Нещата от живота

За борбата, която всяка жена води поне веднъж в живота си

Представи си за момент Мерилин Монро с 25 килограма по-слаба. А как ли би изглеждала Бийонсе без формата си като пясъчен часовник?

Ако тези жени бяха skinny, само защото индустрията го налага, те никога нямаше да бъдат иконите на красотата, които са днес. Но е трудно да отстояваш на идеалите си, когато списанията и телевизията ти повтарят, че те са грешни. За едни, женското тяло винаги е било обект за възхищение, а за други – работен проект.

Но слабото не е равно на красиво.

Дизайнерите плюс фотошопът много успешно лансират един идеализиран образ на стройни женски фигури, без излишни грамове, а най-лошото е когато някой топмодел споделя как се поддържа във форма. Стандартният отговор е, че яде всичко, просто има много добри гени и добър метаболизъм.

Е, как ние, простосмъртните жени, да не развием комплекси?

Не знам за вас, но сравнено с тях, аз само поглеждам сладолед и вече съм качила половин килограм. Нека бъдем честни, ако Сара Джесика Паркър беше 20 килограма по-тежка, никой нямаше да я направи Кари Брадшоу и да я произнесе за модна икона. Все пак никой не иска да гледа филми с хора, които не отговарят на противно на всякаква логика наложилия се съвременен идеал.

Твърди се, че прототипът за слаба жена се появява през 60-те в лицето на Twiggy Lawson

– британски модел, известен със size zero фигурата си. Twiggy е първият модел, който успява да превърне визията си в бизнес от световен мащаб, а последователките ѝ мъчително се опитват да наподобят на идола си. Анорексията и булимията отдвана са част от ежедневието в модния бизнес, а оттам се пренасят и в живота на все повече млади момичета, които не са наясно с фаталните последици на тези заболявания. Мотивацията им да отслабнат им пречи да видят сериозността на проблема, а ако близките им не успеят да им помогнат навреме, тя става причина за тяхната смърт.

Така е било и в случая на Isabelle Caro, френският модел, който стана световноизвестен с шокиращото си тяло.

Страдаща от анорексия от 13-годишна възраст, Isabelle умира на 28, защото организмът ѝ, отслабен от дългогодишната борба, отказал след пневмония. Малко преди да умре, моделът позира за кампанията „No Anorexia“, с което се надявала да спести на други момичета тежката ѝ съдба. Въпреки че плакатите бяха забранени в няколко страни, индустрията реагира на провокацията и в Италия се спря ангажирането на прекалено слаби модели.

Но това като че ли не е достатъчно.

През годините за най-красивите момиче на планетата се смятаха моделите на Victoria’s Secret. Обществена тайна обаче е, че преди ежегодното им шоу са се подлагали на драстични диети. Адриана Лима например спира да яде твърди храни седмица преди шоуто, а 24 часа преди да излезе на подиума, не приема дори течности. Сякаш представата за модел с тегло под нормата толкова силно се е запечатала в съзнанието на обществото, че е невъзможно да отстъпи място за друг идеал.

Въпреки това има и хора като Kate Upton.

Тя стана известна с по-женствената си фигура и видеото, заснето от Terry Richardson, в което моделът танцува по оскъден бански. Kate дълго време беше изложена на остра критика и обидни коментари в резултат на нетипичното за бранша здравословно тегло, но това не ѝ пречи да краси кориците на Sports Illustrated, Vogue и Vanity Fair. По повече от веднъж.

Модели като Kate намериха мястото си по кориците на списанията, а вече светът обръща внимание и на plus size момичетата.

Може би медиите постепенно започнаха да пренасочват вниманието на хората към по-реални форми. Още е рано да се каже дали size zero някой ден ще бъде заклеймено като прекалено слабо, но определено е добър знак, че жените преуспяват не въпреки, а именно благодарение на естествените си женствени извивки.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.