Нещата от живота

Историята на един култ или как веспите са се променили през годините

Надписа от заглавието видях върху тениската на момче в Асизи, малко хълмисто градче в Умбрия, запазено почти в средновековния си вид. Беше италианец, караше Vespa. Скутерът минаваше за мощен, без съмнение с много по-голяма задвижваща сила от ентусиазма на средностатистически турист, който взема наклоните  единствено благодарение на ескалаторите за мързеливци. Ако ги нямаше, би гледал отдолу и би цъкал с език в удивление. Италианецът с веспата заобикаляше с досада тълпите американци, награбили по няколко rocciatе в ръка (местен десерт, нещо средно между баница и щрудел, пълен с ядки, стафиди, сушени смокини или мармалад).

Веспите в Асизи са различни от веспите в Рим. По-хубави са.

В малките градчета сякаш ги забелязваш повече, паркирани под цветните тераси са като част от картинката. Ако Каналето беше рисувал картините си през 20 век, сигурно щеше да ги включи.

Веспите в Рим днес са различни от веспите в Рим някога.

Не са толкова романтични, колкото във Vacanza Romana (1953) с Одри Хепбърн и Грегъри Пек.

Станали са по-удобни, но и по-малко специални по онзи начин. Интересни са с друго. Сега след 6 вечерта започва шествието на костюмари с каски, яхнали Vespa, на жени с преметнати дълги рокли на път за вкъщи и на онези двойки, които криволичат из тесните улички на квартала Траставере. Днешните Одри и Грегъри просто бързат, затова са на Vespa. Скутерът е станал част от живота на италианците, дори може би е символичен за тях, сякаш им дава свободата да отидат, където пожелаят. Другите марки са изключение. В сравнение с Vespa и любимият автомобил на младите италианци, Fiat Cinquecento 500, е направо рядка гледка.

Компанията, която на по-късен етап ще създаде Vespa, е основана от Риналдо Пиаджо в края на 19 век. Първоначално Piaggio прави локомотиви, но през Втората световна война обстоятелствата налагат да се преориентира към производството на изтребители. Авиоисторията на марката обаче e сравнена със земята, след като заводът в Понтедера е напълно разрушен от бомбардировки.

След края на войната Енрико Пиаджо, син на Риналдо решава, че

италианците имат нужда от нов начин за придвижване, който ще ги накара да се чувстват свободни.

Наема дизайнера на първия модерен хеликоптер Корадино д'Асканио и му поставя задача да измисли превозно средство, което е лесно за шофиране, както от мъже, така и от жени, да може да се вози пътник и да не цапа дрехите на водача. Така през 1946 г. се появява първата Vespa. Името е италианската дума за оса. Скутерът го получава, след като Енрико го вижда и възкликва Sembra una vespa! (Прилича на оса!).

Странното е, че дизайнерът всъщност не бил фен на мотоциклетите, което малко ни напомня отношението на Джеръми Кларксън към въпросните. Все пак д'Асканио се възползва от възможността да направи един по свой вкус. Колкото до Кларксън, той твърдо смята, че от потеглянето до първия инцидент ви дели около половин литър гориво.

Дизайнът на Vespa е по подобие на американските масленозелени скутери Cushman от преди Втората световна война. Американците ги докарали в Италия, за да ги използват като полеви транспорт за парашутисти и морски пехотинци по време на войната.

От самото начало Vespa се продава добре, но реално скутерът става звезда, когато пробива в Холивуд. Филмът е споменатият вече Vacanza Romana (1953). В лентата Одри влиза в ролята на принцеса, която се среща с млад журналист в Рим, и двамата обикалят града именно на Vespa. Хепбърн печели Оскар, а продадените скутери са над 100 000 бройки само за година. Така Vespa влиза в поп културата на 60-те. Време, когато култът към новото и всички прояви на свободен дух и ексцентричност са водещи. Джон Уейн, известен с ролите си в уестърни, слиза от коня, за да се качи на Vespa. Големи фенове на марката стават Чарлтън Хестън, Марлон Брандо, Дийн Мартин и Хенри Фонда.

Оттук нататък Vespa получава още много важни роли.

В American Graffiti (1973) на Джордж Лукас откриващата сцена показва Харисън Форд, който се блъсва със своя скутер в машина за напитки. Още в La dolce vita (1960) на Фелини, в Алфи, както в оригиналния с Майкъл Кейн от 1966, така и в този с Джъд Лоу от 2004. Във филма Caro Diario (1993) режисьорът Нани Морети използва картина на Vespa в слънчева сутрин, за да пресъздаде усещане за спокойствие.

Vespa става символ на свободата и въображението, на възстановяването и промяната на Италия след войната. Романтизира се, а и става свидетел на много любовни истории. За италианките правото да гласуват, придобито през 1946 година, съвпада с появата на скутера, подходящ и за тях. Сред икономическата и политическа разруха след войната Vespa предлага на Италия един оптимистичен знак, в пастелни цветове.

Скутерът пресъздава търсенето на нестихващо вдъхновение. В края на 60-те Джилберто Филипетис измисля рекламния слоган Chi Vespa mangia le mele (Тези с Vespa ядат ябълките), който спечелва младите заради асоциациите си със забранения плод, златната ябълка и дори Голямата ябълка на американците.

И така, докато през 1992 г. цифрите не помрачават уж обещаващото бъдеще на Vespa. Продадени са едва 800 бройки. Сигурен знак, че нещо не е наред. По това време азиатските производители заливат пазара със скутери и мотоциклети, а автомобилите са сравнително евтини. Марката търси спасение и връща цялото изнесено производство обратно в Италия. Сравнително бързо си стъпва на краката и вади нов модел, благодарение на който за 50-ата годишнина от създаването на Vespa като по чудо удря своята 15–милионна продажба.

Но пазарът се оказва крайно динамичен. Само 7 години по-късно марката отново е пред банкрут. Тогава спасението идва в лицето на Роберто Коланино, който е белият рицар за Piaggio, защото инвестира близо 100 милиона евро в компанията, не уволнява нито работник и на практика я спасява от сигурен банкрут.  Въпреки това обаче в този момент мащабът на производството на Piaggio не може да се конкурира с този на Honda и Yamaha. Тогава Коланино купува друг италиански бранд скутери и мотоциклети – Aprilia.

Сега Vespa е част от поп културата. И въпреки че дизайнерите не спират да изкарват нови модели, не бягат от вида на първата Vespa, а го използват за вдъхновение. Скутерът се е превърнал в статус-символ. Идеално градски, с проходимостта и възможността да го паркирате навсякъде. Най-големият пазар за Vespa си остава Италия. Скутерите се появяват като ято оси на римските светофари, изкачват наклоните в провинциалните градчета и събират погледите на туристите, които не са свикнали с тях. Ние просто искаме да си откраднем малко от Италия за вкъщи, също като Джей Лено, Кевин Спейси, Стивън Спилбърг, Гуинет Полтроу, Тайгър Уудс и др.

Ето какво ни каза Владо Карамазов.