим никой друг освен точно тези двамата.

Естествено „Дяволът носи Прада“ и „Mamma Mia!“ окончателно печелят сърцата на всички, които виждат Мерил точно такава, каквато я познават режисьорите и колегите ѝ – безкомпромисна, великолепна! Помита ни с талант и в „Желязната лейди“, където се превъплъщава в ролята на Маргарет Тачър, а в „Не поглеждай нагоре“ неслучайно именно тя е част от умопомрачителния звезден кастинг. За финал казваме, че започваме да разбираме язвителните коментари на Стоун – все пак не всеки може да е Мерил. Не всеки може да се усмихне, когато животът го поставя и долу, и горе. Не всеки може да съхрани таланта си на върха, където ветровете са ураганни. Не всеки може да има съдба като тази – на Мерил Стрийп и онази усмивка, която Холивуд продължава да обожава!

За още легендарни дами – виж От игла до дворец: Каролина Херера, която облече всички първи дами

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.