Нещата от живота

На Международния ден на детската книга е време да си спомним за героите, които обитават нашето детство

Може да не сте събрали кураж да прочетете онези около 1500 страници на „Война и мир“ и да не сте се докоснали до душевните терзания на „Хамлет“, но със сигурност сте отделили внимание на симпатичните герои, които обитават света на детските книжки. И понеже днес е Международният ден на детската книга, решихме да ви срещнем отново с част от тях. Пъстри, чудновати, често нелогични, тези герои населяват не само страниците на многотиражните романи, но и милиони скринове, рафтове, нощни шкафчета и ракли, пръснати по всички краища на света. И най-важното – те са скъпи гости (а понякога и домакини) на един куп щастливи детските спомени.

КОЙ НЕ ЗНАЕ МЕЧО ПУХ, КОЙ НЕ Е ЧУВАЛ ЗА НЕГО

Ако в компанията, с която сте излезли вечерта, се заговори за широката душевност на Стайнбек и вие не се включите в дебата, най-вероятно това няма да направи впечатление на никого. В случай обаче, че разговорът опре до Мечо Пух и се окаже, че не можете да кажете нито един цитат на пухкавия бозайник, подгответе се за един от най-срамните моменти в живота си! И с право… Кой уважаващ себе си човек може да остане безразличен към същество, което на въпроса „Ще бъдем ли приятели завинаги?” отговаря „Дори и за по-дълго!”.
Когато стане дума за Мечо Пух, въпросът не е дали някой го харесва или не, а дали го харесва или обича. И ако се чудите каква е разликата, ще ви припомним дефиницията на друг член на колоритната горска компания – свенливия Прасчо.

-Пух, знаеш ли каква е разликата между "харесвам" и "обичам"?
-Не, Прасчо, кажи ми.
-Разликата е там, че ако харесваш едно цвете, ще го откъснеш, но ако го обичаш, ще го поливаш всеки ден!"
„Мечо Пух”, Алън Александър Милн

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МАЛЪК ПРИНЦ НА СВЕТА

Ако някога ви потрябва добър адвокат, който да може да обори дори най-неопровержимите аргументи в съдебната зала, непременно посетете астероид Б-612. Там, с развети от вятъра златни къдрици, ви очаква най-специалното момче в целия Космос, готово да се бори срещу всички земни закони. Ако искате да говорите с него „за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки”, спукана ви е работата. По всички останали въпроси обаче той има много сериозно отношение и ще ви покаже, че сте се лъгали по много основни житейски параграфи. Един от тях несъмнено е свързан с разликите между възрастните и децата. Нека си припомним какво мисли Малкият принц по темата.

„Само децата знаят какво търсят. Те губят време за една парцалена кукла и тя става много важна и ако им я вземат, плачат… Хората се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. Затова се движат, но се въртят в кръг…”
„Малкият Принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери

АЛИСА СРЕЩУ ЗАКОНИТЕ НА ФИЗИКАТА

Случвало ли ви се е да се загубите в собствените си мисли? Или да тръгнете нанякъде и посредата на пътя да осъзнаете, че всъщност не знаете къде отивате? Е, преди почти 150 години на едно момиче му се случи точно това и оттогава насам то е неуморен пътешественик, обиколил държавите по целия свят (а може и повече) и бдял над милиони заспиващи детски очи. Тя се казва Алиса и при първото си запознанство с нея най-невинната мисъл, която може да мине през ума ви, е, че е леко странна. И няма да преувеличим, ако кажем, че това впечатление се засилва с всяка следваща страница. Почти до края, когато няма как да не забележите, че репликата на Котака „Тук всички сме луди” всъщност не се отнася конкретно за Алиса…  
Една приказка за луди шапкари, изтънчени зайци, разноцветни кралици и… едно от онези многоточия, които продължават от тук до края на света и още толкова!

— Би ли ми казал кой път да хвана от тук?
— Зависи накъде отиваш — отвърна Котака.
— Все едно накъде… — каза Алиса.
— Тогаз е все едно кой път ще вземеш — рече Котака.
— …само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.
— О, сигурно ще стигнеш — рече Котака, — но трябва да вървиш доста дълго…
„Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол

ВЕЛИКОЛЕПНАТА ЧЕТВОРКА: ПИПИ, КАРЛСОН, РОНЯ И ЕМИЛ

Няма как, тук ще нарушим правилото „един автор – една книга“. И не защото героите от четирите романа са неразривно свързани, а защото всеки един от тях е толкова безгранично симпатичен, че да го пропуснем би било кощунство.
Светът на Астрид Линдгрен е пълен с „нещотърсачи”. Понякога те търсят съкровища, друг път приятели,  а в повечето случаи просто си търсят белята. И толкова често я намират, че още преди средата на книгата, която обитават, вече са се превърнали в истински професионалисти. Как го правят? Ето как.

"Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа."
„Пипи Дългото чорапче”, Астрид Линдгрен

„Ще вземеш малко шоколад, малко бонбони, ще добавиш също такава порция курабии и всичко това ще счукаш и хубавичко ще го размесиш. Щом приготвиш лекарството, аз ще го взема. Това много помага против температура.”
„Карлсон, който живее на покрива”, Астрид Линдгрен

„В днешно време не се излиза на глава с децата. Правят си каквото си знаят и не ти остава друго, освен да свикнеш. Но не е лесно!”
„Роня, дъщерята на разбойника”, Астрид Линдгрен

„Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости, отколкото са дните в годината… Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата."
„Емил от Льонеберя”,  Астрид Линдгрен

А какво друго имаше в детството на децата на 90-те виж тук.