Нещата от живота

Да бъдеш добър е едно, но да оставяш хората да ти се качват на главата е нещо съвсем различно

Чували сме сигурно десетки пъти, че да си добър означава да си наивен. Сякаш това автоматично те прави по някакъв начин дори глуповат и неспособен да пробиеш, в което и да е отношение. Определения като „добър“ и „лош“ поначало са неправилни и е хубаво да се избягват, но все пак, когато се използват, да си „добър“ сякаш е по-бледо, по-безинтересно и по-скучно от това да си „лош“. Там нещата изглеждат далеч по-забавни. Анджелина Джоли от „Да изчезнеш за 60 секунди“ нe е като Анджелина Джоли от „Changeling” и мъжете особено със сигурност знаят коя от двете предпочитат.

Но хайде, добре, взели сме решение все пак, че ще играем играта по правилата и че повече не искаме да трупаме черни точки. Как да избягаме от поредния стереотип, но да останем верни на есенцията му? Как да бъдем cruel, only to be kind по думите на Шекспир.

Да осъзнаем, че винаги ще има хора, които ще предпочетат да ни видят на земята, и това ще ги кара да се чувстват добре  
Аз ги наричам „токсични“, като тази токсичност извира отвътре и засяга абсолютно всичко, до което тези хора се докоснат, но най-силно засяга самите тях и техния живот, който най-често е неясен, изключително хаотичен и безцелен. Това всъщност е добър начин да ги познаете. Другият е, че вероятно ще са по-мили с вас, отколкото всеки друг. По правило, като паднеш по лице на леда през зимата, този тип хора ще се притекат на помощ веднага, но ще ликуват вътрешно, докато истинските ти приятели ще се счупят от смях, ще те снимат и качат в youtube и чак след това ще ти помогнат.

Големите хора се познават по реакцията им в „големите“ ситуации, в които човек наистина има нужда от помощ.

Там първите просто ще изчезнат, като може би това са чакали през цялото време. Тези хора не трябва да бъдат толерирани по никакъв начин и в най-добрия случай е просто да бъде проведен един разговор, в който да ги разобличите. Те ще отрекат, разбира се, и така комуникацията прекъсва.
За да не бъдеш наивен: ще трябва да прекратиш всякаква връзка с този човек, но да не злословиш по негов адрес след това, независимо какво ти е направил. И двамата можете да съществувате свободни и необезпокоявани, сякаш никога не сте се запознавали.
За да бъдеш добър: ще трябва да бъдеш искрен с него и да поговорите лично, за да не го злепоставяш пред другите.

Да осъзнаем, че ще има хора, които никога няма да ни харесват
Аз самата познавам доста такива, които по ирония на съдбата аз лично уважавам, но какво да се прави – в очите на някого си просто изкривен образ на самия себе си и той никога няма да приеме, че може да имаш друго лице, което да хареса. Те може да не общуват с теб въобще или  пък умишлено да ти се включват от време на време само за да ти напомнят колко много бъркаш във всичко, което правиш, и колко „кофти“ си всъщност. Тези хора отново имат тъмна нотка в собствения си живот и вгорчаването на чуждия понякога им помага. В този смисъл автоматично те правят добър човек, защото им помагаш да се почувстват по-добре.
За да не бъдеш наивен: не трябва да реагираш емоционално на нито една провокация и ако можеш – не реагирай въобще. Бъди апатичен към внезапните включвания и директен и студен при опит за комуникация, която няма градивен характер.
За да бъдеш добър: може да се опиташ да им помогнеш, но никога с директно навлизане в пространството им и с въпроси. Те не искат нищо от теб, особено помощ. Но да не си груб понякога е достатъчно.

Да осъзнаем кои хора са опортюнисти и кои наистина ни уважават, ценят и не умеят единствено да взимат
Защото понякога ще има хора около вас, които ще искат единствено да се възползват от положението ви, обкръжението ви и вашите собствени възможности.  Но те са и доста явни в това си държание, защото винаги искат нещо. То винаги е уж спонтанна идея, подплатена със скромност,  красиви думи, поръсени с пудра захар, и понякога е базирано на дългото ви приятелство дори, приемайки формата на тънко изнудване. По този начин се „разтрогват“ дори и най-добрите приятелства, защото това да станеш удобен на някого просто праща отношенията ви по дяволите.  
За да не бъдеш наивен: трябва отново да покажеш на човека, че си наясно със задкулисните му опити за манипулация и че в известен смисъл си обиден от факта, че те е помислил за толкова глупав, че номерът да мине.
За да бъдеш добър: го попитай дали това ще продължи, и му кажи, че ще оцениш искреността му при нужда от помощ много повече от подобен тип държание. И ако все пак е готов за такава стъпка, го предупреди, че върви по тънък лед оттук нататък и при грешка, той ще се пропука, и то за последен път – за да не си създава илюзии, че е минал метър.  
 

Да осъзнаем, че все пак ние сме на първо място
Не вярвах в това много дълго време, докато не осъзнах, че няма как да помагаш на някого, ако не си помогнал на себе си първо. Ако не си изградил авторитета, на чиято база думите ти да имат по-голяма тежест, ти можеш да направиш много, много малко за когото и да било.
За да не бъдеш наивен: трябва да казваш точно това, което мислиш, всеки път и да не бъдеш yes man просто защото в противен случай ще нараниш някого или той ще ти се разсърди. Дори когато си на работа и това е шефът ти, той ще има по-малко уважение към теб, ако винаги си на разположение, вместо когато наистина обмисляш запитванията му и понякога отказваш. Защото те на първо място са въпроси, нали така? Когато някой те попита дали би му свършил услуга, повечето хора веднага реагират с „разбира се“, защото това ги кара веднага да се чувстват по-добре. Но нерядко самата услуга коства време и внимание, а това не е безплатно и трябва да бъдете напълно сигурни, че наистина не ви е проблем.
За да бъдеш добър: трябва да отговорите честно и да не лъжете за причината защо не можете да направите нещо или защо не искате. Но и не трябва да си придавате излишна важност и да казвате: не, зает съм; нямам време и т.н., когато всъщност това не е истината.
 

Да разберем дали има компромисен вариант
Когато се появи ситуация, която изисква по-сериозен разговор, трябва да осъзнаем, че отговорът няма да е нито този на едната страна, нито този на другата, и ще трябва и двамата да направят една крачка в другата посока, за да стигнат до нещо, което да е не перфектна, но добра опция и за двамата.
За да не бъдеш наивен: трябва да поставим всичките си карти на масата и да поискаме същото от другия човек.
За да бъдеш добър: : ще останем доволни с резултата, дори да не смятаме, че е имало нужда от компромис и ние сме били „прави“ още в самото начало.
 

Да разберем магията на думичката „не“
За да бъдем добри, трябва да се опитваме да я използваме само когато наистина е наложително, и да обмисляме обстойно това, което се иска от нас. Но за да не бъдем наивни, трябва да вземем решение и ако то включва използването на тази дума, то не трябва да се чувстваме виновни за това и по-малко добри хора. В крайна сметка всеки върви по пътя си сам и пресечните точки с чуждите животи са точки на взаимопомощ, но не и ежедневен паразитизъм.

Най-добрият начин да помогнете на някого е да го научите как да си помогне сам.