Опитай се помедитираш на комиксите на Юми Сакугава и да не се смееш. Не е никак лесно. Тя е аниматор, артист, който се вълнува от social media точно толкова, колкото и от личните, но не задължително интимни взаимоотношения в една толкова дигитална ера. Юми рисува Фейсбук, еднооки чудовища, лениви котки (в човешки дрехи), и понякога – но не винаги – създава мрачни пост-романтични сценарии с пиперлива нотка смях. Не обича да е сериозна, или поне не толкова, колкото сериозни могат да бъдат препратките към подсъзнанието на гледащия. 

Нещата всъщност, са много прости. Заради твърде срамежливото си детство, Юми, която е от японски произход, но родена в Калифорния, е намерила начин да компенсира – вече като по-голяма, но не и като по-опитна. Нейните „чудовища” са като прясно родени от едно неопетнено въображение. Тя държи на теорията си, че онова, което се случва между хората може винаги да изненадва, както и това, което се ражда вътре в теб самия, в следствие на бурния ти социален живот. Кое, ако не комикса може да разкаже толкова добре тези влизания с взлом в живота на другите.

Калифорнийката стана известна отвъд Океана с книгата си „I think I am In Friend Love with You”, която разчепква добрата стара тема за приятелското влюбване, но по един супер симпатичен начин, изцяло през очите на „социално-активния”, вечно откриващия в движение.

Той текства, туитва, блогва и понякога между тези си действия му се случва да се влюби.

Всички истории в сборника са вдъхновени от въпроси, които авторката не спира да си задава, и при все че са уж толкова леки за възприемане, повеждат към сериозни размисли за това с кого и какво си казваш онлайн, в e-mail или с прост sms. Понякога нейните истории завършват с танц около огъня на плажа, друг път с депресия. Случва се последният слайд да разказва за грозно самоубийство, след което обаче героят е реабилитиран от любовта, както и отново му е даден шанс да скочи от произволен прозорец.

Комиските на Сакугава са един нов вид арт, без претенция да бъде задължително изкуство, а повече да провокира комуникация – заради самата нея. С две думи: вибрациите между два компютъра, два телефона или два континента е не само възможна, но и задължително трябва да бъде намерена. На помощ в тази мисия винаги идват технологиите, които работят за нас или против нас – който, както предпочита. Важното е да има ток.

А съгласен ли си, че Facebook уби махленската клюкарка?